Президенти, премиери, министри и депутати да бъдат подлагани на по-сериозни проверки за произхода на своите пари при различни сделки и финансови операции. Това е записано в Правилник за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари, който кабинетът прие на последното си заседание за тази година.
Причината за повишеното внимание към тях е, че законът ги определи като „видна политическа личност“, към която вниманието трябва да е повишено заради по-високия корупционен риск, пише 24 часа.
Евродирективите, записани в закона за пране на пари, който е в сила от март т.г., задължават финансовите институции и спецслужбите да извършват комплексна проверка на клиентите. Тя може да включва събиране и изготвяне на документи и друга информация, както и оценка на риска от изпиране на пари. От всички финансови институции пък може да се изисква разкриване на информация за съмнителни операции, сделки и клиенти.
Както „24 часа“ първи писа, наши банки вече връщат пари и отказват да откриват депозити и да извършват финансови операции на хора, т.нар. PEPs (от англ. politically exposed person), които са били или в момента са част от политическия ни елит. Правилникът задължава застрахователи, презастрахователи, пощенски оператори, инвестиционни посредници, нотариуси и одитори да не установяват и поддържат каквито и да било отношения с банки – фантоми.
Със специални декларации всички компании ще трябва да посочат физическите лица, които са техни действителни собственици. Имената им задължително ще се публикуват по партидите на юридическите лица в Търговския регистър и в регистър Булстат. Крайният срок за оповестяване на действителните собственици е 1 февруари 2019 г. Това означава, че ще се следи дали дадено физическо лице все още има качеството на действителен собственик.
Правилникът разписва и условията за създаване на централни звена за контакт с издателите на електронни пари и с доставчици на платежни услуги, които работят у нас, независимо от това дали дружеството майка се намира в друга държава. В документа има и подробен регламент за това как ще се следят и контролират операции и сделки с електронни пари. Подробно е указано още и как ще се събира и колко време ще се съхранява информацията за извършени плащания в брой за над 30 хил. лв. или тяхната равностойност в чужда валута. Митниците и други институции ще следят търговските кредити по износа и вноса, за финансовия лизинг между местни и чуждестранни лица и за пренасянето през границите на страната на парични средства, благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със или от тях. Предвижда се и въвеждане на допълнителни електронни средства за получаване, анализ и обмен на информация.
От януари 2017 г. България вече е част от системата за автоматичен обмен на данни с Общото икономическо пространство (ОИСР) на Европейския съюз с още 90 държави. Изискванията към събирането и разкриването на информация за PEPs произтичат от т.нар. FATCA законодателство – американски данъчен закон за чуждестранните сметки.
