НАЙ-НОВИ:

Тръмп срещу Байдън: какво е отношението към НАТО на кандидатите за президент на САЩ

Издигането на знамето на НАТО пред парламента на Северна Македония, с което се отбелязва приема на Скопие в алианса на 11 февруари 2020 г.

Ще се промени ли НАТО, ако изборите в САЩ спечели Байдън, а не Тръмп? Този въпрос е водещ за много анализатори сега, когато битката за Белия дом се приближава към своята развръзка. Изходът от нея ще стане ясен на 3 ноември.

Преди година, когато Сенатът на САЩ даде одобрението си Северна Македония да се превърне в най-новия член на НАТО, настоящият кандидат за президент на САЩ Джо Байдън написа следното в Туитър:

“Страните от Западните Балкани заслужават да са част от единството на Европа, свободни и мирни, а ние трябва да подкрепяме евро-атлантическата интеграция на региона“.

 

 

Северна Македония официално се присъедини към алианса през март, превръщайки се в третата страна от Западните Балкани, която стана член. Русия се противопостави на членството на Скопие, а това се превърна в поредния удар срещу Москва в опитите ѝ да запази влияние в региона.

Президентът Доналд Тръмп одобри дългоочакваното присъединяване на Северна Македония, но това, за разлика от почти всички други действия на държавния глава, не беше отбелязано дори в основния му канал за комуникация Туитър. Той не сподели нищо в социална мрежа и при присъединяването на Черна гора, което се случи в първата година на управлението му.

Тези действия на Тръмп и Байдън очертават разликите в публичното им отношение към НАТО, както и факта, че изборите през ноември могат да се окажат ключови за развитието на алианса както в следващите четири години, така и в по-далечна перспектива.

В последните години Тръмп неведнъж е застъпвал тезата, че НАТО е сериозен разход от бюджета на САЩ, а основната полза е за страните от Европа. Той също така постави под въпрос задълженията на Вашингтон към един от основните принципи на държавите в алианса, когато зададе въпроса дали американските военни трябва да се включат във военни действия, за да опазят малка държава като Черна гора.

Байдън, от своя страна, е заявявал, че НАТО е продължител на интересите на американската отбрана и е средство за просперитет както в САЩ, така и в Европа.

Конгресмени, бивши членове на администрацията на Тръмп и представители на държави в Европа вече казаха, че при евентуален нов мандат на настоящия президент той може да се опита да извади Вашингтон от алианса. Подобно действие би могло да доведе до сериозното орязване на възможностите на НАТО.

Заради тези притеснения комисията по външни отношения в Сената одобри с мнозинство от представители на двете партии една резолюция, която ще изисква одобрението на горната камера на американския Конгрес в случай, че президентът поиска оттегляне на САЩ от НАТО. Тепърва предстои гласуването по това предложение.

НАТО е създаден през 1949 г. от 12 държави, сред които и САЩ, а целта, която е заложена, е опазването на суверенитета и териториалната цялост на разкъсаната от войните Европа. До началото на 80-те членовете нарастват до 16, а след разпада на СССР броят им нараства още повече, като в алианса попадат множество членки на Варшавския договор.

Байдън, който беше сенатор между 1993 и 2009 г. е поддръжник на разширяването на алианса на Изток. По време на свое посещение като вицепрезидент в Украйна през 2009 г. той заяви, че Вашингтон ще подкрепи Киев, ако страната потърси присъединяване към НАТО.

Насилственото анексиране на Крим през 2014 г., невоенната агресия, изразена в кибер атаки и кампании за дезинформация от страна на Москва срещу редица нейни съседи, засили усещането за заплаха във Вашингтон.

Въпреки това през 2017 г. Тръмп взе властта с обещанието да постави “САЩ на първо място” по отношения на участието на страната в алианси, търговски преговори, международни организации и други. Той не просто последва примера на редица негови предшественици да призове европейските държави към по-големи харчове за отбрана, но и обвърза и защитата на Европа с трансатлантическите търговски отношения.

“САЩ плащат стотици милиарди долари, което е твърде много, за да субсидират Европа, а в същото време губи много от търговия“, гласи един от туитовете на Тръмп по темата.

 

 

Основната част от неговия гняв, свързан с европейските разходи за отбрана, беше насочван срещу Германия – вторият най-голям член на алианса по отношение на население и брутен вътрешен продукт. По-рано през годината американския президент обяви оттеглянето на 12 хил. американски военни от страната именно заради несъгласия относно харчовете за отбрана на Берлин.

Бившият член на Съвета за национална сигурност и съветник за Русия и Европа на Тръмп Фиона Хил, каза в началото на октомври, че президентът гледа на НАТО “почти като на схема за защита” – рекет в мафиотски стил, според който по-малките, плащат на по-големите, за да си осигурят защита.

През 2019 г. пък френският президент Еманюел Макрон каза, че САЩ под управлението на Тръмп изглежда, “че ни обръщат гръб“, а алиансът е в “мозъчна смърт” заради липсата на координация и лидерство от страна на Вашингтон.

Не всички коментари на Тръмп за НАТО са негативни. През декември 2019 г. той заяви, че става все по-голям фен на алианса, тъй като в него се случва промяна.

Това, особено по отношение на финансите, може да се окаже вярно, ако се вземат предвид думите на генералния секретар на алианса Йенс Столтенберг. Той заяви, че до края на 2020 г. европейските държави и Канада ще са увеличили със 130 млрд. долара приноса си за бюджета на НАТО за периода на мандата на Тръмп.

“Това е безпрецедентно. Това прави НАТО по-силен“, каза Столтенберг.

Според анализатори въпреки реториката на Тръмп и решението му да изтегли военни от Германия, администрацията му все пак е направила и положителни неща за засилването на позициите на НАТО.

Сред тях са увеличаването на харчовете за европейски инициативи за отбрана, увеличаването на броя на ученията, увеличаването на броя на военните в Полша, изпращането на оръжие в Украйна и други.

Сред инициативите по време на мандата на Тръмп е и по-голямата готовност на САЩ да преговаря и да заздравява връзките с членовете на алианса от Централна и Източна Европа.

Гости в Белия дом бяха лидерите на Полша, Унгария и България – Анджей Дуда, Виктор Орбан и Бойко Борисов, като всички те са публично обвинявани в действия срещу демокрацията в страните си. Тръмп не е заемал публична позиция по повод действията на тези лидери.

От своя страна в изявление от декември 2019 г. Байдън заяви като заплаха за алианса “надигащия се авторитаризъм дори сред членовете на НАТО”. Той обеща, че ще обърне внимание на този въпрос в случай, че бъде избран.

“Ще приоритизирам засилването на националните демократични институции в страните членки, които не отговарят на основните ценности на НАТО. Демократичните и свободни институции са основата на нашия алианс и те трябва да бъдат защитавани”, каза още Байдън.

Тод ПРИНС Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

  За укрепване на имунната система вижте ТУК

Виж още:
Живка Кехайова Отровното трио щяло да плати ужасната цена да…