НАЙ-НОВИ:

Руското лоби у нас: паралелна държава под прикритие!

Димитър Попов

Ако имахме закон за лобизма, не малко хора в България, чието занятие е да обслужват руските държавни интереси, щяха да се регистрират начаса. Така парите, които получават за тази своя длъжност, щяха да идват съвсем законно, като заслужена заплата за техните усилия. Тъй като нямаме закон обаче, тези хора работят полулегално, като

агенти под прикритие

Този термин от шпионажа съвсем точно отговаря на техния статут. Те са легендирани като български депутати, държавни чиновници, магистрати, бизнесмени, политици, интелектуалци. Заплатите ги получават през офшорки, а заповедите – директно по телефона.

Трябва да признаем, че тези бойци на тихия фронт са много ефикасни проводници на московско влияние по две причини. Първо, защото имат свободата да представят руските държавни интереси като български, убеждавайки мнозинството, че работят по патриотични и морални подбуди, а не срещу руско заплащане. Второ, те са толкова много и са така добре организирани, че вербуването на нови агенти в техните среди става лесно и понякога дори безплатно. По някои данни 20% от българското население гордо се титулува „русофилско“, а едни 5% от него направо твърдят, че

ще стрелят срещу българи за да защитят Русия

Ясно е, че за да работят така ефективно, тези руски лобисти имат нужда от няколко важни условия – да не бъдат компрометирани и преследвани от тайните служби, да имат отворен достъп до държавната власт на всички нива, да имат запазено място в националните медии. Няма нужда от много примери, за да стане ясно, че тези условия са налице.

Вижте пресния случай с Елена Йончева в ЕП… Тази крехка жена, с качества на генерал от КГБ, заедно с лицето Радан Кънев успя да завърти целия европейски парламент на пръста си и да уреди една декларация срещу корупцията в България, срещу която властта беше безсилна. Ударът беше премерен и много ефикасен – от една страна компрометира ГЕРБ и лично Борисов като проводници на политика на корупция, а от друга постави България в положението на унижен ученик, който краде от европейския данъкоплатец всичко, до което се докопа. Нищо, че декларацията няма правни последици. Сигурен съм, че в България, а и в Москва доста хора след гласуването са отворили шампанско: руснаците, защото тук сега ще псуваме европейците, че ни набутват истанбулската конвенция и македонско малцинство, докато в ЕС на висок глас ще ни плашат със спиране на парите, защото сме корумпирани; а в България, защото се очаква повсеместна радост, че ЕП е взел страната на протестърите в тяхната война срещу Борисов. Йончева -Кънев се оказаха спяща клетка в ЕП, която в някакъв смисъл извърши

успешен атентат срещу България

Друг неизвестен за мен лобист излъга Борисов, че договора за приятелство с Македония решава проблема с антибългарския характер на македонската държава. Вероятно му е казал, че целта е македонците да ни обичат по братски, и ако не им идва отвътре, да направим комисия, която да ги убеждава колко е хубаво да се разбираме и да си споделяме съкровените чувства и мисли.

И започна една игра, която си е жива срамота за дипломацията. Ние: Не сте македонци, Те: македонци сме, не сте… сме… Вие ни мразите! Не, вие ни мразите нас… Никъде по света дипломацията не може да реши такъв спор. Ние си споделяме чувствата и мислите за Гоце Делчев, те пък ни разказват своите чувства и мисли по повод на македонските освободителни вълнения и ни казват, че също може да направим споразумение, обаче по техните сантименти, а не по нашите.

Не съм кой знае какъв специалист по международни отношения, ама тези сантиментални прения ми идват в повече. Българската дипломация отдавна трябваше да е разбрала, че Македония е фалшива държава, възникнала върху руините на Югославия по силата на договорености, които не отчитат реалностите. Албанският фактор, близостта на Косово я правят нестабилно държавно формирование, което представлява заплаха за нас. Първо, заради непрекъснатата опасност от саморазпад, и второ – заради опитите да се стабилизира на основата на антибългарска държавна идеология. И в двата случая държавата Македония е

враждебна и опасна реалност

От тази гледна точка българската политика към Македония трябваше да бъде формирана не като политика към роднина, а като към неприятел. Вместо да пишем договори за приятелство по роднинска линия, които нямат никакъв смисъл, трябваше да направим като Гърция – ултимативно да си поставим исканията по всички спорни въпроси – за името на държавата им, за историята, за българското малцинство, за отказ от претенции за македонско малцинство у нас, да признаят, че са нация след 1944 година, и да поискаме като гърците всички тези отстъпки да бъдат заложени в тяхната конституция. Така получаваме гаранции за добросъседство и приятелство. Едва тогава трябваше да признаем фактите – че те са независима държава, че са македонци, че имат своя език и че могат да са членове на ЕС.

Това е то политиката – вдигаш тоягата над главата и буташ моркова в устата. Ние обаче направихме обратното – дадохме им да ръфат тоягата, а с моркова ги удряме по главите. И в крайна сметка постигнахме това, което става между роднини, когато делят имоти с уговорката да е по роднински – накрая се хващат за ножовете. Защото роднинска делба няма! Иначе този лобист, дето накара Борисов да прави договора за приятелство,

отлично обслужи руската игра на Балканите

Ние, голямата държава в ЕС, да сме в конфликт с малка Македония и вместо ЕП да вземе нашата страна в този спор, тя подкрепи Македония с нейните претенции за малцинство в Пирин! Мехлем за московската душа, дето се вика.

Ами онези руски агенти, дето накараха няколко правителства да подписват енергийни договори с Русия! Направо изтръпнах като разбрах, че и Борисов е подписал за Турски поток, защото знам как става. Първо – договора го пишат в Москва и само се превежда на български, което е донякъде излишно, защото тук никой не го чете. Второ – текстът винаги е дълбоко секретен за българското население. Трето – в него са изредени в детайли руските интереси, обвързани с огромни неустойки, ако бъдат нарушени. Четвърто – от българска страна тези договори ги подписват самите руски лобисти. И пето – на практика договорките приключват предсрочно с глоби за стотици милиони долари в полза на Русия.

Един сериозен държавник, преди да подпише за Турски поток да кажем, ще поиска отпадане на много руски мита върху български стоки. С Русия имаме износ за 500 милиона долара и внос за 6 милиарда. Защо да не поискаме увеличение първо на износа за руския пазар, а после да мислим за потоци. Ей така, като добра воля и приятелски жест от страна на Путин. Вместо това нашите лобисти са подписали без да поискат нищо насреща. Е, не съвсем нищо де… Ама онова, което руснаците плащат под масата, аз не го броя, защото България от него няма полза, то не отива в държавната хазна.

Та нямаше ли кой от Външно да каже на премиера, че с този договор бъркаме в окото на големия съюзник в НАТО, който няма да стои безучастен и накрая ще стане същото като с Южен поток. Или и там е пълно с агенти, които са му шепнали на ухото: ще ги излъжем европейците, виж как германците се вредиха за Северен поток 2, ние да не сме по-прости я…

И за съжаление примерите не са само за руски лобисти… Чужди агенти за влияние има навсякъде у нас, на всички нива на властта – и в парламента, и по министерствата. Те са истински

проблем за слабата българска държава

За съжаление не сме в 20-те години на 20 век, когато тези незнайни войни, главно на руския империализъм, ги качваха в лодките по пътя от Варна за Одеса и на сбогуване тихо им пееха онази песничка: „Ей тамо лодка, с пътник незнаен…“ Днес за съжаление са толкова разпищолени, че ни въртят на малкия си пръст. И се чудя това от русофилски чувства ли го търпим, или просто властта си е в техните ръце, а ние още не сме разбрали, че лодките този път ги готвят за нас самите…

Публикувано със съгласието на Faktor.bg

  Подкрепи ЗАРАТА с поне 1 евро, отнема по-малко от 1 минута. Натисни ТУК

Виж още:
Заради кризата с коронавируса, бизнесът с рециклирането на круизни кораби…