Шепа пръст и вкус на детство
Автор: Невяна Стоянова
Случайно те видях след толкова години,
ти, моя къщичке на село – спомен вечен за любов…
От теб останала бе шепа пръст и камъни бездомни,
стени порутени в сподавен тътен и отминал зов.
А беше някога изпълнена със трепет и живот,
оглеждаше се в теб вечерницата и луната.
Щурчета свирeха под стряхата на твоя небосвод
и птици сладкопойни чуруликаха в душата.
В короната се криех на разлистена череша-
така божествено красив бе тоз черешов цвят!
Заплиташе ми пролетта нахално някак във косите,
целуваше с вълшебство моя малък детски свят.
Със тебе, къщичке, аз цял живот си вземам сбогом…
Ала да те забравя така и не можах!
И мила ми е таз земя под тебе, дето в коренище пази
историята на рода ми, обич, сълзи, страх.
Най-милият ми спомен в теб –
да ме посрещне маминка, прибягала на двора,
на прага – дядо ми с протегнати към мен треперещи ръце….
Усещането да си обграден с любими хора,
които ти се радват от душа и от сърце.
И днес остана ми от тебе
шепа пръст и вкус на детство,
и спомените за черешов цвят,
изпълнен с простота извечна и живот.
В сърцето ми ти, схлупена къщурке, винаги ще светиш,
защото свързвам те с любов.
22.01.2019
