От доста време се каня да разкажа тази случка, казва администраторът на Фейсбук групата „Аз съм гочи“ и продължава – но все се страхувам, че ще има много, които няма да я разберат и ще звучи по-скоро като тъпизъм, затова реших преди случката, да ви запозная с историята на хората, живеещи в „Бермудския триъгълник“ – Главан, Опан и Априлово:
Колоритните жители на Старозагорско, наречени „гочита“, описани „приятелски“
Футболните отбори „Светкавица“-Опан и „Мълния“-Главан решават да направят приятелска среща на стадион „Полето“ в село Априлово (неутрална територия). Съдия на мача е априловеца Гошо, по прякор „Гошо обратното на острото“, който се славел с неподкупността си и носенето на бой.
Срещата била предвидена за 10 часа в събота. Главанци пристигат първи, в 11,25 , махмурлии. Чакат опанци. Полягат. Опанци идват в 13 часа, махмурлии. И те полягат. Пращат съдията за бира.
[ad id=“225664″]
В 16 часа прозвучава първият съдийски сигнал. Играта почва. През първото полувреме топката е предимно във владение на „Светкавица“-Опан, но безрезултатно. Единственият шанс за гол през първото полувреме пропилява Трандю Киреча, който оплита краката на метри от вратата на врага.
Започва второто полувреме. Ужасно слаба игра от страна на „Мълния“-Главан! Но „Светкавица също е на ниво „детски футбол“ и попадение няма. В това полувреме дори и шанс за гол не се явява. Опански и Главански махмурлии се разхождат по терена.
Съдията решава да даде продължение и… о, съдба – Запрян Пора напада стремглаво опанската врата, но защитникът на Опан Мишо Киртака му подлага крак! Реферът свири пряк свободен удар.
„Светкавица“ обсъждат стратегията за запазване на резултата в ничия полза:
-*Да прайм дувар, ва? Ж’га фаниш ли ва?* – задава въпрос на стража на вратата капитанът на отбора.
-*Нимойти прай дувар, я жа’га фана!* – отвръща вратарят Стоян Тоягата.
Зад топката застава Крум Корема, капитан на „Мълния“. Опанци не построяват дувар* (стена) и чакат съдията да даде сигнал за изпълнение на прекия свободен удар. Той, след оглед и преценяване на ситуацията, надува свирката. Корема се засилва, рита топката и си изкълчва крака, но въпреки това коженото кълбо лети към вратата! Двата отбора я изпращат с поглед до вратата на Тоягата, който дори не успява да реагира, а тя мощно опъва мрежата.
Опанци стоят като втрещени, не могат да повярват, а главанци подскачат от радост, крещейки нещо за майките на противниковия отбор. Тогава капитана на „Светкавица“ окопитен и много ядосан, изстрелва въпрос към вратаря:
-*Оть ни га фана, ва каунь, нъл каза дан’ прайм дувар, ти си щял да гъ фаниш! Ж’та прибъйта уа, дайба твойта мама дайба!* – засилен тръгва към вратаря, а той, уплашен, хуква да бяга крещейки:
-*Къ дъ га фана, ва самсарь, тя мина кат матор!!*
Последен съдийски сигнал. Капитанът на Опан не успява да настигне вратаря. Набива съдията.
**ПРЕВОД**
*Да прайм дувар, ва? Ж’га фаниш ли ва?* – Да направим ли стена? Ще я хванеш ли, бе?
*Нимойти прай дувар, я жа’га фана!!* – Не правете стена, аз ще я хвана!
*Оть ни га фана. ва каунь, нъл каза дан’ прайм дувар, ти си щял да гъ фаниш! Ж’та прибъйта уа, дайба твойта мама дайба!* – Защо не я хвана, бе пъпеш, нали каза да не правим стена, ти си щял да я хванеш! Ще те убия бе, мамка ти!
*Къ дъ гъ фана, ва самсар, тя мина кат матор!* – Как да я хвана, бе самсар (пор), тя мина като мотор!
