НАЙ-НОВИ:

Хаят Назер, която издигна статуя от руините след експлозията

Четвърти август, 6 часа и 8 минути. Това е точното време, когато пристанищният град Бейрут беше разтърсен от мощна експлозия, убила 200 души и ранила още 6500. Тези числа са запечатани и в спрелия часовник под близо 3-метровата статуя, издигната от ливанската художничка Хаят Назер.

Построена изцяло от отломките след експлозията – счупено стъкло и парчета метал – новата статуя е “символ на борбеността” на ливанци и надеждата им за по-светло бъдеще за ливанската столица.

Скулптурата, която беше издигната на пристанището в Бейрут, изобразява младо момиче с високо вдигната ръка и веещи се коси.

“Тя иска да продължи да се бори, изправена над отломките. Това е нашата реалност сега”, казва Назер. Националната трагедия оставя над 300 000 човека без дом, а Назер прави всичко по силите си в помощ на местните: “Разчиствах къщите на хората от отпадъци и руини – счупени стъкла, трески от мебели и всичко останало”.

“Отпадъците и руините” обаче се оказват предмети на изкуството, от които Назер изгражда момичето-символ на надеждата. “Краката ѝ са направени от счупено стъкло, а роклята – от парчета метал и медни елементи”. В основата седи часовник, спрял на “6:08”, а ръката носи факла, символизираща “огъня на Революцията”.

         ” Ранените от експлозията,
            тези, загубили майките
            или децата си. Казаха ми,
            че са се разплакали пред
            скулптурата.

            Хаят Назер

“Толкова много хора се свързаха с мен – ранените от експлозията, тези, загубили майките или децата си. Казаха ми, че са се разплакали пред скулптурата”, казва художничката.

Желанието за помощ преследва Назер още от студентските ѝ години. Между лекциите в университета и “неспирното рисуване”, тя започва да доброволства в помощ на най-бедните райони от северните части на Ливан. Копнежът ѝ да помага я отвежда до ООН, където работи за “изкореняване” на неравенството и глада, превзели ливанската столица. От Абу Даби през Анкара и чак до Ню Йорк, Назер среща “надеждата за едно по-добро бъдеще” чрез хуманитарната помощ.

Повратният момент за Назер настъпва през 2017 година, когато тя напуска работата си в ООН. “Не беше от желание, а от нужда да рисувам и да създавам изкуство”, казва тя. Три години по-късно Назер твори в подкрепа на антиправителствените протести в Ливан. “Изкуството е начин да преследвам реалността извън бедността и болката, които смразяват родната ми страна Ливан”.

“Борбеното момиче” е едва третата скулптура на ливанската художничка. През 2019 година тя създава “Фениксът на Революцията” – статуя, направена от съборени палатки от протестите в Ливан. “Не исках да ни пречупят. Исках да се боря чрез изкуство”, споделя Назер.

Борбата чрез изкуство не е самостоятелна. В построяването на феникса се включват стотици ливанци – млади и стари, деца и студенти. “Хора от всякакви области и религии и ми помагаха без даже да знаят имената си”, казва Назер. Само година по-късно тя среща същата отдаденост при издигането на “момичето-надежда”:

“Бях в шок. Хората ми даваха ценни предмети от детството си, наследства от баби и дядовци от гражданската война… Вложихме толкова много емоции.”

“В началото много хора ми казваха, че това е просто изкуство и нищо няма да промени”. Днес Назер вярва, че промяната е “тук и сега”, а изкуството – неподправен начин за осъществяването ѝ.

Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

  За укрепване на имунната система вижте ТУК

Виж още:
Вериги, знамена и гилотини. Това може да ви се струва…