„Те мърсят най-много и ще мърсят най-дълго“. Българският рай за старите дизели

България е една от страните, където най-бавно се връщат и ремонтират мръсните дизелови автомобили. Това показва доклад на неправителствената организация Transport & Environment. На производителя Volkswagen Group са върнати само 52% от дизеловите коли, които е трябвало да получат софтуерен ъпдейт или друга корекция, която да намали количеството на замърсяване.

Българското правителство не е предоставило данни за броя на върнатите дизелови автомобили на други производители като Дачия, Фиат, Опел, Сузуки и Мерцедес при искане от организацията, заради което не се знае, колко от тях са ремонтирани, допълни Флоран Грелие от Transport & Environment.

Докладът разглежда последиците от световния скандал „Дизелгейт“, при който беше доказано, че производители на коли от семейството на Volkswagen Group са манипулирали дизелови двигатели, за да минат официалните тестове за отделяните вредни емисии. През 2015 г. агенцията за опазване на околната среда на САЩ първа установи, че Volkswagen целенасочено са програмирали определени дизелови двигатели, за да фалшифицират резултати.

Скандалът засегна милиони дизелови автомобили на популярни марки като Ауди, Опел, Мерцедес, Фолксваген, Шкода, Рено, Дачия и други. Volkswagen Group пое ангажимента да ремонтира всички засегнати двигатели – общо 11 милиона в целия свят, от които 8 милиона в Европа.

Въпреки това процесът в Европейския съюз се случва много по-бавно и неефективно в сравнение с този в САЩ. Организацията обръща внимание и на това, че 83% от проблемните автомобили в Западна Европа са вече изправни, докато държавите от централната и източната част на Стария континент изостават с над 30%.

„Изтеглянето на автомобили на Volkswagen е задължително в Германия, Франция и Словения. Защо повечето правителства в Централна и Източна Европа също не направят ремонта им задължителен?“
„Това е така, защото оттеглянето е само доброволно в България и в повечето страни от Централна и Източна Европа – собствениците на автомобили не са длъжни да ги ремонтират. Това означава, че изтеглянето им може да се случи с бавни темпове и никога да не достигне 100%”, казва инженерът по „чисти автомобили“ от Transport & Environment, Флоран Грелие, в отговор на Свободна Европа.

Според настоящия регламент в ЕС, всяка държава членка решава сама дали да задължи шофьорите да ремонтират колите си при производителя.

„Като се има предвид, че изтеглянето на автомобили на Volkswagen Group е задължително в Германия, Франция и Словения, защо повечето правителства в Централна и Източна Европа също не направят ремонта им задължителен“, пита Грелие.

Докладът сочи още, че най-бавен е процесът в Румъния, където само 37% от дизеловите автомобили отговарят на изискванията. Следват Полша (45%), Хърватия (46%) и Словакия (51%). България е на 5-то място като тук повече от половината автомобили, засегнати от Дизелгейт, са върнати за ремонт. Това обаче обхваща само автомобилите произведени след 2009 г. и не се отнася за милионите стари коли, много от които продължават да се движат по нашите пътища, допълват от организацията.

„Старите дизели мърсят най-много и ще мърсят най-дълго“
Според доклада тези автомобили, които подлежат на връщане, са само една малка част от общо 43 милиона „мръсни дизели“ в Европа, много от които са в движение преди Дизелгейт да насочи световното внимание към автомобилното замърсяване на въздуха.

„Най-важното за България е, че контролът върху старите дизели е слаб и преминаването към ремонта им е много бавно. Те мърсят най-много и ще мърсят най-дълго“, казва Юлиян Попов, старши политически съветник на Европейската климатична фондация и бивш служебен министър на околната среда и водите. В интервю за Свободна Европа по повод доклада той казва, че веднага трябва да се спрат от движение „всички коли, които нарушават законовите норми, включително коли без филтри“.

„Това, че нарушителите са много, не означава, че нарушението трябва да се търпи“, допълни Попов. Според него България трябва да последва примера на Албания, която въведе ограничение на възрастта на колите, които се внасят – да са не по-стари от 10 години.

Друга наложителна мярка според Попов е приемането на план за постоянното прочистване на автомобилния парк от дизелови и стари автомобили, който включва и дата за пълно отстраняване на дизелови коли от града. „Когато има такъв план, хората ще могат да го предвидят в бъдещите си покупки и изваждането на старите коли от употреба няма да тежи на хората“, казва той.

„Българските граждани заслужават да бъдат третирани по същия начин, както другите европейски граждани“?

„В момента на регистрацията на нов автомобил, закупен втора ръка, в България, местните власти трябва да разрешат регистрацията само ако е доказано, че автомобилът е получил актуализацията. Другите държави-членки следва също така да гарантират, че в момента на отписването превозните средства са получили актуализацията“, препоръчва Грелие от организацията, изготвила доклада.

В него се казва, че в голяма част от случаите необходимата корекция е само обновяване на софтуера на колата и въпреки това процесът се бави с години. Данните сочат, че връщането на моделите Opel Zafira и Cascada e най-бавно – само 12% от тях са обработени, следва моделът Audi A6 – една трета от тези автомобилите са върнати.

„Нашето послание към българските купувачи на коли е да избягват закупуването на най-евтиния автомобил, който ще навреди на здравето и семейството им. Те трябва да поискат от продавача доказателства, че превозното средство е актуализирано. Българските граждани заслужават да бъдат третирани по същия начин, както другите европейски граждани“, казва Грелие.

www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.


image0 (9K)