Аз не съм президент и никога няма да бъда…

Но на мястото на Румен Радев изобщо не бих се ангажирал с реденето на служебното правителство – защото не е редно, защото няма правно основание, защото е театрална, позьорска игра на консенсус с опасност от преиграване и защото не бива.
В правния мир у нас няма такова нещо „нещо като президент“. Както една жена не може да бъде частично бременна, а или е бременна, или не, така и един човек е или президент, или не.
Нека си дадем сметка за това – или си президент, или не си! До нощта на 21 срещу 22 ануари България има само един президент и той се казва Росен Плевнелиев. Едва след това България ще има пак само един президент и той ще се казва Румен Радев.
Конституцията категорично и ясно е вменила само и единствено на Росен Плевнелиев това задължение. Другото е популизъм, мелодраматичен и показен, популизъм заради самия популизъм.
Разбирам идеята, но въпреки това от встъпването в длъжност на служебното правителство до встъпването в длъжност на президента може да възникне абсурдната ситуация ако правителството допусне гаф, отговорността да се носи от човек, който правно и още повече конституционно е безотговорен (все още).
Нека не дърпаме дявола за опашката, но президентът е върховен главнокомандващ, за тези 3 месеца може да се случи всичко, дано не се наложи да свиква Върховното главнокомандване или по крайно рискова причина Консултативния съвет за национална сигурност, а там влизат и министри от служебно, т.е. „негово“ като отговорност, правителство, което му го е подредил един нямащ все още абсолютно никакви права и отговорности, камо ли задължения, човек.
Пътят към ада е постлан с добри намерения. А мисленето, че нещо е хубаво ако се направи, е нормално мислене за обикновения живот. В управлението на държавата то може да има напълно неочаквани последици. Да не говорим, че така се хвърля сянка върху действащия президент, че е толкова незначителен вече, че е такава куца и изкуствена патица, та не е в състояние вече да изпълни конституционното си правомощие…