Най-младият общишнски съветник Никола Чакалов – става такъв едва на 18 години като ученик в Търговската гимназия в Стара Загора, сега е студент по право, първи курс в Нов български университет и е много доволен от иновативния начин на обучение там.
Според него преподавателите в НБУ подават ръка на студента и от него зависи дали ще я поеме, или не. Ако го направи и работи наистина отдадено, получава изключително качествен образователен продукт на много високо ниво. Роден е на 7-ми август 2001 година.
– Откъде идва този ранен интерес към политиката?
– Всъщност, политиката ми бе интересна от доста ранна детска възраст със събуждането на моето национално съзнание, може би, благодарение на предмета история. Бях много любознателен, а учителката ми по история, след като го забеляза, започна да ми обръща много внимание и да ме насочва да задълбочавам познанията си. Така се роди и желанието да вникна в това какво е политиката, как въздейства върху живота на всички ни, как се прави… От 13-14 – годишна възраст следя политическите процеси с жив интерес. На 16 г. вече се изясниха пристрастията ми към ВМРО и започнах да работя активно, да участвам в избори – общински и европейски избори. Хареса ми общуването с различни хора, комуникацията, обменът на идеи, дискусиите – истината се ражда в спора и от сблъсъка на аргументии, виждания, логика. Имам още дълъг път да извървя и го съзнавам. Това са само първите стъпки.
– Реалното участие в работата на местната власт отговори ли на очакванията? Има ли разочарование и от какво? Има ли надежда и за какво?
– Като всеки млад човек и тепърва влизащ в политиката, имах нагласата нещата да се случват по-бързо. Оказа се, че трябва да си доста по-прагматичен, защото повечето неща, колкото и добра идея да изглеждат, е нужно да бъдат добре обмислени, обсъдени в широк кръг, в диалог. Следва пътят през институции… Не става с магическа пръчка и доста бързо разбираш това. Нужни са постоянство и работа. Но пък усещането ми е за добро включване и за полезност. Бих казал, че съм доволен от активността ни и от свършеното до момента с моя колега от ВМРО Антон Андонов в реални условия.
– Зам.-председател сте на Комисията за младежта и спорта. Какви бяха и са приоритетите ви и успяхте ли в налагането на някои от тях?
– Още в предизборната кампания обещах да съм моста между младите хора и изпълнителната административна власт в Община-Стара Загора. Обещанията трябва да се спазват. Основната ни идея – на партията, чийто представител съм и на мен лично, бе да създадем и превърнем в реалност един Правилник за условията и реда за предоставяне на финансова подкрепа за родено, или осиновено дете на територията на община Стара Загора. Според мен демографската криза трябва да бъде във фокуса на вниманието на всеки български политик и на всеки българин дори. Трябва да бъде национална кауза демографският въпрос, защото от него зависи дали ще има българи на тази територия сле 50 години. Още при сформирането на Общинския съвет започнахме разговори, намерихме подкрепа и входирахме правилника. След дебати и дискусии, предложението ни бе прието с 26 гласа на прага на мнозинството, за което благодаря на колегите от ГЕРБ, на Петър Желязков, на Георгиев, на Кулев…
Разбира се тази финансова помощ е с доста условия, а не се раздават безразборно средства. Особено важен е образователният ценз на родителите. Насърчаване на раждаемостта сред образованите и способни да се развиват слоеве на обществото означава по-добро бъдеще не само за децата им, а и за нацията. Изискването да са платени всички публично изискуеми задължения към общината – т.е. – данъци и такси, заради което има откази, предвижда възможност за плащане до 6 месеца след подаване на документите за финансова подкрепа и ако това се случи, семействата получават средствата. Това пък подпомогна и събираемостта на данъците в общината. За 6 месеца сме подкрепили 284 млади, български образовани семейства с 142 000 лв. Това е успех още в първата година и съм наистина горд и въодушевен. Като всеки нов правилник, този също трябва да бъде надграждан. Може би трябва да свалим срока за уседналост, който сега е 3 години, но при динамичните социални и икономически промени, а и в посока търсене на по-голям приток на млади и образовани семейства в Стара Загора, трябва да го коригираме.
Като член на комисията по спорт участвах в процеса по финансиране на създаването на стрийт фитнес площадка в квартал Казански. Спортът за подрастващите е много важен според мен не само за здравето, а и спомага за правилното изграждането на личността.
– Как оценявате позицията и преговорите на България с Република Северна Македония?
– В момента държавата ни има една наистина достойна и национално отговорна позиция. Разговаряме с Вас в деня, в който се навършват 93 години от смъртта на Мара Бунева(разговаряме на 13.01., бел. авт.) и след Коледните празници, които винаги ми напомнят за Българската Коледа в Македония, когато са избити десетки хиляди българи единствено за това, че са отказали да променят произхода и народността си. Според мен е задължително да бъде подписан анекса от 12 точки към Договора за добросъседство, който да гарантира спирането на езика на омразата и прекратяването на необосновани претенции. Недопустимо е в 21-ви век да съществува подобно напрежение между две съседни държави, при това с общ исторически корен. Разбира се, съзнавам, че в много периоди Българската държава от след освобождението, до неотдавна, не е водила най-добрата политика към Република Северна Македония. Разбирам и това, че няма как младите хора в съседката ни да знаят истината след десетилетия фалшификации и подмяна, насаждана омраза и изграждане на нова национална идентичност единствено на базата на омразата и деференцирането от България. Учуден съм само от това, че в епоха на достъпна информация от цял свят, не са повече хората там, които дори за себе си, в търсене на истината, не са прочели повече за реалните исторически факти. Нека да не е от български източници – да четат трудовете на световно известни и признати историци, археолози, учени. Единствено това бих посъветвал връстниците си там.
– Като млад политик, какво бихте променил в политиката, ако имате тази възможност, или по-скоро за какви промени ще се борите?
– Според мен няма как да се бориш и най-вече да се пребориш за промени в една политическа система, ако самото общество не е постигнало зрелостта да създаде нужното ново и да подбере хората, които могат да го реализират институционално. Да, много искам да кажа, че политиците трябва да бъдат патриоти и истински християни в смисъла на ценностната система на християнството, но избирателят най-напред трябва да предпочете именно такива водачи. Боря се и ще се боря българското общество, всеки българин, да осъзнае и най-вече да приеме собствената си отговорност за това как, от кого и в каква посока се управлява държавата ни. Лесно е просто да си разочарован, че нещата не стават така, както ги искаш и най-лесното е да чакаш някой нов месия да стори чудо. Но никъде не се е получило така, не се получава така. Трябва сам да работиш, сам да поемеш отговорност, за да изискваш отговорност и ако всеки го направи, цялото общество би имало и по-високи критерии, и по-ясни идеи, съответно изисквания към изпълнителите, които назначава .- политиците. Всъщност защо да обяснявам дълго като прадедите ни са го казали преди столетия: „Не е луд, който изяжда баницата, а този, който му я дава“. Знам, че твърде много десетилетия са ни приучили не само да не приемаме, че носим отговорност, но и да бягаме от нея. Ще се наложи за далеч по-кратко време да го забравим, ако искаме наистина да сме общество, да имаме добра държава с потенциал за просперитет и умен път. Това ще трябва да го направят моите връстници – и точно за това ще се боря – повече, много повече млади хора не само да проумеят, че политиката е равна на живота им, а и да вземат живота си в свои ръце – да участват в реалната политика, т.е. в реалното му построяване.
