Swiss Health Magazine не за първи път публикува мнения на швейцарския кардиохирург Паул Фогт. Неговите статии и интервюта винаги имат широк отзвук в професионалните среди.
Публикуваме текста изцяло, без съкращения, въпреки че се оказа необичайно дълъг, тъй като е предназначен за широк кръг читатели – не само специалисти, но и обикновени хора, които се интересуват от ситуацията в света.
Професор Фогт:
Имам пет причини:
Повече от 20 години моята медицинска фондация EurAsia работи в Азия, работих в Китай почти година, от 20 г. поддържам тесен контакт с Union Hospital на Медицински колеж Tongji / Университета за наука и технологии Huazhong в Ухан като гостуващ професор (едно от четирите местта, в които чета лекции в Китай). И сега поддържам връзки с Ухан.
COVID-19 е не само проблем, изискващ механична вентилация, вирусът засяга и сърцето. 30% от всички пациенти, които не оцелеят в интензивното отделение, умират от сърдечни проблеми.
Последният вариант за лечение на белодробна недостатъчност е инвазивният кардиологичен или кардиохирургичен метод: използването на ECMO, екстракорпорална мембранна оксигенация, тоест свързване на пациента с външен изкуствен бял дроб, който в тази клинична картина на заболяването поема белодробната функция на пациента, докато той не диша сам.
Попитаха ме какво мисля за настоящата ситуация и реших да отговоря подробно, така че моята позиция по този въпрос да бъде пределно ясна.
На многобройните публикации в медиите и на огромния брой коментари на читателите трябва да се гледа критично, като се обърне внимание на противоречията по отношение на факти, етика, расизъм и евгеника. Спешно се нуждаем от анализ на случващото се, въз основа на достоверна информация, внимателно събрани данни.
Фактите, представени тук, са взети от рецензирани научни медицински списания, много от които бяха известни в края на февруари. Ако те бяха взети под внимани по-рано, то ние бихме могли да отделим идеологията, политиката и медицината. Швейцария днес нямаше да бъде в такава плачевна ситуация: нямаше да заемем второто място в света по брой положителни граждани от COVID-19 и значително по-малко хора биха загинали в резултат на тази пандемия. Нашата икономика би избегнала частични или временни блокажи и в резултат на това дискусии как да излязат от този блок.
Декларирам, че съм проучил всички посочени от мен научни документи в оригинал и мога да ги предоставя при необходимост.
Цифрите в медиите.
Разбираемо е желанието на всеки иска да разбере какво се случва, какви са измеренията на пандемията? Мониторингът на дневната статистика обаче не е най-обективният метод. Не е известно колко хора влязоха в контакт с вируса без последствия и колко наистина са се разболели.
За да направите предположения за разпространението на болестта, е важно да знаете броя на асимптоматичните носители на COVID-19. За целта са необходими масови тестове в началото на пандемията. Това не беше направено в Швейцария и днес можем само да гадаем колко швейцарци са били в контакт с вируса. На 16 март 2020 г. група от американски и китайски автори публикува статия, в която се казва, че от 100 позитиви на COVID само 14 са тествани и съответно влизат в статистиката. Останалите 86 са в незадокументирани случаи. Мисля, че Швейцария не се различава в това отношение от другите страни и броят на заразените с COVID-19 у нас всъщност е 15-20 пъти по-голям от показания в ежедневните изчисления.
За да изчислим степента на пандемията, имаме нужда от други данни:
точна, разумна дефиниция на диагнозата „болен от COVID-19“: а) положителен лабораторен тест + симптоми; б) положителен лабораторен тест + симптоми + съответната картина на КТ на белите дробове; или в) положителен лабораторен тест, без симптоми, но последователно КТ на белите дробове;
брой на пациентите с COVID-19 в общите отделения отделения;
брой на пациенти с COVID-19 в интензивните отделения;
брой на вентилираните пациенти с COVID-19 на механична вентилация;
брой на пациентите с COVID-19 в ECMO;
брой на смъртните случаи от COVID-19;
брой заразени лекари и медицински сестри.
Купчината числа, които медиите изнасят днес, е приблизително и необективно отражение на текущите събития – не е това, от което се нуждаем. Смятам, че статистическата оценка, откъсната от практиката, е неморална.
Обикновен грип ли е това?
Грипът, който виждаме всяка година ли е това, или е опасно заболяване, което изисква строги мерки? Не е необходимо да се търси отговор от анализаторите, защото те не са видели нито един пациент. Попитайте хората на „предната линия“!
Никой от моите колеги през последните 30 или 40 години (в зависимост от възрастта на лекаря, с други думи, за цялата ми медицинска практика) не e попадал в работната среда, когато:
клиниките са пълни с пациенти с една и същата диагноза;
интензивните отделения са заети от пациенти със същата диагноза;
25-30% от лекарите и медицинските сестри страдат от същото заболяване като пациентите, които лекуват;
недостагат вентилатори;
решението за хоспитализация зависи не толкова от медицинските параметри, колкото от наличието на лекарства и оборудване;
при всички тежко болни пациенти клиничната картина е една и съща;
смъртта на всички починали в интензивно лечение е от един и същи вид;
постоянна заплаха от липса на лекарства и медицински консумативи.
За мене е ясно: това е опасен вирус.
Твърдението, че заболяването е толкова опасно, колкото обикновеният грип и отнема същия брой животи, и че ние не знаем кой умира от COVID-19 и кой от съпътстващи патологии, не се поддава на критика.
Нека сравним симптомите на грипа и болестта, която нарекохме COVID-19. Защо по-рано се разбраше, че при грип всички пациенти умират „от“ грип и никога – „с”? Защо в контекста на пандемията COVID-19 ние лекарите изведнъж станахме толкова глупави, че вече не можем да различим дали пациентът умира „от” вируса или „с“ вируса, при положение, че в същото време има типична клиника, типични лабораторни данни и типични КT картина на белите дробове? Когато ставаше дума за диагнозата „грип“, всички биваха в състояние на пълна бойна готовност, поставяха пълна диагноза и винаги бяха сигурни: при грип всеки умира „от” и само от COVID-19 – не само „от”, но и „с” „.
Ако в Швейцария за една година са регистрирани 1600 случая на смърт от грип – говорим за 1600 смъртни случая за 12 месеца (без превантивни мерки). А COVID-19, въпреки масовото превантивни мерки, отне 600 живота за един (!) месец. При това радикалните контрамерки намаляват разпространението на заболяването с 90% –представете си варианта какво би се случило, ако немаше такива мерки! И още нещо: за един месец в Швейцария бяха хоспирализирани над 2200 пациенти с COVID-19, а около 500 бяха настанени едновременно в различни отделения за интензивно лечение. Никой от нас не се е сблъсквал с това в контекста на грипа.
При грип, около 8% от персонала, който влиза в контакт с болните се заразява, но не умира. При COVID-19 се заразяват 25% до 30% от лекарите и медицинските сестри, а не са малко онези, които предоставят медицинска помощ на пациенти със COVID-19 и са починали от същата инфекция.
Опитайте се да намерите страшните числа за грип! Няма ги. Всичко, което ще намерите, са приблизителни оценки: приблизително 1000 или 1600 в Швейцария; около 8000 в Италия; около 20 000 в Германия. FDA (Американската агенция по храните и лекарствата) проучи колко пациенти от 48 000 смъртни случая от грип за една година в Съединените щати всъщност са починали от класическа грипна пневмония. Оказва се, че всички възможни клинични картини, включително пневмония за новородено, развита в резултат на аспирация на околоплодната течност по време на раждане, са били класифицирани като „смърт от пневмония“. В резултат на FDA анализа броят на починалите от грип пациенти намалява от 48 000 на 10 000.
Ние не знаем точния брой пациенти, умиращи от грип в Швейцария всяка година.
И това въпреки: супер скъпите системи за събиране на данни, безсмисленото двойно и тройно събиране на данни (от клиники, медицински застрахователни компании и други здравни администратори), безполезната, но скъпа система на ДРГ ( новата тарифна система на Швейцария за стационарни соматични спешни услуги ), която произвежда както показва практиката, само абсурд. Ние дори нямаме данни за точния брой пациенти, хоспитализирани на месец за грип! Но ние харчим милиони и милиарди за надценени и непродуктивни ИТ проекти.
Така че, въз основа на фактите, които имаме днес, не можем да говорим за традиционен грип. Следователно безпрепятственото заразяване на населението не е рецепта за оцеляване – Великобритания, Холандия и Швеция вече я използваха и една по една се отказаха от нея.
Статистиката за март не отразява това, което е наистина важно. Дали сме на прага на гладък изход от епидемията или на ръба на катастрофа? Строгите мерки правят кривата по-плоска. Но не само височината на кривата е важна. Районът под кривата е това, което в крайна сметка отразява броя на смъртните случаи.
„Умират само стари и болни“
Проценти – съпътстващи заболявания – морал и евгеника
В Швейцария възрастта на починалите пациенти е между 32 и 100 години. Според някои сведения децата също не са пощадени от COVID-19. Какъв процент на смъртността – 0,9%, 1,2% или 2,3% – е важен само за статистиците. За нас има значение абсолютният брой смъртни случаи, причинени от тази пандемия. Ако 5000 смъртни случая са само 0,9%, това не е лошо, но, ако 5000 мъртви представляват 2,3% от всички носители на COVID-19 – това вече е по-лошо? Средната възраст на починалите пациенти е 83 години. И много – твърде много в нашето общество! – считат, че това не е голяма загуба. Мнозина са „ведри“, дори бих казал щедри в оценките си, когато умират други. Те обаче надават вик и започват да търсят отговорност, когато смъртта се приближи лично до тях или докосне близките им.
Дългият и качествен живот е собственост на швейцарците – резултат от инвестирани средства и усилия в здравеопазването. Можем да доживеем до старост с три съпътстващи диагнози. И точно тази стойност изведнъж толкова коварно се обезценява!
Ако разгледате хиляда хора, които се смятат за здрави, на възраст над 65 години и същия брой над 75, тогава мнозинството и в двете възрастови категории след тестване ще получи няколко нови диагнози, като високо кръвно налягане и повишена кръвна захар.
Някои публикации в медиите и коментарите на читателите под тях (по същество евгенични) надхвърлят границите на морала и напомнят за добре познати времена. Трябва ли да изясня какво искам да кажа? Удивен съм, че медиите не предоставят ясна и достоверна информация за пандемията. Същото се отнася и за политиците, които не считат за необходимо да оценяват адекватно какво се случва.
Пандемията беше предсказана
Швейцария беше ли поне минимално подготвена за тази пандемия? Не.
Взети ли бяха някакви предпазни мерки, когато епидемията избухна в Китай? Не.
Известна ли беше разпространението на пандемия по целия свят? Да, беше прогнозирано още през март 2019 г.
SARS беше през 2003 г.
МЕРС – през 2012г.
През 2013 г. германският Бундестаг обсъди сценарии на бъдещи природни бедствия, както и действия в случай на коронавирусна пандемия SARS.
През 2015 г. изследователи от три американски университета, от Ухан и италиански изследовател от Варезе, публикуваха резултатите от съвместна експериментална работа по разработването на ваксини и моноклонални антитела, за да се въоръжат напълно следващата пандемия. За да направят това, те създават синтетични коронавируси в лабораторията и заразяват клетъчни култури и мишки с тях.
В края на 2014 г. правителството на САЩ прекрати проучванията на MERS и SARS за една година поради опасностите от подобни проучвания.
През 2015 г. Бил Гейтс изнесе известна реч, в която заяви, че светът не е готов за следващата пандемия на коронавирус.
През 2016 г. се появи още една изследователска статия за коронавирусите. „Резюмето“ на тази публикация просто „се топи в устата ви!“ Това, което се случва с нас, е описано толкова точно…
„По отношение на коронавирусите от типа на атипичната пневмония SARS , даденият подход показва, че вирусите, използващи шиповидния протеин WIV 1- CoV, са в състояние да заразят човешки алвеоларни ендотелни култури директно, без допълнителна адаптация. Въпреки че данните в жив организъм са по-смекчени по отношение на SARS – CoV, повишената репликация в присъствието на ангиотензин-конвертиращ ензим в живо човешко тяло предполага, че вирусът има значителен патогенен потенциал, който не е открит при съвременните модели при малки животни.“
През март 2019 г. епидемиологично проучване на Пенг Джоу (Peng Zhou) от Ухан показа, че промените в биологията на коронавирусите при прилепите в Китай предполагат, че скоро ще настъпи друга „коронова“ пандемия. Разбира се, невъзможно е да се отгатне кога и къде, но нямаше съмнение, че Китай ще стане гореща точка!
Осем предупреждения за 17 години, повече от конкретни и разбираеми. И наистина се случи! През декември 2019 г., 9 месеца след предупреждението на Пенг Джоу. Регистрирайки 27 пациенти с атипична пневмония, китайците информираха СЗО. И на 31 декември Тайван стартира веригата си за реакция, състояща се от 124 мерки – протоколът е публикуван изцяло на 3 март 2020 г. Не на тайванско-китайски в малко познато азиатско медицинско списание, не, на английски в Journal of American Medical Association, в сътрудничество с Калифорнийския университет. Всеки от нас можеше да го прочете! Единственото нещо, което трябваше да се направи: след 31 декември 2019 г. беше да се напишете „прилеп + коронавирус“ в „PubMed“ на Националната медицинска библиотека на САЩ и получете достъп до всички данни.
Така например Узбекистан отзова 82 свои ученици от Ухан през декември и ги постави под карантина – всички. На 10 март, докато бях в Узбекистан с мисията на Фонда, предупредих Швейцария: членове на парламента, Федералния съвет, Федералната агенция по здравеопазването и медиите за необходимостта спешно да се предприемат действия. И какво направи Швейцария, след като Китай уведоми СЗО на 31 декември 2019 г.? Нашето правителство, нашето федерално здравно управление, нашите експерти – всички се преструваха, че нищо не се случва!
Разбира се, ситуацията е деликатна. Трябва ли незабавно да информирам населението, да засея паника? Това е разбираемо. Но какво точно може да се направи, е да се проучи работата на китайските учени и съвместните китайско-американски публикации във водещи американски и английски медицински списания. За попълване на доставките на лекарства и оборудване, необходими за този случай, без излишна паника. Фактът, че Швейцария, с известната си система за здравеопазване на стойност 85 милиарда, е на прага „срещу лекия вятър“, изпитва недостиг на маски, дезинфектанти и медицински материали, срамно ли е? Какво направи комисията по пандемия? Нищо! Дали тя, след като претърпя пълно фиаско, поиска разследване на Парламентарната комисия (PUK)?
Опустошаването в медицината продължава. Нито една от мерките, успешно приложени от Сингапур, Тайван, Хонконг и Китай, не е приложена у нас. Без затваряне на граници, без граничен контрол, всеки можеше и можеше спокойно да влезе в Швейцария без никаква проверка (убедих секато се върнах на 15 март). Австрийците затвориха границата със Швейцария. Италианското правителство спря движението по швейцарските федерални железници в края на март. Но все още нямаше карантина за хората, влизащи в Швейцария.
Или може би някой се е опитал да получи съвет от изследователски екип в Белинзона? Същият съавтор на споменатите по-горе научни трудове за синтетични коронавируси? Как може да се случи така, че г-н Lanzavecchia по време на телевизионно интервю в Тичино на 20 март казва, че вирусът е изключително заразен и изключително устойчив, а на 22 март (само два дни по-късно) федералното здравно управление съобщава за „проблясък на надежда“?
Как може да се случи, че на 6 март в списание Science да публикува съвместна работа на американски и китайски автори, че единствената ефективна мярка е едновременното затваряне на границите от всички страни и ограничаването на движението във всяка отделна страна (това може да ограничи разпространението на вируса с 90% ), а Федералният съвет и Федералната агенция по здравеопазване съобщават, че затварянето на границите е безполезно, „защото повечето хора ще се заразят у дома“.
Те решиха, че носенето на маска не е задължително, но не защото е неефективно. Просто вие, уважаеми ръководни органи, не можахте да осигурите на хората достатъчен брой маски. Би било смешно, ако не беше толкова трагично: вместо да видите собствените си пропуски и незабавно да ги поправите, вие предпочетохте да поканите германския посланик на политическия килим – във връзка със задържането на 42 000 медицински маски на границата с Германия, което си е сериозен политически скандал). Да му кажте какво? Че швейцарската здравна система, на стойност 85 милиарда няма маски, които да защитават своите граждани, медицински сестри и лекари ли?
Поредицата от болезнени недоразумения продължава. Препоръча се ръцете да бъдат дезинфекцирани, както по времето на „испанската болест“, защото това било ефективно. Чухме ли ние швейцарците от лицата, вземащи решения, поне една дума за ефективността на определени антисептици по кожата? За съжаление, не. Въпреки че на 6 февруари 2020 г., Journal of Hospital Infection публикува резюме от 22 статии, в които се посочва, че коронавирусите могат да издържат до 9 дни на метал, пластмаса и стъкло и посочва кои дезинфектанти убиват вируса в 1 (! ) минута. Това е предимно етанол от 62% до 71%. Но пандемичното хранилище, в което трябваше да се съхранява етанолът, беше премахнато през 2018 г.
Когато величината на пандемията най-накрая стана очевидна за Федералното ведомство по здравеопазване, то обяви, че тежките пациенти имат лоши шансове за оцеляване дори в интензивните отделения (очевидно, така че да няма съмнение за недостатъчното наличието на легла в отделения за интензивно лечение в клиники в Швейцария). Това твърдение е в противоречие с поне четири публикувани по-рано научни трудове, според които от 38% до 95% от пациентите с COVID-19, хоспитализирани в интензивното отделение, след това се изписват у дома.
Могаа да продължа да давам примери, но няма да го направя. Две неща са напълно очевидни: от 2003 г. насам опасностите от пандемия са обявени поне 8 пъти. И след като СЗО обяви началото на новата епидемия на 31 декември 2019 г., имаше два месеца да проучим данните и да направим правилните изводи. Както например, Тайван със своите 124 мерки е страната с най-малък брой заразени и мъртви, при това без да „блокира“ икономиката.
Мерките на азиатските страни бяха класифицирани като невъзможни за нас по политически, етични, демократични и други причини. Една от тях е проследяване на заразени хора. Просто смешно! В общество, което лесно прехвърля личните си данни в iCloud и Facebook. Проследяване? Не, ние не сме такива! Когато се качвам на стълбичката на самолета за Ташкент, Пекин или Янгон, необходими са по-малко от 10 секунди, за да ме поздрави Swisscom (швейцарски доставчик на телефон) с пристигането ми в тази страна. Проследяване? Не, това не се случва при нас!
Някои държави изобщо не направиха строги мерки. Що се отнася до Швейцария, мерките бяха полутвърди и не навреме, което всъщност допринесе за бързото заразяване на населението. След това страната въпреки това премина към строги мерки. Може би с навременна реакция нямаше да ни се налага да предприемаме такива мерки и никой няма да си набие мозъка: какво сега? Не искам да говоря за икономическите последици от тези грешки.
Политически аспекти – пропаганда
Защо Швейцария не погледна към Азия? Имахме достатъчно време да си направим изводи. Или иначе: как Швейцария погледна на Азия? С голяма доза арогантност, пренебрегвайки достойнството на други неевропейски страни. Типично швейцарски подход.
Си Дзинпин беше много мил, когато каза, че благодарение на своя „нарцисизъм“ Европа бързо се превърна в глобален център за пандемия. Аз бих добавил: заради своята арогантност, невежество и показно всезнание. В колоните за коментари все повече и повече читатели отбелязват, че с толкова висок процент на заразен COVID-19, с един от най-високите нива на смъртност, можем да закръгляме с желанието постоянно да обучаваме другите.
Европа е непоправима! В Америка – поне учени и някои журналисти – реагират разумно. Америка например призна отличната научна работа на китайски автори върху COVID-19 и я публикува в най-добрите си медицински списания. Дори в Foreign Services, най-уважаваното списание за международната политика, имаше заглавия като:
„Какво може да научи светът от Китай“ и „Китай вече има приложение на смартфон, но останалият свят все още няма план за действие“; или „Международното сътрудничество на учени е пример за това как да си сътрудничим в други области, тъй като всичко е взаимосвързано в света“ … Дори често цитираният Антъни Фаучи, главен вирусолог на Тръмп, похвали сътрудничеството с китайски колеги в последния брой на „Външни работи“.
Фактът, че политическото ръководство на САЩ не е приложило тези мерки, не е проблем за учените, които (включително СЗО) похвалиха безупречната работа на китайците в тази област: „те знаят точно какво правят“ и „наистина са добри в това“. Германското списание DER SPIEGEL от своя страна публикува статия, озаглавена „Смъртоносна арогантност“, като внушава не Америка, а арогантна Европа.
Какви са фактите?
1) След епидемията от SARS в Китай е създадена програма за мониторинг, която трябва да отчита значително увеличение на случаите на SARS възможно най-рано. Когато за кратко време при 4 пациенти в тази страна с гигантска популация, се открие атипична пневмония, системата за наблюдение включи аларма;
2) На 31 декември китайското правителство информира СЗО, след като на 27 пациенти е била поставена диагноза SARS в Ухан (други източници казват 41), но все още без фатален изход;
3) на 7 януари 2020 г. същият екип на Peng Zhou, който през март 2019 г. предупреди за пандемията на коронавирус, сподели напълно дефинирания патоген геном със света, за да може бързо да се разработят изследователски комплекти по целия свят (ваксинация и моноклонални органи);
4) Противно на препоръките на СЗО, през януари китайците блокираха Ухан, затваряха изходите и наложиха комендантен час.
Няма да разглеждам в дълбочина други мерки, предприети в Китай. Според международни изследователски групи, благодарение на тези ранни и радикални мерки, Китай е спасил живота на стотици хиляди свои граждани.
На 31 декември 2019 г. Тайван спря всички полети от Ухан. Други 124 мерки, предприети в Тайван, бяха своевременно публикувани в Journal of American Medical Association. Необходимо беше само да се вземат предвид.
Без съмнение структурата на ръководство и контрола в Китай доведе до премълчаване на важна информация в самото начало, но по-късно, когато беше необходимо да се действа за ограничаване на пандемията, напротив, тя работеше ясно и ефективно. Начинът, по който постъпиха с офталмологът Ли Уенлианг, който пръв съобщи за епидемията е ужасен, но това е оправдано. Когато през 1918 г. американски лекар в селските райони, Лоринг Миньор от окръг Хаскел в Канзас, идентифицира няколко пациенти с грипоподобни симптоми, които се различаваха от всички предишни случаи, той се обърна към Службата за обществено здраве на САЩ за подкрепа. Отказаха му. Трима пациенти бяха повикани за военна служба, а Алберт Гитчел, NCO, нулевият пациент, когато дежурял в кухнята, разпространил вируса сред войниците, за които приготвял храна, и които след това бяха изпратени в Европа. След около 40 дни в Европа вече има 20 милиона заразени и 20 000 мъртви. Пандемията от 1918 г. доведе до повече смъртни случаи, отколкото Първата световна война.
Западът се възмути за лошото отношение на китайците към Ли Венлианг, но нима това не е двоен стандарт? Какъв „прием“ оказва самият Запад на лицата, подаващи сигнали, за разпада на „големи ценности“ на самия запад? Правителството на Съединените щати се опита да филтрира медицинска информация, като изпрати водещите вирусолози в Америка до вицепрезидента Майк Пенс за предварително обсъждане на всяко от техните публични изявления, съобщава неотдавнашна статия в списание Science, озаглавена „Направете ни услуга“. Ситуацията е сравнима със ситуацията в Китай.
Политиката е едно, науката – друго. В края на февруари 2020 г. имаше толкова много задълбочени научни трудове на китайски учени, включително в сътрудничество с американски учени, че беше възможно да се разбере опасността от тази пандемия и да се вземат всички необходими мерки. Защо всички пропускаме? Защото нито политиката, нито медиите, нито по-голямата част от гражданите са в състояние в такава ситуация да разделят идеологията, политиката и медицината. Вирусната пневмония е медицински, а не политически въпрос. Но медицинските факти бяха игнорирани поради политически и идеологически мотиви и Европа бързо се превърна в глобален пандемичен център, като Швейцария е на второ място по брой заразени на глава от населението.
Как можете постоянно да критикувате други държави, заемайки второто място в света по отношение на високоструващо здравеопазване? И второто място по брой на заразените хора – с недостиг на маски, дезинфектанти и медицинско оборудване? Пандемията не влезе в Швейцария изненадващо – след 31 декември 2019 г. имахме 2 месеца спешно да предприемем всички необходими мерки. И никога не се уморявам да повтарям, медиите допринесоха за това. Медийното отразяване е ограничено до разкрасени доклади за предприетите от Федералния съвет и Федералната служба по здравеопазване и критики на други страни.
Безкрайни атаки срещу Китай: „Китайците са виновни!“ Всеки, който твърди това, не разбира нищо от биологията и живота като цяло. Или „Всички пандемии идват от Китай.“ Ще поясня: испанският грип всъщност е американски грип, ХИВ и ебола идва от Африка, свинският грип идва от Мексико, епидемията от холера от 60-те години с милиони смъртни случаи идва от Индонезия, MERS идва от Близкия изток от центъра на Саудитска Арабия.
Да, SARS дойде от Китай. Но китайците, за разлика от нас, са се поучили от тази ситуация. Както писах на 27 март 2020 г. във «Foreign Affairs : „Миналите пандемии разкриха слабостта на Китай. Сегашният демонстрира своята сила.“
Отвсякъде се чува само, че цифрите, публикувани от Китай на пандемията COVID-19, са забулени и украсени. Към какво трябва ни подтикне това ? Да седнем и да критикуваме още? Или да се затичаме и да спасяваме Европа, като вземем всички подходящи мерки за защита от опасната пандемия, която се случва тук и сега? Това е въпросът за логиката на безсмисленото политическо бъбривост. С постоянни твърдения, че „китайците все още лъжат“, „на Тайван не може да се вярва“, „В Сингапур, семейната диктатура, лъже така или иначе“, не можем да се справим с пандемията! Американското списание Foreign Affairs, което, разбира се, не е дружелюбно към Китай, е по-умно. Ето какво пишат на 24 март 2020 г.: „Съединените щати и Китай могат да работят заедно, за да победят пандемията, антагонизмът само ще влоши ситуацията“. И 21 март: „Светът трябва да се събере, за да прекрати пандемията“.
Приветствам критиката към Лукас Берфус, по-специално неговото изявление:
„Защо нашите фабрики не са в Биберисте (комуна в Швейцария), както преди, а в Ухан? И може ли това да доведе до липса не само на целулоза, но и на храни и лекарства, информация и образование? – това твърдение не удря по веждите, а в очитеш и излага на показ нашето високомерие и невежество.
Не е ли достатъчно, че в началото на пандемията Западът погледна на Китай с високомери, дори с известно злорадство на неговата борба със злината? Необходимо ли е сега да се опитаме да разберем политическа конспирация в подкрепа на Китай? Към днешна дата той е доставил 3,86 милиарда маски, 38 милиона защитни костюма, 2,4 милиона инфрачервени измервателни уреди и 16 000 вентилатори в западните страни. Не стремежът на Китай за световно господство според запада, а провалът на западните държави доведе Западът буквално да зависи от медицинските „вливания“ от Китай.
Откъде идва този вирус?
На земното кълбо има около 6400 вида бозайници. Прилепите (летящите мишки) са 20% от популацията на бозайниците. Има 1000 различни вида прилепи. Това са единствените бозайници, които могат да летят, което обяснява възможността за придвижване на дълги разстояния. Те са естествен резервоар за много вируси. Вероятно в процеса на еволюция прилепите и прилепите са били входна порта за вируси в родословното дърво на бозайниците.
Има много опасни вируси, които са били предадени от прилепи на хора и са причинили много заболявания: морбили, паротит, бяс, марбургска треска, ебола и други, по-рядко срещани, но не по-малко опасни. Вирусите от прилепи многократно са довели до масовата смърт на прасета, пилета или птици. Тези еволюционни биологични процеси са протичали в продължение на милиони години. ДНК на здрави хора определя останките на вирусни генни последователности, които са били „вградени” от хилядолетия.
SARS и MERS засилиха изследванията върху коронавирусите именно защото се очакваше нова епидемия или пандемия на коронавируса. Китайски учени подробно проучиха 22 от 38 добре познати и все още некласифицирани коронавируси, включително публикациите на Пенг Джоу за епидемиологията на коронавирусите на прилепите в Китай и други публикации на американски автори, споменати по-рано. Пен Чжоу прогнозира предстоящата нова епидемия от коронавирус през март 2019 г. по следните причини:
1) високо биоразнообразие в Китай;
2) голям брой прилепи в Китай;
3) високата гъстота на населението в Китай и в резултат на това близкото съжителство на животни и хора;
4) високата генетична променливост на прилепите, тоест голямата вероятност геномът на някои видове коронавируси да може да се промени спонтанно в резултат на случайни мутации;
5) висока активна генетична рекомбинация на коронавирусите, а именно: различни видове коронавируси обменят последователности на геномите помежду си, което след това може да ги направи по-агресивни за хората;
6) много от тези вируси – коронавирусите, както и вирусите Ебола или Марбург – съжителстват заедно в тези прилепи и могат случайно да обменят генетичен материал.
Пен Чжоу също анализира хранителните традиции на китайците, които увеличават вероятността от предаване на вируси от животни на хора (въпреки че това не е доказано). През март 2019 г. той предупреди за пандемията на коронавирус в своята статия, като написа, че не може да каже точно кога и къде ще се случи това, но Китай вероятно ще се превърне в „гореща точка“. Това е много смело предсказание за учен! Пен Чжоу и неговата група от Ухан продължиха своите изследвания и, идентифицирайки гена COVID-19 на 7 януари, го споделиха със света.
Има 4 теории за това как този вирус се предава на хората:
Директно от прилепите. Въпреки това, вирусът, който е натоварен с вината че всичко е започнало с него (генетично съответства на 96% от сегашния COVID-19), не може да се прикачи към рецепторите на ангиотензин-конвертиращия ензим (АСЕ) 2 в белите дробове. Той се нуждае от този ензим, за да проникне в клетките на белите дробове (както и в клетките на сърцето, бъбреците и червата), за да ги унищожи;
От панголините, люспест бозайник, който контрабандиран в Китай от Малайзия. Първоначално той не причинявал болести, но в резултат на последователни прехвърляния от човек на човек, той се адаптира към общите условия на човека поради мутация или адаптация и накрая успя да се укрепи върху АСЕ2 рецепторите и да проникне в клетки, които „започнаха“ пандемия;
Има родителски щам и на двата вируса COVID-19, който, за съжаление, все още не е открит;
Това е синтетичен лабораторен вирус. Той представлява точно това, което беше обект на научни изследвания, а биологичният му механизъм на въвеждане в клетките вече беше подробно описан през 2016 г. Разбира се, вирусолозите отричат тази възможност, но не могат да я изключат. Подробности в наскоро публикувана работа Nature Nature, озаглавена „Проксималният произход на SARS-CoV-2 от Кристиан Андерсен.
В същото време коронавирусите могат да съществуват съвместно с вируса Ебола в един и същ прилеп, без да предизвикват развитието на болестта в нея. От една страна, това е интересно от научна гледна точка: имунните механизми срещу коронавирусите и вируса Ебола на прилепите ще ни помогнат да обясним защо прилепите не се разболяват и ще открием нещо, което е важно за Homo Sapiens. От друга страна, тези факти са тревожни, защото поради високата активна генетична рекомбинация може да се образува „супервирус“, който ще има по-дълъг инкубационен период от сегашния COVID-19 и висок процент на смъртност като вируса Ебола.
При SARS има 10% смъртност, смъртността от MERS е 36%. Фактът, че SARS и MERS не се разпространиха толкова бързо, колкото COVID-19, сега не е заслуга на Homo sapiens. Това е просто късмет. Твърдението, че вирусът с висока смъртност не може да се разпространи, защото убива собственика си твърде бързо, беше вярно по времето, когато „заразеният“ караван на камили се движеше от Сиан по пътя на коприната и поради високата смъртност, до следващия каравансерай никой просто не е стигнал там. Днес всичко се случва с едно щракване. Хората са в тесни връзки. Вирус, който убива за 3 дни, без значение какво, успява да се разпространи по целия свят. Много хора познават Пекин и Шанхай, но малко от моите колеги и познати са чували за Ухан. Но ще видите колко чужденци са били в Ухан! В град, който „никой не знае“, и колко бързо те са се разпръснали по света!
Какво знаем? Какво не знаем?
Ние знаем, че:
1) това е агресивен вирус;
2) средният инкубационен период продължава 5 дни; максималният инкубационен период все още не е ясен;
3) Безсимптомните носители на COVID-19 могат да заразят други хора. Освен това вирусът е „изключително заразен“ и „изключително устойчив“ (A. Lanzavecchia);
4) има рискови групи;
5) през последните 17 години не са разработени нито ваксина, нито моноклонални антитела срещу коронавирусите (дори поне за един от тях);
6) така наречената „ваксинация срещу грип“ има минимален ефект, въпреки че е широко рекламирана.
Ние не знаем:
1) дали след заразяването се създава имунитет. Някои доказателства сочат, че имуноглобулините от клас G при хора могат да бъдат произведени от 15-ия ден, което би трябвало да предотврати повторната инфекция със същия вирус. Това обаче все още не е доказано;
2) колко дълго са защитните фактори на предполагаемия имунитет;
3) дали вирусът COVID-19 ще остане стабилен или вече през есента по света, подобно на обичайната вълна от грип, ще се разпространи друга, леко модифицирана COVID-19, срещу която вече няма имунитет;
4) дали по-високата температура на въздуха през лятото ще ни помогне, тъй като клетъчната обвивка на коронавируса, причинявая COVID-19, е нестабилна при по-високи температури. Тук трябва да се спомене, че вирусът MERS се разпространи в Близкия изток от май до юли, когато температурата беше по-висока от нашата;
5) колко време отнема заразяването на популация, така че R стойността да стане <1.
За какво ıde req? Ако в един момент тествате 1 милион души в Цюрих, тогава се изчислява, че 12-18% от хората ще дадат положителен резултат. За да се лиши пандемията от нейната пандемична стойност, стойността на R трябва да бъде <1, тоест около 66% от населението трябва да бъде в контакт с вируса и да развие имунитет. Никой не знае колко месеца ще минат, докато инфекцията, която сега засяга от 12% до 18% от населението, достигне 66%! Трябва да се съобразим с факта, че този път ще бъде придружен от тежък ход на заболяването за някои пациенти.
6) докога ще се справим с този вирус. Два доклада, които не трябваше да бъдат публично достояние (планът за реакция на правителството на САЩ COVID и докладът на Imperial College London), независимо заключиха, че „изолацията“ може да продължи до 18 месеца;
7) дали този вирус ще бъде епидемичен / пандемичен или ще стане ендемичен;
8) все още нямаме разпозната, широко използвана, ясна терапия; обаче подобно лечение на грипа също никога не е било представено.
Може би властите и медиите би трябвало да ни предоставят реални факти, вместо да се появяват всеки друг ден, че предстои да се появи ваксина.
Какво можем да направим сега?
Може би Швейцария ще успее да овладее пандемията като цяло или инфектирането на населението ще продължи, тъй като първоначално не предприехме всички необходими защитни мерки. Човек може само да се надява, че цената на такава „политика“ няма да бъде твърде висока и че не много пациенти ще страдат от дългосрочните последици от инфекцията с COVID-19, като белодробна фиброза, нарушен глюкозен метаболизъм и сърдечно-съдови заболявания. Забавените ефекти от инфекция на SARS са регистрирани 12 години след предполагаемото възстановяване. Да се надяваме, че COVID-19 се държи по различен начин.
Премахването на изолацията и връщането към нормалния живот е, разбира се, желание на всеки. Но никой не знае какви биха могли да бъдат негативните последици от подобна стъпка – например многократно увеличаване на нивото на инфекция. Всяка стъпка към „омекотяване“ на изолацията е стъпка към неизвестното. Едно мога да кажа със сигурност: някои от „налудничавии идеи“, известни на швейцарски икономисти, не бива да бъдат допуснати! Имам предвид активната инфекция с вируса COVID-19 на хора, които не принадлежат към рискови групи, за да се ускори имунизацията на населението и да се отключи икономиката. Това може да се случи само при хора, които нямат представа за биологията, медицината и етиката. И ето защо:
Не може да става въпрос за умишленото заразяване на милиони здрави хора с агресивен вирус, за който не знаем нищо – нито за степента на увреждане в острата фаза на заболяването, нито за дългосрочните последици;
Колкото по-голям е броят на вирусите в една популация, толкова по-голям е шансът за случайна мутация, която може да направи вируса още по-агресивен. Следователно не трябва активно да се насърчава увеличаването на броя на вирусите на население;
Колкото повече хора са заразени със COVID-19, толкова по-голяма е вероятността този вирус да се адаптира напълно към хората и да стане още по-разрушителен. Предполага се, че това вече се е случвало преди;
С държавните резерви, оценени на 750 милиарда, е етично и морално осъдително да се зарази милиони здрави хора по икономически причини;
Умишленото заразяване на здрави хора с агресивен вирус може да разруши един от основните принципи на цялата история на медицината: „не вреди“ и това е изключително краткосрочни икономически „съображения“! Като лекар бих отказал да участвам в подобна ваксинационна кампания.
Определянето на IgM и IgG на COVID-19 антитела в кръвта ни сигнализира за неутрализирането на вируса COVID-19. Количественият и качествен анализ на тези антитела досега е проучен само в малко клинично проучване, включващо 23 пациенти. Понастоящем е невъзможно да се каже дали масовото определяне на нивото на антителата в кръвта ще помогне за по-добър контрол на механизма на „изолация“, където първо ще бъде разрешено свободното движение на граждани, които вече са болни или имунизирани срещу вируса. Не е ясно и кога този метод ще получи клинична обосновка и широко приложение.
Бъдещето
Пандемията повдига много политически проблеми. «Foreign Affairs» с Доналд Тръмп и Антъни Фочи на корицата от 28 март 2020 г.: „Чумата ще ни каже кои сме всъщност. Истинските уроци на пандемията ще бъдат политически.“ И тези въпроси ще засегнат национални и международни аспекти. Но основният въпрос е все още пред нашата система на здравеопазване.
По броя на пациентите с коронавирус на 1 милион от населението, Швейцария – страна със здравен бюджет от 85 милиарда – е на второ място в света. Какъв възхитителен срам! Основните и евтини средства за защита в Швейцария изчезнаха 14 дни след началото на епидемията. Това е така, защото самопровъзгласилите се „здравни политики“, „здравни икономисти“ и „ИТ експерти“ харчат милиарди за проекти като електронно здравеопазване i-Health, електронни медицински досиета и необосновано скъпи информационни системи за клиниката (проявете интерес към кантоналната болница в Люцерн!), инвестирайте в тонове компютри и Big Data и по този начин изтеглете милиарди от системата на здравеопазването, които са предназначени директно за медицински нужди. А медицинският персонал и FMH (Федерация на швейцарските лекари) явно са твърде глупави, за да се опитат да се противопоставят на това. Те биха предпочели да бъдат наречени измамници и престъпници, които виждаме в пресата всяка седмица. Швейцария най-накрая трябва да проучи точно каква част от 1 милион пари, отпуснати за медицински нужди за пряка полза на пациента и колко пари отиват за други цели, включително лобистки асоциации извън индустрията, които са безсрамно и незаконно обогатени на „пая“ в 85 милиарди, забравяйки за болните. И накрая, е необходим адекватен контрол на качеството на медицинските услуги. Швейцария най-накрая трябва да проучи точно каква част от 1 милион пари, отпуснати за медицински нужди в пряка полза на пациента и колко пари отиват за други цели, включително лобистки асоциации извън индустрията, които са безсрамно и незаконно обогатени от „пая“ от 85 милиарди, забравяйки за болните. И накрая, е необходим адекватен контрол на качеството на медицинските услуги. Швейцария най-накрая трябва да проучи точно каква част от 1 милион пари, отпуснати за медицински нужди в пряка полза на пациента и колко пари отиват за други цели, включително лобистки асоциации извън индустрията, които са безсрамно и незаконно обогатени на „пая“ в 85 милиарди, забравяйки за болните. И накрая, е необходим адекватен контрол на качеството на медицинските услуги.
Международните проблеми засягат предимно нашите отношения с Китай и азиатския регион като цяло. Критичните коментари са добре дошли, но постоянните безмислени атаки срещу други страни не могат да бъдат рецепта за съвместна работа по глобални проблеми – не мога да нарека това „решение“. (Авторът на статията умишлено не използва термина „решаване на проблеми“, както винаги прави Западът, арогантно поемайки ролята на „разрешител на световните проблеми:) Вместо безсмислена пропаганда, може би трябва да анализирате ситуацията, заедно с някои автори, които наистина имат какво да кажат :
Панкай Мишра: „От руините на една империя“ (Панкай Мишра: „Aus den Ruinen des Empires“)
Кишор Махбубани: „Чудото на Асейан. Катализаторът на света „,“ Западът го е загубил? „,“ Азиатците могат ли да мислят? “ (Kishore Mahbubani: „Асейското чудо. Катализатор за мир“, „Западът го загуби?“, „Азиатците могат ли да мислят?“
Ли Куан Ти: „Погледът на един човек към света“
Дейвид Енгелс: „Към империята“ (Дейвид Енгелс: „Auf dem Weg ins Imperium“)
Ноам Чомски: „Кой управлява света“ (Ноам Чомски: „Wer beherrscht die Welt“)
Бруно Макаес: „Зората на Евразия“ (Бруно Макаес: „Зората на Евразия“)
Джоузеф Стиглиц: „Богат и беден“ (Джоузеф Стиглиц: „Райх и оръжие“)
Стефан Лессенич: «У нас потоп» (Stephan Lessenich: „Neben uns die Sintflut“)
Параг Хана: „Бъдещето е в Азия“ (Parag Khanna: „Unsere asiatische Zukunft“)
Препоръка да прочетете тази литература не означава, че съм напълно съгласен с авторите. Но за Запада, включително Швейцария, би било много важно виртуозното всезнание, невежеството и арогантността да се заменят с осъзнаване, способност за разбиране и сътрудничество. Единствената алтернатива на тази „хуманна” тактика е да изчакаме войната и да се опитаме да елиминираме с въоръжение нашите предполагаеми конкуренти! Всеки може сам да реши какво мисли за такова „решение“.
Да се надяваме, че човечеството ще подобри паметта. Сънуването не е лошо, питате? Да, не е вредно!
Това, което имаме днес, е глобално предизвикателство за цялото човечество! Следващата пандемия е точно зад ъгъла. И може би ще бъде причинено от супервирус и ще придобие такъв мащаб, който се страхуваме да си представим.
Превод: Петър Димитров
