Убийството на Петър Христов напомня Лукановия разстрел

Бизнесменът е бил един от малцината в страната, който може да предизвика намеса на държавата, както и да накара държавата да спре определено действие или държавата да вземе „правилното“ решение.

[ad id=“263680″]

В края на 2017 и началото на 2018г в страната ни се извършиха три показни разстрела.

Първо бе прострелян високопоставен служител на НАП.

После бяха избити шестима в Нови Искър.

И сега бе ликвидиран влиятелен бизнесмен.

Днес може да се чуят всякакви теории за причините и извършителите на покушенията.

Първият прострелян е дълбоко свързан с настоящата власт. Под сурдинка се коментира, че в НАП се шушука за рекет, измерим в шест цифри. Само че такива суми не се искат, без одобрение от високо. Подобна цифра за измеримост на рекет от представител на властта е възможна по отношение на фирма с възможности.

Е, явно никой повече няма да си позволи да рекетира подобна фирма. Навярно и никой няма да работи по случая, защото властта няма да допусне сама да стане мишена за рекет.

[ad id=“218001″]

При убийството в Нови Искър макар и властта официално да има версия за убиеца и причините, в обществото цари недоверие. Представители на властта разказаха пред медиите толкова много версии, че поради тяхната многобройност всички останаха с впечатление за укриване на истината.

Последната стрелба не е необяснима.

Простреляният бизнесмен е имал един изключително сериозен проблем. Той е бил част от истинската власт в България. На практика хора като него имат по-голяма власт от министри и депутати. И е възможно човекът да е бил мъжкар и находчив предприемач. От написаното за него става ясно, че е бил щедър дарител. Но е бил един от малцината в страната, който може да предизвика намеса на държавата, както и да накара държавата да спре определено действие или държавата да вземе „правилното“ решение.

С други думи богатите хора в страната ни, както и криминалните среди знаят, че този човек практически е представлявал държавата. Бизнесмени, които са възприемани от всички като държавата са рискови играчи.

[ad id=“236480″]

Не е задължително те да имат преки врагове. Достатъчно е да са помолени да свършат определена услуга и те да откажат. Подобни хора не се търсят за малки услуги. Достатъчно е да е завладял огромно икономическо пространство и другите предприемачи да издъхват. А истината е, че днес това се случва.

През 2017 станахме свидетели на случая с Дунарит. После всички видяхме и случаят с Прокопиев. Има и стотици други подобни случаи. И във всеки един от тях присъства властта. Да, същата онази власт, която е представлявал и простреляният бизнесмен.

С други думи държавата ни има огромен властови проблем. Държавата е предоставила властта на концесия в ръцете на малцина.

В такива случаи убийствата са неизбежни.

Защото и непочтеният и почтеният човек в подобни случаи знае, че е потърсил съдействие от човек, който е държавата. Едни ще приемат отказа, други ще потърсят куршуми. И почтеният и непочтеният предприемач, когато остане без икономическо пространство може да реши да си го отвоюва с куршуми.

Тези покушения навярно са разбрани правилно от концесионерите на властта. Концесията на властта не може да ги защити от куршумите.

Има ли аналог убийството на предприемача? Има и това е на Андрей Луканов. И не става въпрос за това, че и двамата са имали връзка с Илия Павлов. Двамата си приличат по това, че са били истинска банка за икономическата картина на политиците, които представляват държавата. Хора, които знаят икономическите тайни на властта винаги са подложени на риск и изкушение. Изкушението е да започнат да си мислят, че могат да контролират изцяло политиците. И се изкушават бизнесмените, но грешат.

[ad id=“225664″]

Предприемачите на прехода, които представляват в определени периоди държавата не са разбрали основния урок. Капиталът придобит чрез концесия на държавната власт не е и няма да бъде собственост.

Исторически нашият преход представлява едно копие на феодалните отношения в Османската империя по време на спахиите. Нека прочетат за съдбата на спахиите и помислят за своята въпросните концесионери на властта. Ако четат внимателно историята може и да живеят дълго и спокойно.

По всичко личи, че преходът свършва. Времето на политическите ни спахии изтече.

Говори се, че тези разстрели съвпадат с началото на председателството на ЕС. И това е факт. Вярно е, че поне два от разстрелите обаче са дълбоко свързани с настоящата власт. Последният практически изкара на бял свят начинът, по който високопоставените функционери на ГЕРБ участват в разпределение на публичния финансов ресурс. И това са проверими и непреодолими факти.

При това положение можем да очакваме, че през целия период на председателстване на ЕС сянката на тези финансови обвързаности ще определя образа на страната ни.

И да се върнем на въпроса за какво говорят куршумите?

Политическият ни преход, който допусна концесия на държавната власт е необходимо да приключи.

Обществото ни има нужда от този край.

Концесионерите на държавната власт също имат нужда от това. Обществото ни не може да бъде разстреляно, но концесионерите на държавната власт не могат да избягнат тази опасност.

Това говорят куршумите.

Петко Добрев, Епицентър.бг


image0 (9K)