НАЙ-НОВИ:

Преданието за чудотворната вода в старозагорското село Бял извор

В книгата на Георги Янев “Споменът Бял извор”, е публикувано преданието кое е провокирало създаването на параклиса „Водицата“ край село Бял извор, община Опан, област Стара Загора. То е разказано и записано от Ненка Гочева.

“Баба Злата Генчева разправяше как в двора, в който живеем, се родили близначета – момче и момиче. Момиченцето се родило сляпо и майка му от мъка починала. Дали момчето аргатче у Тончопеневите, а момичето останало при чичо си. Бащата, отчаян, че не може да гледа децата си, напуска селото. Момичето – Желяза Иванова Банкова, останала да живее в селото при чичо си.

През 1870 година тя била 13-годишна, когато сънувала мъж и жена, които й казали, че ако премине реката на изток от къщата, има една шипка и там да копне с мотичка. Щяло да излезе вода и като се избистри, да си измие очите и щяла да прогледне. Желяза не посмяла да каже за съня си, но сънят се повторил и потретил. Третият път й казали, че ако не разкаже за съня си, ще я вземат от този свят. Това накарало момичето да сподели с чичото – Гочо Банков. Той бил добър човек. Желяза се хванала за ръката му и обяснявала според съня си къде да вървят.

Стигнали до мястото, където сега е параклисът. Чичото подал тесличка първо Желяза да копне и станало чудото. Наистина бликнала вода на по-малко от педя…
Чичото издълбал малко кладенче, изчакали водата да се избистри и Желяза си плиснала вода в очите. И отново станало чудо – момичето прогледнало.

Това се случило на 3 юни по стар стил, сега – 20 май. Тъмнината изчезнала, а Желяза видяла за първи пък наоколо зелени дървета и пъстра полянка. Шипката цъфтяла със своите бледорозови цветове. На този ден по църковния календар било празника на „Св. Св. Константин и Елена“. Желяза разказала как изглеждали мъжът и жената от съня й. Всички, които чули разказа й, рекли, че това са били „Св. Св. Константин и Елена“.

От тогава на тази дата започнали да се събират хора в околностите на „Водицата“, пристигали хора от околните села и близките градове, за да се измият и да си налеят от лековитата вода.

След време Гочо Банков напуща селото с цялото си семейство и заминал за Бузовград, където се установил. Баба Злата купила неговия двор, построили къща и ние още продължаваме да живеем в нея, но ни беше завещано да се грижим за „Водицата“.

През 1913 година по настояване на Иван Хаджимитев се построява параклиса. По късно, вече по наше време, параклиса се ремонтира от наследниците на Хаджимитеви. Тази история като предание ми беше препотвърдена от бившия учител Тончо Атанасов Тонев и от Тончо Панев Велев.” – уточнява авторът Георги Янев.

Георги Янев “Споменът Бял извор”
ИК КОТА – Стара Загора
2018 година

Георги Янев е писател, критик, литературен историк, журналист и дългогодишен уредник в къща музей “Гео Милев” до пенсионирането си. Автор е на няколко книги с литературна критика и публицистика, съставител на поетични антологии и на сборници с творчеството на Гео Милев. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. За укрепване на имунната система вижте ТУК

Виж още:
Мария Бакалова споделя пред изданието „Ню Йорк Таймс“:„Благодарна съм на…