Живка Кехайова
В последните дни отвсякъде ни засипват с лъжи, при това без уважение към интелекта ни – т.е. крайно неубедително. Това е причината да събера от доказани специалисти нещо като кратък теоретичен курс „Как се лъже убедително“.
Че ще се изсипват ежедневно лъжи е ясно, ама нека поне е с повече финес и професионализъм, та да имаме някакво оправдание да приемем тези, които ни допадат. За надарените с всемирна глупост, това не е нужно, но ми се ще да вярвам, че те не са над 50% от населението:)
Човешкият мозък вероятно е най сложната част от биологията, която някога е съществувала. Той ни дава възможност да си представим бъдещето, да създаваме произведения на изкуството, както и да си създаваме изцяло измислени светове. И трите вървят ръка за ръка със нашата страхотната възможност да лъжем!
Да се концентрираме върху лъженето е доста сложна работа от гледна точка на неврологията.
Поддържането на изкуствена реалност е трудна работа за мозъка, тъй като той много по лесно обработва информацията от света около нас, отколкото все едно някакъв файл който е толкова далеч от нас.
Въпреки че аналогията не е толкова добра, нека да мислим че натоварването на мозъка е толкова голямо, колкото когато четем книга и създаваме всички образи и картини, които ни създава това в ума, отколкото ако гледаме същата история от книгата във версия на игрален филм. А сега си представи, колко повече концентрация ще е нужна ако седнеш да напишеш такава книга, не просто да я четеш или гледаш!
Познатата ситуация, привикването и съответстващата автоматична реакция са наистина е уникална еволюционна тактика за оцеляване, така че защо да си създаваме трудности като се объркваме с реалността, която сме създали?
Ако се върнем в ледената епоха, няма да искате да прекарате дълго време концентрирайки се върху това да си спомните от кое трябва да бягате, дали това беше голям съблезъб тигър или малък безобиден пухкав опосум-естествено всичко ще стане автоматично.
Но ако сте неуморни в лъжите, тогава мозакът ви трябва да работи много по усилено и трудно.
Не само че трябва да синтезира подробности около лъжата, но и едновременно с това трябва да прави проверка, че това, което си представяте и това, за което лъжете е правдоподобно. И на всичкото отгоре ще трябва да мислите и да си спомните какво трябва да говорите следващия път, когато стане въпрос за това, за да не стане грешка и да се изложите!
Неизбежно е когато знаеш че лъжеш, едновременно с това да се опитваш да наблюдаваш и контролираш лицевите си и физиологични реакции и да се постараеш да направиш това, което мислиш и казваш в момента да изглежда естествено.
Опитвайки да контролираш и управляваш изразите си и поведението си, обикновено НЕ си напълно внимателен, колкото при протичането на нормален разговор.
“Имам ли достатъчно контакт с очите? Може би е малко!” или “Не го ли гледах прекалено много точно в очите? Какво правя обикновено с ръцете си, когато говоря? Държа ли ги пред мен или правех нещо друго…?” – Всички тези въпроси минават през мозъка ви докато лъжете и това със сигурност го натоварва и обърква още повече!
Неизбежно е сэщо да се опитвате да наблюдавате как реагира вашата аудитория: “Последното нещо, което казах, успя ли да ги убеди поне малко?” “Хм, гледат ли ме нормално, както друг път когато говорим? Използват ли същите изрази, когато и друг път говоря с тях?
Но това не е всичко! Става и по зле! Дори когато непосредствено сте престанали да лъжете и фарса е приключил, дългосрочната ви памет сега трябва да следи за две реалности – това, което наистина сте преживели и усетили и това, което вашите колеги например, вярват че сте преживели!
Всеки път, когато си взаимодействате с тях в бъдеще ще се нуждаете още повече от вашите неврони, за да си припомните точните детайли за това, което сте казали и това и това, което човекът, който сте лъгали ви е казал в отговор, в допълнение към действителните събития, случили се на този ден. Никак не е лесно да се лъже нали?
И тук е мястото, където лъжите се объркват и вие сте хванати на местопрестъплението по бели гащи! И не заради митовете за поведението, които споменахме в началото, а защото държанието ви се е променило и всеки внимателен човек, особено ако ви познава, не може да не го забележи, дори да не знае какво точно забелязва.
Как да лъжем по добре?
1. Лъжите могат да бъдат открити единствено чрез сравнение с това, което изглежда като истина.Единственото нещо, за което се оглеждате е промяна на поведението! Или ако Вие лъжете, стремете се да запазите същото поведение като това, което правите обикновено.
Планирайте да започнете предварително да наблюдавате как се държите по време на нормалните ви разговори. Как звучи гласа ви, къде са ви ръцете? Къде гледате обикновено? Какво е изражението на лицето ви?
С лицето обаче ще ви е малко трудно за наблюдение, защото почти никога не го виждате докато говорите с някой. Да говорите на себе си в огледалото, за да поправите този недостатък също не е много естествено поведение. Така че единствения възможен метод тук е реални разговори с уеб камера, където ще можете да видите собственото си поведение! Не е толкова трудно да се направи, особено ако сте в офис.
2. Избягвайте да лъжете хора, които ви познават добре
Колкото по дълго познавате някой, толкова по лесно е той да открие точки в поведението ви, които не са присъщи за вас и не са нормални/нали се сещата-при познатите неща всичко става автоматично, и автоматично ще ви хванат/. Така че не е много умно да лъжете някой, който доста ви познава. Тези хора са имали много повече време да съберат информация за начина по който се държите при нормални обстоятелства. И малки отклонения от нормалното ви поведение, често ще се регистрират от тях под формата на интуиция че държанието ви е “странно”. Това е подсъзнателна обработка на информация, тоест мозъка регистрира веднага че поведението ви не отговаря на това, което са виждали преди. Дори да не могат да го посочат с пръст, те го усещат!
3. Практика
Не винаги е възможно да се избегне контакт с хора, които се опитвате да въведете в заблуждение. Актьорите са големи лъжци. Те трябва да изиграят това, което е неестествено поведение в нормалния им живот и да го направят такова че да повярваме че е естествено. Един вид и те лъжат на сцената, все пак играят друг човек,друг образ, но го правят така че да повярваме, правят го реално, правят го естествено.
Ако лъжеш ти започваш да действаш различно от нормалното си поведение, така че трябва да действаш както би го направил при нормални обстоятелства, когато казваш истината. Точно както го правят актьорите! Това е много по-трудно, отколкото звучи и става само ако се упражняваш! Доброто качество изисква практика!
В заключение: За съжаление ако се надяваш да завладееш света и да го управляваш ще се нуждаеш от много повече от тези 3 точки.
По материали от Патрик Гилфорд-невроучен, пишещ за скритата биология, за страховете и за това как работи нашето ДНК
Ето и съвети на водещи американски психолози как да лъжем така, че да ни вярват:
1. Вземете твърдо решение
Внимателно претеглете плюсовете и минусите и вземете окончателно решение, че ще лъжете. И повече не се колебайте. Лъжите лесно се разкриват заради вътрешните съмнения и угризения на излъчващия неувереност лъжец. Не изпитвайте повече вина, страх или колебание. Щом сте решили да лъжете – лъжете!
2. Преценете възможността за провал
Преди да излъжете, помислете какво ще се случи, ако се разбере истината и колко е вероятно това. Ако сте лъгали по този въпрос и ви се е разминало, значи може да опитате пак. Спомнете си, хващали ли са ви в лъжа хората, които имате намерение да излъжете сега? Има ли свидетели, които може да ви разобличат? И накрая, какво ще се случи, ако се разкрие истината. Цената, която ще трябва да платите поносима ли е за вас?
3. Лъжете само, когато си струва
Важно е да разберем защо въобще лъжем. Не забравяйте, че колкото по-рядко лъжете, толкова повече ще ви вярват. Това означава, че не бива да си губите времето за дребни лъжи, а да запазите репутацията си на „честен“ човек за времето, когато наистина ще ви потрябва. Тогава ефектът ще бъде по-силен и никой няма да се усъмни във вас. По принцип, ако лъжете, лъжете на едро.
4. Подгответе добре лъжата си
Да ви хванат в лъжа е най-лесно, когато разказвате историята си на „прима виста“. Вероятността ви за успех се увеличава обаче, ако добре обмислите всички детайли и подробности предварително, без да е необходимо да измисляте нещо в момента. Ако вече сте лъгали по този въпрос, вторият път, когато представяте същата история, тя ще звучи много по-„достоверно“, защото вече ще сте трениран. Нещо повече, този път не създавате лъжата, използвайки части от мозъка, които отговарят за креативността, а си я припомняте – т.е. правите точно същото, както когато разказвате истинска история.
5. Говорете истини
Всеки знае, че най-трудно се определя, че нещо е лъжа, когато е смесено с истини. Колкото повече достоверни факти вмъкнете в историята си, толкова по-трудно ще ви хванат. Когато чува истини, слушателят задава малко въпроси.
6. Опознайте човека, когото ще лъжете
Към различните хора добрият лъжец трябва да има различен подход. Той трябва да вижда и усеща какво се случва в главата на човека, когото иска да излъже. Дали има пред себе си доверчив човек и в какво е склонен да повярва най-много? Адаптирайте лъжите си според жертвата! Когато става дума за тълпа – тя сама подсказва на базата на какво иска да бъде излъгана. Хомогенна група със сходни интереси се лъже по-лесно от конкретен човек.
7. Контролирайте тялото и гласа си
Лъжецът често се издава не с думи, а с действия. Как трябва да се държим, за да ни повярват? Изтървете ли дейстията, долови ли се гузност дори за частица от секундата, ще ви хванат. Не гледайте блуждаещо надалече, но не гледайте и директно в очите събеседника си. Гледайте едновременно цялото му лице. Усмихвайте се. Учените твърдят, че когато говорят истината, хората често се усмихват.
Контролирайте жестовете си. Контролирайте гласа си. Лъгането изисква концентрация на твърде много системи на тялото. Гласът ви става безцветен и монотонен, защото мозъкът ви е изтощен и несъзнателно изпуска контрола. Добавете малко цвят в гласа, повишавайте и понижавайте тона, променяйте ритъма – опитайте се да звучи разнообразно така, както бихте направили когато разказвате интересна и истинска история. Ако се усети облекчение в гласа ви, когато се промени обекта на разговора – ще ви разконспирират – това е знак, че лъжете.
8. Лъжете лаконично
Историята, която разказвате, трябва да бъде възможно най-кратка. Важно е да се обмислят и най-малките подробности и детайли, но не трябва да се изсипе всичката информация, докато не ви попитат. В началото лъжата трябва да бъде възможно най-кратка.
9. Използвайте непроверими отговори
Не давайте за всичко конкретна информация. За предпочитане е да кажете „Аз, честно казано, не помня“, отколкото една лъжа, дори и добре построена. Така не може да ви разобличат.
10. Започвайте с лъжата
Ако имате нужда да излъжете някой, направете го веднага. Не започвайте разговора отдалече, през други теми, надявайки се, че това ще ви помогне да съберете решителност. Това не помага. Първото, което трябва да кажете, е лъжата, докато събеседникът ви все още не ви е огледал и изучил добре, как използвате езика на тялото си, каква е интонацията ви. Първо лъжата, после истината.
