НАЙ-НОВИ:

“Неуважение, наистина неуважение”. Как новата зала на парламента се оказа недостъпна за хора в колички

Журналисти се разхождат между седалките в новата пленарната зала на Народното събрание (НС) и показват новите работни места на депутатите. В началото на септември, в разгара на антиправителствените протести, по всички телевизии дават подобни репортажи, а интернет сайтовете се пълнят със снимки.

По това време Капка Панайотова също следи новините и забелязва, че нещо не е наред. Ако тя беше народен представител, не би могла да стигне до работното си място, защото е в инвалидна количка.

В залата, за чийто ремонт данъкоплатците платиха 23 милиона лева, не е осигурен достъп за хора с увреждания. Дали парламентът сам нарушава приетите от него закони, които изискват всички обществени сгради да бъдат достъпни?

Капка Панайотова от повече от 20 години се бори за спазване на правата на хората с увреждания чрез създадения от нея “Център за независим живот”. Казва, че е учудена. “От първите репортажи видях, че има стълби до трибуната и между седалките. Казах си: “Боже, това не може да бъде истина”.

I “Пряка дискриминация”

В Българското законодателство има 3 закона, които гарантират достъпна среда за хората с увреждания. Наредба номер 4 от Закона за устройство на територията определя стандартите и техническите норми – с какъв наклон да бъде дадена платформа, с каква ширина, от какъв материал, на какво място да бъде поставена. Законът за хората с увреждания също гарантира равен достъп, а чл. 5 от Закона за защита от дискриминация казва, че неосигуряването на достъпна среда представлява пряка дискриминация.

“Поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация”, гласи законът.

От Народното събрание съобщиха, че до сградата е осигурен достъп чрез “денивелация на ниво тротоар чрез скосена настилка. От отговорите, изпратени до Свободна Европа, става ясно, че депутат в инвалидна количка би могъл да влезе безпроблемно и в пленарната зала.

Дотук изглежда, че Капка Панайотова не е права. Равен достъп обаче означава всеки човек с увреждания да може да стигне до място, до което може да стигне друг човек без двигателни проблеми.

“Влизането в пленарна зала се осъществява откъм централните врати на залата и достъп е осигурен до всички 28 (двадесет и осем) депутатски места на последния ред на банките”, посочват от парламента.

Част от работата на народните представители обаче включва изказвания от парламентарната трибуна. От последния ред в залата дотам водят стълби. “Изказването на народен представител с увреждане е възможно от място чрез осигуряване на подвижен микрофон”, отговарят от НС.

I “Спазени са изискванията”

“Трябва да има достъп навсякъде според законите. Няма причина някой да говори от последния ред, а всички останали да говорят от трибуната. Именно това се нарича неравно третиране”, казва Панайотова.

Веднага след като видяла новата зала, тя също изпратила до институцията запитване чрез Закона за достъп до обществена информация и е получила сходни отговори, според които всички изисквания са изпълнени.

“Спазени са изискванията на Наредба № 4 от 1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, вклютітелно за хората с увреждания”. Според Панайотова и нейните адвокати “това не е вярно, защото видимо има стъпала, а не рампа, както би трябвало да бъде”.

“Тук говорим за достъп навсякъде, а не частичен. Ако човек с увреждане стане депутат, той ще бъде абсолютно непълноценен там”, казва тя.

От последния ред до парламентарната трибуна пътят минава само през стълби

Като бивш народен представител от НДСВ Деница Димитрова вече се е сблъсквала с този проблем. В сградата, в която доскоро се помещаваше Народното събрание, тя е имала достъп само до определени места и не е можела да се придвижва свободно без помощта на асистент. “С мен винаги трябваше да има човек, защото навсякъде имаше стълби или рампи, които са непреодолими за сам човек”, разказва Димитрова пред Свободна Европа.

Трибуната и за нея е била само гледка отстрани. Давали са ѝ микрофон, за да се изказва от място. “Това беше единственият вариант”. Димитрова тогава си обяснявала ситуацията със старата сграда, но се чуди защо това се повтаря и в новата зала “при толкова скъп ремонт”.

“Това за мен е несъобразяване с нуждите на хората с увреждания. В следващия парламент може да има човек в инвалидна количка. Неуважение, наистина неуважение”, казва тя.

Ивайло ВЕЗЕНКОВ Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

  За укрепване на имунната система вижте ТУК

Виж още:
Арменски войник носи картечница на фронтовата линия в Нагорни Карабах…