НАЙ-НОВИ:

От старите ленти: Ето я София през първата половина на XX век!

Общественте сгради в столицата се отличават като архитектурни шедьоври, носещи в себе си вековна история и блясъка на строителството от началото на XX век. Младата тогава столица на възстановилата се българска държавност бърза да порастне и смае европейския континент.

Вижте как за изглеждали едни от най-значимите сгради в София в първите дни от тяхното построяване:

Лъвов мост

Построен е на мястото на така наречения “Шарен мост” през 1889 – 1890 г. по проект на чешкия инженер Вацлав Прошек. Намиращ се в края на тогавашния град, от него започвали извънградските пътища в посока към Лом.

Името му идва от поставените в четирите му края лъвски бронзови фигури, изработени през 1891 г. във виенската фирма “Вагнер”. Парапетите на моста са от масивен гранит.

През 2014 г. мостът е основно ремонтиран и реставриран, за да се укрепи и възвърне автентичния си лъвски дух. Мостът е един от знаковите символи на София и е архитектурен и художествен паметник на културата.

Централни хали

image1 (9K)

Решение за изграждането на покрит пазар за продажбата на месни и млечни продукти, птици, риба, зеленчуци и плодове в центъра на София е взето още края на XIX век. Първоначално пазарът се помещава в обширна дървена сграда в центъра на града. С разрастването и благоустрояването на града, в първите години на XIX век, се взима решение за изграждането на специална нова сграда. Проектирането започва през 1907 г.

Сградата на Централните хали, построена в периода 19091911 година по проект на архитект Наум Торбов, е сред най-функционалните и красиви български архитектурни образци от началото на XX век. Фасадите са много богати на каменна пластика и други елементи на архитектурно-художествен синтез. Над главния вход, в засводено поле е изобразен пластично столичния герб на художника Хараламби Тачев. Над него в аркирана куличка е монтиран часовник с троен циферблат.

В края на XX век сградата на Халите е основно ремонтирана, реставрирана и реконструирана, и през 2001 г. отвори повторно врати за гражданите на София. В рамките на извършения ремонт, в сутерена, бяха разкрити и експонирани археологически останки от римския период на София.

Софийски универститет “Св. Климент Охридски”

В края на 19. век известните български търговци и дарители братята Евлоги и Христо Георгиеви предоставят солидната за времето си сума от 6 милиона лв. за построяването на модерна университетска сграда.

Сградата на Софийския университет “Св. Климент Охридски” е строена на три етапа в продължение на почти половин век.

Първоначалната сграда, т. нар. ”Ректорат” е по проект на архитектите Бреасон, Н. Лазаров, Г. Ненов и Й. Миланов и обхваща периода 1907 – 1920 г.

През 1906 г. е проведен международен конкурс за нейното проектиране. В нея трябва да се приютят ректората и съществуващите по това време факултети на Софийския университет. Конкурсът е спечелен от френския архитект Анри Бреансон. За съжаление неблагоприятната обществено-политическа и икономическа обстановка по време на войните в периода 1912 – 1918 г., както и последвалите национални катастрофи осуетяват реализирането на проекта.

През 1920 г. архитект Йордан Миланов създава нов проект за Университета, строежът на който започва през 1924 г. и завършва през 1934 г. Разширяването на сградата продължава през 1941 – 1952 г. и 1972 – 1985 г.

Строителството на южното крило се реализира през 1940 –1952 г. по проект на арх. Л. Константинов. Сегашният вид на университетския комплекс се формира след завършването на северното му крило през периода 1972 –1985 г.

В интериора и по фасадите сградата е богата на архитектурно-художествен синтез. В него съжителствуват ренесансови, барокови и класически форми. Във външното и вътрешното архитектурно оформление на СУ вземат участие изтъкнатите български творци: скулпторът Кирил Шиваров, автор на седящите фигури на братята Евлоги и Христо Георгиеви, скулпторите Михаил Парашчук, Иван Фунев и Любен Димитров – на пластичната украса на фасадата и крилата, художниците Иван Пенков и Хараламби Тачев – на стъклописите в централния корпус,Ректората.

Сградата на Софийски университет е архитектурен, исторически и художествен паметник на културата от национално значение.

Сградата на Народното събрание

Сградата на върховния законодателен орган на България – Народното събрание е изградена в периода от 1882 до 1927 г. на три етапа.

През първия от тях е построен централният корпус с главния вход от пл. “Народно събрание”. Той е проектиран от архитект Константин Йованович – българин, живял и работил в Австрия и Сърбия от преди Освобождението.

Сградата е тържествено осветена на 25 ноември 1884 г. в присъствието на княз Батемберг, патриарх Климент и министър-председателя Стамболов.

В първите години след построяването си освен за парламентарни заседание тя е използвана за чествания на някои важни обществени събития, концерти и изложби.

По-късно през 1896 –1899 г. арх. Й. Миланов построява двуетажното северно крило.

През 1925 г. арх. П. Койчев започва изграждането на триетажното крило, в което се помещават кулоарите, служебните помещения за народните представители, архивът и библиотеката на Народното събрание. С това се завършва и оформя окончателно сградата и от към площад “Свети Александър Невски”.

Интериорно сградата на Народното събрание е много богата на архитектурно-художествен синтез. Облицовъчните материали и обзавеждането са били внесени навремето от Австро-Унгария. Сградата има важно значение в композицията на площад “Народно събрание”. Многократно са била извършвани архитектурно-строителна и консервационно-реставрационни работи както по фасадите, така и по интериора на сградата. Тя е исторически, архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение.

Катедрален храм “Св. Александър Невски”

Храм-паметник “Св. Александър Невски” е строен в периода 1904 – 1912 г. по проект на руския архитект Ал. Померанцев.

Решение за неговото изграждане е взето от Учредителното народно събрание във Велико Търново през 1879 г. като израз на всенародната признателност към освободителното дело, довело до възстановяването на българската държавност.

Строежът на паметника започва едва през 1904 г. след набавянето чрез държавни субсидии и доброволни дарения на необходимите средства за осъществяването на това грандиозно за страната начинание. Въпреки мащабността и сложността на строежа той е извършен за рекордно краткия срок от осем години.

Вътрешното пространство на храма е впечатляващо с майсторското си изпълнение на колоните, арките, капителите, фризовете и пр. архитектурни елементи, и използваните за тяхното оформление ценни и редки видове строителни материали. То се допълва и от високохудожествените стенописи, икони и други живописни жанрове, дело на 20 руски и 30 български художници, едни от най-добрите творци на двете страни по това време. Храмът е осветен през 1924 г.

По неговото изграждане участват изтъкнати български и руски архитекти П. Момчилов, Ю. Младенов, Я. Шамарджиев, Г. Лазаров. Декоративната и стенописна украса е дело на художниците В. Васнецов, В. Савински, А. Митов, Ст. Иванов, А. Белковски и др.

В криптата на храм-паметника днес е изложена сбирката от най-ценните средновековни икони на Националната художествена галерия. Храм-паметникът е архитектурен, мемориален и художествен паметник на културата от национално значение.

Цветелин Димитров, trafficnews.bg

  Подкрепи ЗАРАТА с поне 1 евро, отнема по-малко от 1 минута.

loading...

Вашият коментар

Виж още:
Версията, на която държат роднините е, че вероятно жената е…