НАЙ-НОВИ:

Нова Студена война, само че техно. Как 5G разделя света

Допреди броени часове, милиони тийнейджъри в САЩ очакваха да се събудят в свят, който вече нямаше да е същият, буквално.

Китайските платформи и приложения WeChat и Tik Tok трябваше да станат напълно и необратимо недостъпни на американска територия. Забраната за първата беше отменена от съда в последния момент, докато тази за втората бе отложена до 27 септември.

От седмици възможното спиране на една от най-популярните и бързо развиващи се видео платформи е гореща тема за младите хора по целия свят. Но блокирането на We Chat можеше да има и далеч по-съществени последствия, защото е мултифункционална и работи като цялостна онлайн среда, която е едновременно социална медия, комуникационна система, платформа за плащания, среда за бизнес комуникация, видео игри, дори фирмени чат стаи.

Официалните позиции за действията на администрацията на Доналд Тръмп са защитени с аргументи на национална сигурност и най-вече защита на личната информация за американските граждани. Отдавна е известно, че различните апликации трупат гигабайти информация за техните потребители и често срещаната защитна теза, че тя се обработва основно като big data е многократно оборвана.

Няма съмнение, че натрупването, складирането, анализът и защитата на тази чувствителна информация е вече в сърцевината на сигурността, вътрешна и външна. И ако през последните години вниманието бе по-скоро обърнато навътре, сега това се променя. Въпросите на собствеността, регулаторните режими, защитните рамки и юрисдикцията вече очевидно не могат да бъдат игнорирани.

Мнозина продължават да не са убедени, както се вижда и от шегичките за това дали и доколко платформа за споделяне на видеа въобще може да бъде възприемана по такъв начин. Очевидно е обаче, че става въпрос за свързани елементи, които засягат „твърдата инфраструктура“ на движение (и възможно блокиране) на информация и нейното събиране, обработка и използване. Погледнато от друг ъгъл, всъщност това е „кръвоносната система“ на света на бъдещето.

Най-честата линия на аргументация срещу разполагането на всички тези проблеми в рамките на националната сигурност продължава да бъде чисто технологична. Тя настоява на управляемостта на риска чрез отделяне на централните от периферните части на мрежите. Великобритания дълго време настояваше на този подход и бе взела решение да затвори само сърцевината на системата за Хуауей, но в крайна сметка се отказа от този подход.

Най-видимата, коментирана и конфликтна част от новото технологично противостоене между САЩ и Китай са 5G мрежите, които само за няколко години влязоха в колективното въображение, превърнаха се в обект на най-различни конспиративни теории и започнаха да доминират политическите отношения с Пекин.

Осмислянето на рисковете за западния свят се случи като пресечна точка на най-различни процеси. Един от тях бе възходът на китайския гигант Хуауей през модела на държавно субсидирано развитие и търговска експанзия, който от лидер се устреми към позицията на де факто монополист. Друг бе ускореното развитие на дигиталната икономика и нейните инфраструктури, довело до болезнено разбиране на западното изоставане в тази област. Решаващ обаче бе страхът, че загубата на контрол върху дигиталния гръбнак не просто ще има неприятни икономически последствия, но и създава безпрецедентна уязвимост и риск за националната сигурност на отделните страни, както и на западния свят като общност.

Тези гласове се чуха първо и най-ясно в Австралия, която вече премина през няколко сериозни конфликта с Китай и изолира китайската компания на своя пазар. Дългото десетилетие на дигиталните утопии в Силиконовата долина пък доминираше мисленето и поведението в САЩ, а общуването с Пекин се възприемаше единствено като изцяло win-win.

В Европа първите критични гласове започнаха да се чуват след началото на глобалната криза през 2008 година, когато множество високо технологични компании бяха изкупени от китайски фирми. Междувременно, стратегията на Хуауей притисна конкурентите, макар тяхното изоставане да е преекспонирано.

По последни оценки китайците държат 29% от 5G базовите станции, а Ericsson и Nokia съответно 26% и 22%. Samsung е вече по петите им с почти 10%. Агресивната експанзия и поведение на китайската фирма стана по-видима през последните години, както на основни, така и на по-периферни пазари.

Например в Босна тя се опита да подпише договор за подобряване на сегашната 4G мрежа срещу гарантиран пълен и дългосрочен контрол при смяната й с 5G. Няма съмнение обаче, че острата реакция на САЩ катализира нарастващия скептицизъм и промени из основи ситуацията.

В рамките на НАТО например, Вашингтон подписва двустранни протоколи за сътрудничество в областта на технологичното сътрудничество, чиято дългосрочна цел е именно укрепването на дигиталните мрежи. Все по-често се чуват гласове за инвестиции и подкрепа за западните компании в този сектор, някои дори агитират за покупка на миноритарни дялове в Ericsson и Nokia.

Западът и Китай вървят към ситуация на две разделени техно общности, все по-непропускливи една към друга, с различни стандарти, законови норми и етика. Дигиталната екосистема има много и взаимосвързани компоненти и е в основата на бъдещата икономика, това вдига залозите на сегашното противостоене и ще затрудни излизането от него. Общуването между двете страни вече прилича на игра с нулев резултат.

Достъпът на Хуауей е все по-ограничен, западните държави притварят пазарите си за китайските фирми, започват ускорено да инвестират в техно индустриите и да подкрепят все повече своите собствени техно гиганти. Критичната инфраструктура е вече наглед необратимо затворена техните конкуренти, а множеството апове се възприемат като информационен „троянски кон“.

Метафората за „студена война“ може и засега да е пресилена, но сривът във взаимното доверие изглежда трудно обратим. Китай има известни технологични предимства, но политически се намира в доста по-трудна ситуация. Картата на скептичните към него държави непрестанно нараства, поне на 5G терена. Там са не просто ранни критици като Австралия, но вече и Индия, Тайланд, Филипините и все повече Япония и Южна Корея. Все още е рано да се правят прогнози докъде ще стигне сегашния конфликт, но посоката на движение не вещае особено добри новини.

Владимир ШОПОВ Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.  Подкрепи ЗАРАТА с поне 1 евро, отнема по-малко от 1 минута. Натисни ТУК

Виж още:
Лидерката на опозицията в Беларус Святлана Циханоуска се присъедини към…