НАЙ-НОВИ:

Монолог на един бизнесмен “ПЕСЕН НА ПАРИЧКАТА МИ”

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 79, 1991 г.
Монолог на един бизнесмен
“ПЕСЕН НА ПАРИЧКАТА МИ”
Бащицата цар Фердинанд го е казал без заобикалки в “Съвети към сина”, че всеки човек си създава един бог по свой образ, а бог е един. Той се нарича “интерес”. Така е, интересът е над всичко. Ама бащицата, уж възпитан човек, а защо ни нарежда сред най-долните хора, хайдуците, престъпниците, лъжците и изнудвачите; защо казва, че царете се крепели от разбойниците. Защо употребява такива думи. Хората от културния Запад са измислили къде по-хубавата думичка “бизнесмен”.
Ех, сега започвам с някаква дребна работа – кръчмичка, барче. Ама когато в нощната тишина надуя уредбата на най-високите децибели, самочувствието ми скача и ми става сладко на сърцето. Нека на километър хората се стряскат и слушат кой съм аз. Наскачали изнервени простаци да се жалват срещу мене до кмета и полицията, че съм им пречел и не съм им давал да спят. Нали има свобода всеки да прави каквото иска? Нали сега сме демокрация? Ама че съм пречел някому, че съм му вредял, какво ме интересува, аз си гледам интереса. Аз си правя реклама. А пред името ми има не какво да е, а едно голямо Ф – фирма. Тази дума ме изпълва с надежда, че един ден ще стана един български Форд, нали и той е почнал от дребна работа. Роим се ние, фирмите, от ден на ден ставаме все повече и все в търговийката, защо ни трябва да си създаваме главоболия с производството. Де гаражи, де съборетини, де кокошарници станаха магазинчета, а павилиончетата по улиците никнат като гъби. Ама някои викнали, кой им разрешава. Какво им влиза в работата? Търговийката е славно нещо – прекупуваш-препродаваш. Ама че го продаваш на цена, каквато си искаш и никой не те закача, нали това е свободата на пазарното стопанство. Някой писал във вестника, че на магазина докарали цистерна с 600 литра олио. Когато след обед започнали да го продават по пет лева и деветдесет стотинки, дали на десетина души и казали, че свършило. Развикали се хората от опашката, проверявали, няма. А то било изтекло в съседния зеленчуков магазин и се продало сетне по шеснайсет лева литъра. Чиста работа, хилядарките за ден идват в джоба ти. Гледах на кооперативния пазар с наредените два реда железни сергии, където продавачите са гръб до гръб, двама търговци. Единият руснак, турист ли е какъв, изложил разни железарии, дето ги няма по магазините. Съседът му зад гърба се обърна към него и попита колко ще му даде лентите за ножовки, ако ги вземе всичките. Пазариха се. Оня извади пачка с десетачки, наброи му по дванайсет лева за всяка и ги прехвърли на сергията си. От време на време се обръщаше, пазаряха се, докато изкупи необходимата му стока и свърши пачката му. Руснакът си замина, а нашият човек до вечерта продаде прекупената стока на двойна и тройна цена и без да се е мръднал, в джоба му влязоха нови хилядарки. Ама това е дреболия. Чувам, цели камиони със стока излизали от държавни предприятия и отивали в частни фирми. Хора, които разполагат с държавни предприятия, имат свои, роднински или приятелски частни фирми и така трупат суха пара. Пък държавата, като обеднее още, що предприятия ще преминат в ръцете на чужденци или подставени хора. И ще ги изкупят на безценица. Щели сме да продадем България, че какво от това. Търговията да върви. Бащицата Фердинанд пише: “Кради и се обогатявай!” Главното правило е, че не може да се краде иначе, освен много, законите не улавят големите кражби. Някога комунягите даваха по телевизията сериен филм за съпротивата, за Митко Бомбата и казваха, че са на всеки километър. А бе, какъв ти километър, ние сме на всеки метър, че и той не ни стига. Нищо не ни спира, ни забраните на общинския народен съвет, ни полицията. Издадена била заповед да не се търгува в центъра на булевард “Цар Симеон І”. От кумува срама минат понякога да проверят, подгонят продавачите, на някого съставят акт, а други подберат със стоката му, а като отминат, тозчас хората се върнат и разгърнат сергиите си. Ние бизнесмените, сме издръжливо племе. И аз ще надувам децибелите, за да запомнят фирмата ми. Какви блажени времена настъпват за нас. Бащицата Фердинанд казва, че този народ е крава, която трябва да доиш до изтощаване. И мисля, че е прав…
Записал Денчо БАРОВ Подкрепи ЗАРАТА с поне 1 евро, отнема по-малко от 1 минута.

loading...

Вашият коментар

Виж още:
От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“ №…