ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща”, бр. 7, 1990 г.
В КВАРТАЛ „ЛОЗЕНЕЦ”
АГРЕСИЯ В ЧЕРВЕНО
Казват че която от двете страни мине първа през този квартал, тя ще спечели. Не съм убедена, че е точно така. Но така или иначе, първи от тях бяха минали д-р Русев и неговите застъпници, представители на БСП. Какво точно е говорено на хората, живеещи в това гето, изолирано от „цивилизацията” на големия град, не ни е известно. До нас достигаха само слухове, разпространявани от жителите на квартала, които, макар и малко преувеличени, в общи линии очертаваха основните типични обвинения, които БСП разпространяваше срещу опозицията в предизборната си кампания сред по-непросветените слоеве на нашето общество. А те се свеждат до няколко основни пункта: като дойде на власт опозицията, ще ви отнемат пенсиите (и хората забравяха, че пенсиите, дадено им от БКП са толкова нищожни, че все едно, че ги нямат); ако дойде на власт опозицията, здравеопазването няма да бъде безплатно (и хората напълно се доверяваха на тази лъжа, забравяйки високата цена, с която заплащат понякога с живота си това „безплатно” лечение, както и високата цена на лекарствата); и третата лъжа, която особено успешно БСП лансираше сред социално незащитените социални групи – като дойде опозицията, ще ви изпратят да работите в Африка… Очевидно д-р Русев и неговите застъпници добре си бяха свършили работата в квартал „Лозенец”, пък и при „организацията”, която заварихме при нашата среща, на която трябваше да говори кандидатката на СДС проф. Елка Константинова, беше очевидно, че сред това население е „работено” добре от страна на БСП.
Когато пристигнахме в центъра на кв. „Лозенец”, на площада се беше събрало огромно мнозинство и под звуците на гръмогласен оркестър се извиваха две хора – едното обединило привържениците на БСП, а другото – тези на СДС. Хороводецът на първото развяваше българския флаг, върху който бе закачен портрет на д-р Русев, а другото вееше сините знамена на опозицията. Когато Елка Константинова и съпровождащите я застанаха на трибуната, двата хоровода се разкъсаха и участниците в социалистическото хоро се втурнаха към естрадата, викайки, свиркайки, отправяйки заканителни жестове, втурнаха се с цялата агресия на един необуздан темперамент, който трябваше да бъде спрян от представителите на МВР, за да не залее трибуната и да не се нахвърли върху представителите на опозицията. Групата бе изтласкана назад, но тя не спря да крещи екзалтирано: „БСП”, „фашисти”, „махайте се”. Постепенно, съвземайки се от първоначалния шок, успях да констатирам, че това е група от около тридесетина, сред които две трети са деца на възраст от 7 до 13 години. Всеки опит оратор да вземе думата пред микрофона се проваляше от още по-разпалените крясъци на тази отделила се съвсем отчетливо от останалото малцинство група, която представителите на милицията едва задържаха да не хукнат към трибуната. По природа не съм мнителна, но трябва да си глупав колкото трите глупака на Доньо Донев, взети заедно, за да не се досетиш, че спектакълът, който тази групичка ни поднесе, е подготвен: как иначе да си обясня това пристрастие към БСП на хора, доведени до дъното на нищетата. Или тези деца, които често те спират по кафенетата, които без да разбират защо крещят истерично: „БСП! БСП”. Съзнават ли онези, които бяха разпалили тази агресия, какъв динамит са заложили в малките, а и в по-възрастните жители на този квартал, който и без това често се пали от тъмни страсти? Дават ли си сметка, че подобни действия могат действително да бъдат квалифицирани като издевателство? Или запазването на властта на всяка цена не признава никакви норми на човешкия морал?
Към трибуната полетяха яйца. Някои от тях улучиха обектите, към които бяха отправени и това предизвикваше още по-голям възторг сред екзалтираните провокатори. Да, тези двадесетина деца не са гласоподаватели, но целият този спектакъл трябваше да изиграе ролята си дотолкова, доколкото останалото болшинство да не успее да чуе нито един от ораторите, направили опит да отправят думи към жителите на кв. „Лозенец”. С настъпването на вечерта започна да се смрачава и някой ми подшушна: „Трябва да отведете г-жа Константинова, защото тук по тъмно стават всякакви неща.” Съпроводена от няколко представители на милицията, Елка Константинова се отправи към паркинга, а тълпата привърженици на БКП, по-скоро – нейните малолетни представители, на рояк хукнаха след нея, изпращайки я с камъни. Като съдя по този, който падна в чантата ми, след като удари съпровождащия ме литератор Петър Кралев, то те съвсем не бяха малки.
Кой знае дали щяхме да излезем живи от това врящо от страсти гърне, ако не бяха представителите на милицията, към които сме длъжни да отправим най-сърдечни благодарности за помощта..
Ето, такива бяха резултатите от нашата предизборна кампания в кв. „Лозенец”. Защото преди това други си бяха свършили както трябва „работата”. Но нали казват, че печели този, който мине пръв. Може би това наистина е така. Как да си обясниш иначе толкова пламенната поддръжка на БСП от жителите на този бедняшки квартал. Как да си обясниш симпатиите на тези хора към един доктор, след като две трети от децата са болнави, а хигиената на бита е сведена до най-ниското стъпало на човешката цивилизация. Как да си обясниш това, че те дават поддръжка и гласуват доверие на същите обществени сили, довели ги до това състояние.
Р. АПОСТОЛОВА
Агресия в червено в кв. „Лозенец“
