От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 177
Според древните вярвания светът е рожба на женското начало, отъждествено със земята и плодородието. Образ на това женското начало е Великата богиня – майка. Едно от първите нейни изображения по българските земи е открито в района на Пазарджик. Изработено е от глина през V хил. пр. Хр. и представлява глинена фигура на седнала жена. В съответствие с тенденциите, характерни за епохата, формите на тялото са преувеличени, като по този начин древният творец цели да изтъкне функциите на женското начало и вечно възраждащата се природа. В неолитните селища на територията на България и в други европейски страни са открити подобни “Венери” от кост, камък и глина. При всички тях е характерно схематичното представяне на главата за сметка на формите на тялото. Липсата на писменост затруднява откриването на името на богинята, но е ясно, че фигурите изобразяват едно и също божество – Великата богиня – майка на всички богове. За историята на изкуството и за археологията статуетката, открита в района на Пазарджик, представлява забележителен паметник на праисторическата пластика със свои естетически и художествени норми. Статуетката е намерена през 30-те години на ХХ в. и оттогава се превръща в емблема на антропоморфната пластика от новокаменната епоха. Оригиналът се съхранява в Природо-историческия музей във Виена.
