Разпространението на COVID-19 по целия свят създаде сред обществото стрес, несигурност, страх и паника. Събития като пандемии, природни бедствия и икономически катастрофи предизвикват кризи на дезадаптация у населението. Едни от първите симптоми на емоционален дистрес са безпричинна тревожност и паника, нарушения на съня, апетита, раздразнителност, потиснато настроение, плачливост, страх от неизвестното, натрапливи действия, презапасяване с храна, битови стоки и лекарства, казва пред NOVINI.BG полк. доц. д-р Данчо Дилков, началник на психиатричната клиника на ВМА.
Заедно с колегите си са разработили няколко съвета, които биха ни били полезни по време на пандемията от COVID-19. Те са работили в две насоки – едната е свързана с преодоляване на стреса при медицинските специалисти, а другата – с престоя ни под домашна карантина.
https://www.facebook.com/mma.vma/posts/3265014786855843
Освен информиране за ситуацията от сигурни източници, препоръката към медиците е да запазват спокойствие в общуването с пациентите, защото те интуитивно долавят чувствата и реакциите ви.
„Бъдете съпричастни и емпатични, информирайте пациентите относно реакциите на емоционален дистрес и ако се налага ги насочете към специалист в сферата на психичното здраве. Не стигматизирайте и не отхвърляйте пациентите, заразени с COVID19“, отбеляза доц. Дилков.
Той препоръча използването на индивидуални подходи при различните пациенти: при пациенти, неглижиращи проблема наблегнете на сериозността и мащаба на пандемията и значението на предприетите мерки от властите.
При прекомерно ангажирани с оплакванията си и склонни към апокалиптични интерпретации – разяснете спокойно и изчерпателно ирационалността на убежденията им и насочете вниманието им към дейности, подобряващи чувствата им за безопасност, спокойствие и оптимизъм.
„Спазвайте регулярен режим на натоварване и почивка. Грижете се за себе си. Oбщувайте често с близките и приятелите си чрез мобилни и онлайн платформи“, съветва още специалистът.
А какво да правим, докато сме си у дома по време на пандемията?
„Информирайте се не повече от два пъти в денонощието за актуалната обстановка в страната от медиите, като игнорирате информацията, получена от недостоверни източници. Хранете се рационално и предимно с термично обработена храна, почивайте си при усещане на умора и се наспивайте добре. Това подобрява защитните ви сили“, съветва доц. Дилков.
Заедно с колегите си препоръчват да се фокусираме върху дейностите, които можем да извършваме, а не върху невъзможните.
„Важно е да се отделя достатъчно време за забавление и отмора. Налични са множество онлайн платформи, в които се споделят предавани на живо концерти, пиеси, тренировки в домашни условия и др. Не се поддавайте на тревожни призиви за презапасяване с лекарства и храни. Независимо от изолацията поради наложената карантина, поддържайте положителни емоции и мисли /разговаряйте по телефона по теми, различни от тази за коронавирус, гледайте комедийни филми, четете книги и др./. Ако сте родители, информирайте децата относно мерките за безопасност, използвайте времето за заздравяване на връзката с тях“, заявява доц. Дилков и пояснява: помнете, че стресът е навсякъде в нашия живот. Почти постоянно сме подложени на промени, умора, загуби, провали и др. Важно е да разпознаваме стреса и да се научим да го контролираме.
Разбира се, когато се почувстваме нервни, може да използваме лесни релаксиращи методи за снемане на напрежението. Ето и няколко примера:
Мускулна релаксация:
Настанете се удобно в седнало или легнало положение:
Стягайте и разпускайте мускулите на корема
Стягайте и разпускайте мускулите на ръцете
Стягайте и разпускайте мускулите на краката
Методът се изпълнява последователно, около 8-10 пъти за всяка мускулна група.
Упражнение за дишане:
Издуйте корема си и бавно поемайте въздух през носа;
Напълнете изцяло дробовете си с въздух и задръжте.
Бавно издишайте въздуха, казвайки: „релакс“
Направете това поне 8 пъти или докато се почувствате по-добре.
Метод на прогресивна релаксация:
Настанете се удобно и затворете очи. Концентрирайте вниманието си върху дишането така, че с всяко вдишване да усещате как чувство на отпуснатост преминава през тялото ви, и как с всяко издишване напрежението намалява.
Сега ще напрягате и отпускате 14 мускулни групи:
Напрегнете и отпуснете дясна длан и ръка.
Напрегнете и отпуснете лява длан и ръка.
Напрегнете и отпуснете чело и очи.
Напрегнете и отпуснете горната част на бузите и носа.
Напрегнете и отпуснете долната челюст, долната част на лицето и шията.
Напрегнете и отпуснете рамене, горната част на гърба и гърдите.
Напрегнете и отпуснете корема.
Напрегнете и отпуснете седалищните мускули.
Напрегнете и отпуснете бедрото на десния крак.
Напрегнете и отпуснете десния крак.
Напрегнете и отпуснете стъпалото на десния крак.
Напрегнете и отпуснете бедрото на левия крак.
Напрегнете и отпуснете левия крак.
Напрегнете и отпуснете стъпалото на левия крак
За около 5-7 секунди трябва да се поддържа ниво на мускулно напрежение, което да не предизвиква болка, а после да последва мускулна релаксация с времетраене от 10 до 20 секунди. Това „напрягане-отпускане” се повтаря по 2 пъти за всяка мускулна група. Трябва да се опитвате да не напрягате автоматично същевременно и други мускули, а да се съсредоточите върху конкретната мускулна група.
Метод „виртуална ваканция“: Представете си, че сте на прекрасна почивка на морския бряг, като се стараете да ПРЕДИЗВИКАТЕ КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПО-РЕАЛИСТИЧНО УСЕЩАНЕ ЗА пясъка между пръстите си, слънцето, шума на вълните, бриза върху кожата си.
