Надали има човек, вероятно единствени са само месоядните, който да не обича пържени тиквички. Предизвикателството обаче е за домакинята, която предварително трябва стоически да преживее всичко по приготвянето им, както и за почистването след това.
С този нищо и никакъв трик ще си спестите хилядите мазни пръски навсякъде, ще направите страхотен хрупкав чипс от тиквичките, а и времето ви пред котлона няма да е повече от друг път.
Не вярвах и дори се опулих като ми казаха този метод на пържене, който, да си призная, доста престоя в главата ми преди да се реша да го приложа.
И така, нагласих всичко според указанията:
Нарязах тиквичките на тънки „езици“, в чиния сипах брашно, сложих олио в тигана и го включих, а до него изтипосах изненадата – пълна купа с малко вода и много ледени топчета.
Хайде да видим как сега ще се олея цялата в пръскаща мазнина, а за около котлона негласно нарисувах шарланова картинка.
Взех едно парче тиквичка, набрашних го от двете страни, цопнах го в ледената вода и… в тигана. Очаквах онова грозно „джъс“ да плисне отсреща, но не се случи нищо подобно. Резенчето си зацвърча кротичко, обърнах го, видях, че образува хрупкава кожичка, леко надута от топлината. Зарозових го от двете страни и го извадих върху домакинска хартия. Повторих, потретих, за -найсти път, докато свърши мат’риала и победоносно тръснах голямата чиния на масата. А в нея се мъдреха едни такива щръкнали, твърдички и хрупкави нещица, нямащи нищо общо с меките и напоени в мазнина меки колелца, каквито приготвях по-рано.
А когато добавих в купичка и млечно-чеснов сос със ситно нарязан копър, фурорът беше пълен!
Забравих да ви кажа и още нещо много важно: С този начин на пържене не загаря брашно на дъното в тигана, освен това разходът на мазнина е значително по-малък.
