В един от епизодите на тазгодишния MasterChef старозагорецът Стефан Желязков, капитан на червения отбор за изпълнените с динамика 60 минути в предаването, с доза притеснение възкликна: Ако сега не ми отрежат главата, друг път няма да е! Е, не му се случи. Тогава. Дори отборът му спечели двубоя, а той – значката за имунитет. Но за съвсем друго иде реч.
Стефан е от тези хора, които са едновременно и притеснителни, и с изразено самочувствие – две на пръв поглед несъвместими черти на характера, които в крайна сметка създават един повече от очарователен образ. Не е от хората, които играят нечисто и пускат камъчета в обувките на другите, за да им е неудобно. Неговите провокации са за друго – по лежерен начин да се създава нещо хубаво и градивно. И по възможност – с настроение. А тази негова усмивка, енергия, добронамереност, както и елегантният му стил на обличане показват първо уважение към него самия и второ – сериозно отношение към останалите.
Стефан е зареден с неописуем хъс и ентусиазъм, които го карат да се впуска във все нови и нови предизвикателства, каквото е и участието му в MasterChef.
От близки и приятели на Стефан ЗАРАТА научи, че младият мъж сам се определя като авантюрист. В детството си винаги е имал свободата да експериментира, получавал е подкрепа от семейството си дори идеите му понякога да са били налудничави.
Младият мъж не е фен на социални клишета и винаги се стреми към прогрес, било то личен или професионален. Може би затова и постоянно се впуска в някакви авантюри. Казва, че така открива себе си и изследва характера си, а и най-важното – научава много за света и хората, което пък му помага в начинанията.
За родната Стара Загора, Езиковата гимназия и оттам по света…
Завършва „Ромен Ролан“ през 2009 година и директно заминава за Холандия, където учи Международен бизнеснес и предприемачество в хотелиерството. Докато живее там пътува много и се занимава с различни проекти. Отваря първия си бар още на 21 г., а втория на 25. Всеизвестна сред приятелите на Стефан е голямата му страст в онези години към миксологията и главно към джина, затова на бял свят излиза „Джин бар“, който откриват със съмишленик. В него имат над 200 бутилки бутиков джин и всякакви тоници. В онова време Стефан същевременно организира различни събития и извършва консултантска дейност, свързана със стартъп проекти както в гастрономията, така и в други сектори. След това решава, че е време да се захване с нещо по-мащабно. Изучава България като пазар и пожелава да започне проект именно тук. Но първо отива в Париж, където известно време се занимава с финанси. Води го нуждата от промяна на ежедневието, на гледната точка, да се запознае с нови хора и да създаде нови връзки. И точно преди година си идва в Родината с ясна цел и представа какво иска да се случи – да се опита да разчупи някои икономически клишета в България и на Балканите.
А страстта към готвенето си е само негова, не идва по наследство, по-скоро е рожба на желанието му непрекъснато да експериментира. Сготвил на едно гадже преди десетина години и оттам се впуснал в сложния свят на голямата кулинария, която той изследва с безкрайно удоволствие.
За момчето, тръгнало по света от Града на липите, най-яркият спомен от Стара Загора е езиковата гимназия „Ромен Ролан“. Оттам са най-добрите му приятели – приятели за цял живот. От това училище той пази незабравими моменти. За Стефан родният град е неговото Сан Франциско на Европа, сравнявайки правите улици на американския град с тези на Стара Загора.
Кумир на младия старозагорец в кулинарията е световно известният шеф Гордън Рамзи. Защо Гордън Рамзи, а не примерно Джейми Оливър, който е доста по-популярен?
Стефан харесва начина на работа на Гордън Рамзи. Според него той не е само изявен майстор готвач, но и много добър предприемач , изградил империя, и успехът му заслужава да се следи отблизо. Харесва и Джейми ествествено (той все пак е чиракувал не малко време при Гордън Рамзи), но просто не му допада като стил на готвене и начина, по който е решил да се позиционира на пазара.
Стефан е маниак за облеклото и аксесоарите.
Абсолютен италиански стил – лежерен и едновременно с това безупречен, като всяка дреха носи със самочувствие. Можеш да го видиш с цветни рамки на очила, ленен панталон или друг – тип „цигара“, с хубаво сако и с ярка кърпичка за акцент.
Със сигурност той е смел що се отнася до облеклото, а и не само. Не се страхува да експериментира, не се страхува да е елегантен дори, когато отива до съседния магазин. Не го приема като излишно усилие, напротив.
Колкото по-небрежен изглежда, толкова усещането, че това е неговата лична dolce vita, се затвърждава в страничния наблюдател.
Meчти за бъдещето или каквото дойде?
Мечтите за Стефан на този етап са илюзорно нещо. Той живее в момента, грабва мига и му се отдава на 100%. Сега е обсебен от проекта, за който споменахме. Но авантюристичният му дух го води накъде ли не. Иска още да пътува, дори и само като турист, макар винаги да се опитва да съчетава по най-добрия начин времето и енергията си по продуктивен начин и да осъществява бизнес плановете си.
Ако направим карта на пътуванията на младия ни събеседник, вероятно на някои места чертите ще са доста натрупани една върху друга поради честите посещения на едни и същи градове. Ние ще му пожелаем щрихите да се оформят като четирилистни детелини, за да са му винаги на късмет! Не може да се каже, че Стефан е старозагорец. Никой град и никоя държава не го притежават. Навсякъде просто го пускат да отпътува, за да се върне отново усмихнат, щастлив и да заразява останалите с позитивизъм.
Издаваме една тайна:
Сърцето на чаровника Стефан Желязков е свободно, момичета!
Въпреки впечатлението, че между него и красивата кулинарна блогърка Лора, която също е участник в MasterChef, прехвърчат горещи искри, вероятно с нежната добричлийка са само много добри приятели. Ще видим…
