Китайската роза цъфти почти през цялата година и достига до 1- 2 метра в домашни условия. Живее повече от 20 години.
Семейство: Слезови (Malvaceae)
Родина: Азия – тропиците
Цветове: Обикновени или кичести, едно- и двуцветни цветове с различна големина в бяло, жълто, оранжево, розово или червено.
Отглеждане: Китайската роза е едно от най-любимите и разпространени стайни цветя. Тя е компактен, силно разклонен храст или дръвче, което може да достигне височина дори до 2-3 м. Листата й са тъмнозелени, блестящи, удължено яйцевидни, с назъбени краища, едри – до 15 см. Цветовете й са едри от 9 до 12 см в диаметър, петлистни, прости и кичести.
Китайската роза не е много капризно растение, но и тя си има своите особености. Най-обилно и продължително цъфти и се развива, когато й се осигури ярка светлина, топлина, умерена въздушна влажност и постоянно влажна почва. Не понася обаче директното силно огряване от слънцето и течение. Хибискусът издържа и на сянка, но при недостатъчна светлина цъфти малко и се развива по-лошо. Поставен на светло място, още през март се появяват първите му пъпки. А после цъфти през цялото лято до късна есен.
През лятото, когато обикновено се изнася навън, се нуждае от леко засенчване през обедните часове, всекидневно поливане, редовно подхранване с органични и минерални торове и достатъчна влажност. След август подхранването трябва постепенно да се намали, а през зимата да се полива по-рядко. Оптималната температура за зимния период е около 15°С .
През зимата средната температура трябва да е минимум 13 градуса.
Светлината трябва да е възможно най – много, като се избягва пряката слънчева светлина.
Почвата трябва да е влажна през цялото време. През зимата поливането може да се намали.
Често пръскайте листата.
Пресаждането се извършва ранна пролет, всяка година.
Хибискусът придава прекрасна атмосфера и на градината. Особено силен е ефектът в периода на обилния цъфтеж – през лятото.
Задължително вкарайте саксията вкъщи, преди да е паднала първата слана.
Светлина: Слънчево, светло и защитено от вятър и дъжд място. През лятото защитено от следобедните слънчеви лъчи.
Размножаване: През месец май, чрез резници при температура 20-25 градуса. (За по-добър резултат похлупете със стъклен буркан или найлонов плик.)
Почва: градинска пръст, листна пръст, торфена пръст и пясък (2:1:1:1).
Пресаждане: Всяка година напролет, пресаждайте китайската роза в съд, по-голям с един номер от предишния, като непременно трябва да ползвате специална почва за големи растения.
Когато цветето достигне максимален размер, не го пресаждайте, а внимателно извадете горната част от пръстта и сложете нова. Правете това на 2-3 години.
Торене: През пролетта-лятото – 1 път на 2 седмици с минерални и органични торове.
Есента – зимата – ако е на студено не се наторява, но ако е на топло веднъж
Поливане:
Лятото – обилно.
Зимата – умерено.
Влажност на въздуха: Пулверизирайте листата често.
Подрязване: Ако редовно се прищипват върховете на най-дългите клонки, тогава се образува красива и гъста корона.
По-възрастните китайски рози от 2 години, трябва да бъдат подрязвани в началото на май, в противен случай губят компактния си вид. При подрязването се махат всички изсъхнали и тънки клони, а главните издънки се отрязват наполовина. (Подрязва се винаги над пъпка, насочена навън)
Температура: Зимата 12 – 15 градуса, а лятото – 18 – 23 градуса.
Вредители: Листни въшки, акари, бели мухи, почвени гъби.
Внимание: Китайската роза не обича студа.
За да цъфти през цялата година са й необходими:
– ярка светлина;
– постоянна температура;
– умерена влажност.
Защо листата й падат?
Хибискусът е вечнозелено растение, но ако се държи на хладно губи листата си.
Ако се случи това, растението трябва през цялата зима да се държи със суха пръст, защото то се намира в състояние на покой и чак напролет ще се появят нови листа.
Ако светлината е слаба листата също падат.
Защо пъпките й капят?
Пъпките й окапват, ако светлината е слаба или пък сте сменили местоположението на растението.
Когато растението застарее:
Ако растението не цъфти толкова пищно и започне да линее – дошло е време за радикална резитба. Най-добре е това да се направи през есента, но ако все още вашето цвете цъфти, отложете тази операция за пролетта.
