НАЙ-НОВИ:

Старозагорският поет Ботьо Буков на 1 юни: ДЕТЕТО Е ЕДНО МАЛКО БОЖЕСТВО!

Човек с изключителен естетически стил, отличен преводач и познат на своята читателска аудитория като творец и автор на любовна лирика и сатира, старозагорският поет Ботьо Буков се пренася в позабравения си детски свят навръх празника на всички малки и вече пораснали деца – 1 юни.

Детето е едно малко божество и има защо да бъде считано за богочовек. В съвременния свят то е издигнато на пиедестал – започва разсъжденията си поетът. Детето трябва да се обича, за да се изгради като щастлива личност. Защото е рожба на благородния материал на любовта. То е като пластелина, а ние възрастните трябва да го моделираме още от люлка. Ако има щастието да попадне в добра среда, то може да надмогне и надгради своя генетичен код, за което в живота има достатъчно доказателства – осиновени деца, отгледани с подобаващо внимание и образование, стават достойни и успешни хора.

Ботьо Буков: Няма нито едно нещо в държавата ни, което да е в ред, но всичко е точно!

Когато през главата ти мине дори само мисълта за дете, ти си представяш една лъчезарна усмивка, една чистота, сияйна откровеност и неподправеност. И тъкмо това е нещото, което ние възрастните с напредването на годините обикновено губим безвъзвратно. Малкото човече интуитивно се съпротивлява на това, което за него е нежелано. При него е непозната лъжата като начин за комуникация.

И като пример към думите си, Ботьо Буков споменава приказката на Андерсен “Новите дрехи на царя”, където само едно дете съвсем непринудено извиква пред всички подлизурковци, хвалещи уж новите дрехи на своя владетел, че всъщност царят е гол… Старозагорският поет ни връща към поуката, че единственият начин да се съхраним нравствено е да си останем деца по душа.

Превод на Ботьо Буков: „НЕВЯРНАТА СЪПРУГА” (от Федерико Гарсия Лорка)

Спомняйки си своите ранни години, Ботьо Буков с лека тъга отчита дефицита в собственото си детство. Даже малко съжалява за неизживените пропуснати рискове, за несчупения прозорец с топката и за други дребни „калпазанлъци”, без които детето не е дете.

„Бях прекалено примерен, прекалено послушен, прекалено тих, но това се изискваше в онези години. Сега си мисля, че бих искал да съм бил по-шумен, по-активен, по-изявяващ себе си на повече фронтове. Но тогава така трябваше. Само по този начин можеше да се получи одобрение от околните”, сподели пред ЗАРАТА поетът.

И продължи: „Сега доста се предефинира ценностната система и понятията “морал”, “срамота”, “грехота” не носят същия заряд като преди 30 години. Но няма и как да е еднакво. Светът постоянно се променя и да се надяваме – за добро.

Нека всяко дете, насочвано и подкрепяно от възрастните, да намери собствения си уникален свят, за да стане то щастлив и успешен човек, открил призванието си в живота! – такова е пожеланието на Ботьо Буков за Празника на детето.

Ботьо Буков: СТРАСТНО ОБИЧАМ

А за себе си в този ден, освен традиционното здраве, той си пожела повече дръзновение и непосредственост, по-голям размах в действията си и по-малко взиране в рисковете – така, както го могат само децата…

На малки и големи поетът подарява едно свое стихотворение.

ВЪЗРАСТТА

Възрастта си не почитам.

Даже ѝ изневерих.

Хукнах – спънах се в артрита

и коляното разбих.

 

Кръв тече, което значи,

че съм още жив, нали?

Всеки миг ще се разплача

от възторг, че ме боли!

Ботьо Буков

  Подкрепи ЗАРАТА с поне 1 евро, отнема по-малко от 1 минута. Натисни ТУК