НАЙ-НОВИ:

През погледа на главния редактор: “Няма нищо по-хубаво от това денят ти да започне с щастлив край”

Живка Кехайова

Вместо коментар, днес ви предлагам гледната точка, опита и философията на двама приказни герои – Мечо Пух и Лиско. Автор на “Мечо Пух” е Алън А. Милн. Автор на “Приключенията на Лиско” и “Приключенията на Лиско по море” е Васил Априлов.

Ако някой си мисли, че това са книжки за деца, да погледне цитатите и да ги прочете пак. И да, непременно, ама непременно ги прочетете на децата си! Дайте им шанс да бъдат нещо повече дори от това, което вече са:)

Мечо Пух:  Когато не знаеш къде отиваш винаги отиваш другаде.

    • Когато някой казва, че няма никой, значи има някой…
    • Всяко нещо струва друго нещо.
    • Пух взе да се чувства по-добре, защото, когато си Мече с Много Малко Ум и Мислиш за Неща, ти откриваш понякога, че Нещо, което изглежда съвсем като Нещо вътре в теб, изглежда иначе навън, когато го гледат другите.
    • Няма нищо по-хубаво от това денят ти да започне с щастлив край.
    • Какво се подарява на някой, който иска всичко, а няма нищо?
    • Понякога… – каза Пух – най-малките неща, заемат най-голямо място в сърцето ти! Малко Внимание, малко Мисъл за другите — и всичко би изглеждало иначе!

Приключенията на Лиско“Приятно е някак си, когато проявяваш смелост, отстрани да те гледат и да си казват: брей, колко смел е този Лиско.”

    • “Светът – това е нещо много красиво – отвърна Костенурко. – Не можеш да си представиш по-красиво нещо. Направено е от вода и суша, като е спазена следната пропорция: две трети вода и една трета суша.
      – Много са го разводнили – разочарова се лисичето.”
    • “Тежко е да си откривател — мислеше си той. — Неблагодарна работа. Уж откриваш нещо ново, а откритието ти внезапно експлодира и те прави на прах.”
    • “Приятно е някак си, когато проявяваш смелост, отстрани да те гледат и да си казват: брей, колко смел е този Лиско.”
    • “ПЕСНИЧКАТА ЗА НИЩОТО, която Мокси изпя, вместо да се заеме със спасяването на Чими:

 

Гледаш — към теб идва нещо
Викаш си — е, туй е нещо.
Взираш се — то било нищо,
нищо, а пък идва къмто теб.

Питаш го — как си бе, нещо.
То разговаря горещо,
всъщност не казва то нищо,
нищо, а говори си със теб.

На това място Димби и Домби също запяха, защото знаеха песента:
От нищото нещо не става,
защото си е нищо то наглед.
Но с него може да се разговаря,
наред да си е всичко, но наглед
*

  • “И така… Какво стана?… Какво се получи на практика?… Аз си вървях по пътеката както всеки ден… Чакай!… Да не би?… Не, не сънувам. Тази сутрин станах както винаги, както винаги забравих да се измия и тръгнах. Отидох на Моята Полянка. Полежах на слънце. После изядох пет или трийсет лешника. След това изядох около петдесет и три къпини… Горе-долу петдесет и три. След това се запитах защо ли все още не ме викат, когато става късно и водата в Резедавия вир е вече затоплена?… Запях и тръгнах по пътеката, която всеки ден свършваше на друго място, а днес свършва тук, където някой е поставил някаква дупка… Така че на практика се получи следното: аз щях да падна в дупката. Но не паднах, понеже съм Лиско… Такаа!. . После!… Няма после. Това е… Ако не внимавам, ще отида чак до края на дупката, който се намира не къде да е, а ДОЛУ.”

  Подкрепи ЗАРАТА с поне 1 евро, отнема по-малко от 1 минута. Натисни ТУК

Виж още:
Палатковият лагер е разположен на кръстовището пред сградата на община…