НАЙ-НОВИ:

ПРЕДИЗБОРЕН СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 78, 1991 г.
ПРЕДИЗБОРЕН СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ
Пет пари не чини Тезей без кълбото, показващо пътя!
Кандидат съм за общински съветник в листата на Предизборния съюз на БСП. Досадно ми е, че няма мажоритарен избор. Обичам истинското състезание. Нейсе. Искам да кажа защо съм в тази партия, защо съм в тази листа. Често дори от много умни хора чувам: “Ако Валери Петров не е в БСП, излизам!”, “Ако Йордан Радичков не е в БСП, излизам!”, “Ако Луканов (Гомов, Лилов, Кюранов) не е в БСП, излизам!”. Преди десетина години влязох в БКП не за да правя кариера и не заради Тодор Живков. Не беше и заради Благоев, Димитров, Маркс, Енгелс, Ленин (пазил ме бог да е било заради Сталин или Брежнев). Сега съм в БСП пак не за да правя кариера и не заради Лилов, Томов, Луканов, Кюранов, Продев, Дърева, Поптодорова, Янаки Стоилов, Добрин Спасов, Радичков, Валери Петров… Не знам дали все пак отчасти не съм останал в БСП, защото я напуснаха такива политически титани като доц. Иван Калчев! Някога влязох в БКП и сега съм в БСП заради… себе си. Просто тази партия пасва с моя социален идеал. Винаги съм бил привърженик на социалистическата идея в развитие – не като вечни килийки на пчелна пита или коридорчетата на мравешко воинство, а като непрекъснато променящ се (макар и запазващ основни ценностни ядра) модел на философия, нравственост, поведение, базисни изисквания. тази идея дава едновременно свобода и справедливост. Свобода на състезанието, на многообразието, повече възможности за по-талантлив, по-активния (значи и за обществото като цяло)… Справедливост за всеки, съпоставима социална мяра, защитеност и на по-малко способния, и на ощетения, било от природата, било от нещо друго… Аз съм против обществото, закрепено на “пропасти”. Рано или късно тези паразитни “кухини” в социалното пространство предизвикват разрушителни земетръси. Затова съм в тази листа, а не като “безименен твой войник” на една партия. Никога не съм бил войник, освен в казармата! Искам да противодействам на лумпенизацията – детската болест на демокрацията. Ненавиждам синдрома на “Солунската митница” – стремежа към спекулативно, паразитно забогатяване, както и да е оцветен – в червено, синьо, оранжево, златисточервено… Дали пък не го ненавиждам като интелектуалец, чиито две ръце са още по-леви от главата му? Не ще да е затова! Просто никога няма да приема като социална формула иначе великолепните стихове на Андрей Германов: “Всеки сам за себе си /е болен/, всеки сам за себе си /умира…? Добре, само позицията на предизборния съюз на БСП ли се връзва с всичко, казано от мен? Не, разбира се, но тук покритието е най-пълно. Имаме политически рекламен текст: “Вие сте смутени в лабиринта от 23 бюлетини! Нямате проблем! Червената е само една!” Спомняте ли си легендата. Островът с Лабиринта, чудовището Минотавър в сърцето на Лабиринта, което постоянно иска нови жертви, героят Тезей, който трябва да убие Минотавъра, красивата и добра Ариадна, която му дава кълбо прежда, за да не се обърка и загине в Лабиринта… Ако приемем, че Минотавъра е кризата, която ни “яде”, а Лабиринта е сложната обстановка, в която живеем, то основните претенденти за ролята на Тезей са в червена и синя туника. Според мен “синият Тезей” (нека не се сърдят приятелите ми от СДС – пропастно различни личности има в този конгломерат) повече се оглежда в лъскавото на меча си и държа бойки речи на брега, сочейки към чужбинската помощ, която ще дойде. “Червеният Тезей, повече мисли за нишката на Ариадна. Можеш да убиеш Минотавъра, можеш да оцелееш, само ако победиш Лабиринта. Не понасям възгласа – юруш, пък там ще видим. Стига революции, стига – напред, до дупка, пък каквото стане! Искам нишката, която ни свързва с разума, един с друг, да е здрава. Затова съм с червената бюлетина.
Петър ДРАГИЕВ Подкрепи ЗАРАТА с поне 1 евро, отнема по-малко от 1 минута.

loading...

Вашият коментар

Виж още:
От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“ №…