„Хайде пак да дойде селянчето от Банкя и да изтегли каруцата“ – така Борисов говори за самия себе си. Звучи симпатично, но в същото време разкрива светоглед, в който гнезди поне един проблем, пише А. Андреев за „Дойче веле“.
Международни журналисти, които не следят внимателно българската политика, на няколко пъти са ме питали защо Бойко Борисов води последователен проевропейски курс и не се държи опърничаво и късогледо като някои други средно- и източноевропейски лидери. Отговорът ми е пригоден към равнището на тяхната информираност и гласи приблизително следното:
Бойко, момчето от махалата
Българският премиер поддържа имиджа си със стилистични средства, които на Запад биха предизвикали известно недоумение. „Държавата се срина, хайде пак да дойде селянчето от Банкя и да изтегли каруцата“ – така той описа самия себе си и състоянието на поверената му държава, след като пое втория си мандат. Разбира се, това със „селянчето” е кокетството на един самоуверен управленец. От друга страна на Борисов това си му идва и отвътре. По време на първия му мандат се сблъскахме в преддверието на едно радиостудио в София. „Здравейте, вече сме се запознавали, но ако не помните: аз съм Александър Андреев от Дойче Веле”, представих му се официално. Премиерът крепко ме ръкостисна и се представи на свой ред така: „Аз съм Бойко Борисов, от Банкя”. И после си поговорихме – на „ти”, разбира се.
Бойко, приятелчето от махалата: това е ключов елемент от саморазбирането и от управленската философия на Борисов. Звучи симпатично – и донякъде наистина е симпатично. Макар че в същото време говори за светоглед, в който гнезди поне един проблем. Защото „в махалата”, на улицата – там важи само правото на силния. Там силните командват слабите, пък ако се налага – ги и бият. А слабите мълчат, свиват се – и се подчиняват. Отвъд границите на България Борисов добре знае къде седят „силните”: в Брюксел, в Берлин (фотографията на Меркел на писалището му), във Вашингтон, че дори във Ватикана („Три папи са ме галили по главата”). Легендарни са и целувките по челото, с които председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер ощастливява българския премиер.
Тайната на неговия успех
„Моето златно момче” го нарича Юнкер. И действително: Борисов е отличникът сред източно- и средноевропейските лидери. В Брюксел оценяват високо българската бюджетна стабилност, България не създава ядове и по въпроса за бежанците, а в същото време укрепва южните си граници и преследва нелегалните мигранти – къде с ресурса на държавата, къде с помощта на съмнителни доброволци. Борисов поддържа и санкциите срещу Русия, макар че много българи искрено симпатизират на Москва. Правителството в София дори се отказа от на пръв поглед много привлекателния проект „Южен поток”, само защото той не получи одобрението на Брюксел. А Юнкер си сложи в рамка чертежа на „Южен поток”, нахвърлян от надарения художник Борисов, и го окачи в кабинета си.
„Големите началници” да отменят санкциите срещу Русия, „големите началници” да седнат и да се разберат за бежанците – такива изказвания са показателни за логиката на Борисов. Защото сравнително малка България е един от най-големите получатели на европейски пари, сиреч – големите началници трябва да се слушат, в Брюксел и Вашингтон да се козирува, а целувките по челото са безплатен бонус.
У дома обаче Борисов се държи другояче. Централният нападател на „Бистришките тигри” често вкарва решителни голове, а да направиш шпагат срещу него сигурно изисква известна политическа смелост. И правителството си той ръководи с желязна ръка – вярно, възраженията са позволени, но последното решение винаги взима премиерът. Стилът понякога си е направо махленски: „Молбата ми е, когато си давате оставки, давайте ги накуп, защото виждате какъв панаир е в парламента“. Тази реплика към министрите е многозначителна. Когато се налага, Борисов подменя хората в кабинета си по свое усмотрение, като винаги особено внимава за ресорите, където влизат европейски пари.
Борисов и парите
Защото стабилността му у дома се дължи до голяма степен тъкмо на европейските пари, които той управлява ръчно и по свое усмотрение, твърдят запознати. Благодарение на тези пари Борисов не само се профилира като щедър „баща на нацията”, който почти всекидневно ощастливява поданиците си с нови магистрали и метро-станции, но успява да влияе и върху медиите, изпаднали в зависимост тъкмо от финансиране по европейски проекти и от правителствени рекламни кампании. Чудно ли е при това положение, че за закуска българите дълго време получаваха Бойко Борисов по всички канали, при това едновременно и на живо?
Европейските пари са важен инструмент на властта, който (както твърдят пак същите запознати) Борисов използва и далеч от погледа на обществеността – във взаимодействието си с политици и бизнесмени. За това обаче рядко се говори или пише, навярно защото не е съвсем безопасно. Преди няколко години в „Уикилийкс” бяха публикувани поверителни грами на американското посолство в София, в които се твърдеше, че премиерът има стари връзки с престъпния свят.
Въпреки всичко това – а може би тъкмо поради него – много българи си харесват „Бойко”. Онова „селянче“, което с филия с мас в ръка рита топка по ливадата.
Източник: offnews.bg
