НАЙ-НОВИ:

Страсбург отново призова България да ратифицира Истанбулската конвенция

Съветът на Европа призовава държавите, които са подписали Истанбулската конвенция, но не са я ратифицирали, да го направят. България е сред тези 12 страни. Това се казва в съвместно изявление по случай Международния ден на жените, направено от германския министър на младежта и жените Франциска Гифай и генералния секретар на Съвета на Европа Мария Пейчинович Бурич.

През месец май Съветът на Европа ще отбележи 10 години от Конвенцията за предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие. Договорът обвързва 34 държави в цяла Европа. Други 12 държави подписаха конвенцията, но още се чака да я ратифицират. Истанбулската конвенция и нейното наблюдение позволиха на Съвета на Европа да поеме водеща роля в опазването на жените и момичетата от насилие, дори когато сме изправени пред предизвикателствата на пандемията и на групите, които разпространяват неверни твърдения за договора, се казва в изявлението.

България подписа конвенцията през април 2016 г., но не я ратифицира. Оправданието е решение на Конституционния съд от юли 2018 г., че конвенцията размива границите между двата пола и това би затруднило борбата срещу домашното насилие, следователно противоречи на Конституцията. Съдиите, които подписаха решението с особено мнение, обявиха, че то е услуга за политиците от всички цветове.

В края на 2019 г. Европейският парламент призова с резолюция държавите, които не са ратифицирали конвенцията, след като са я подписали, да го направят. Само двама от българските евродепутати подкрепиха тази резолюция, припомня “Сега”.

Истанбулската конвеция присъства и в резолюцията на ЕП за България, приета миналата есен. В нея се изразява съжаление, че страната не я е ратифицирала и се осъжда превратното тълкуване на нейното съдържание чрез “широка кампания за дезинформация и негативно медийно отразяване на темата от няколко медии с предполагаеми връзки към правителствени и опозиционни партии”.

Наблюдението показва, че в 17 държави е постигнато много, казват Гифай и Бурич. Във всички тези страни са създадени горещи телефонни линии за помощ и подкрепа. В много страни обаче трябва да се предприемат стъпки, за да се гарантира, че тези линии за помощ са на разположение денонощно, предназначени за жертви на всички форми на насилие над жени.

Някои страни са разширили обхвата на услугите, достъпни за жертвите на насилие, включително чрез изграждане на приюти в райони, където преди това са били недостъпни, или чрез въвеждане на специализирани услуги за жертви на сексуално насилие. От 2016 г. за първи път в Албания, Белгия, Португалия и Финландия са създадени кризисни центрове за жени и момичета, жертви на сексуално насилие.

Законите се променят, за да определят изнасилването като резултат от липса на съгласие, а не на използване на сила и заплаха. Швеция например наскоро измени наказателния си кодекс, за да включи подход, който признава, че “само “да” означава “да” и “пасивността не е признак за доброволно участие”.

Но пътят е труден. Ограниченията, свързани с пандемията, доведоха до рекордно увеличаване на случаите на домашно насилие, допълва изявлението.

Мнозина наричат Истанбулската конвенция “златен стандарт”: тя разглежда насилието срещу жени във всичките му форми, определя необходимите инструменти за предотвратяването му, защитава жертвите и преследва извършителите, пишат Гифай и Бурич.

В контекст, в който се правят опити за изкривяване на реалността и отричане на фактите, ние напомняме, че според Световната здравна организация 1 на 3 жени преживява физическо и/или сексуално насилие през живота си, най-вече от интимен партньор. Истанбулската конвенция и нейното наблюдение са основни инструменти за намаляване на този ужасен резултат, твърдят Гифай и Бурич. И завършват, че се надяват през следващото десетилетие, и дори много по-скоро, всички държави-членки на Съвета на Европа да станат страни по конвенцията. Мобилната версия на ЗАРАТА - ТУК

Виж още:
Записалите се за ваксина са вече близо 60 000 души,…