НАЙ-НОВИ:

Може ли в Стара Загора „паякът“ да ти вземе колата при пуснат SMS за платено паркиране?

Емоционално писмо от старозагорка получихме в редакцията на ЗАРАТА, която описва пореден случай на вдигната с „паяк“ кола, чийто собственик е платил със СМС правото да паркира в Зелената зона на Стара Загора.

[ad id=”225664″]

“Някои ще кажат НЕ, не може. „Но дали е така? Кой, кой ще ми каже?“

Аз ще ви кажа: МОЖЕ.

Преди няколко дни паркирах южно от Булбанк, пред оградата на детската градина. Видно от прикачените снимки – зоната е за платено паркиране. Пуснах си СМС-а /предпочитам го пред автоматите, защото ми напомня, че времето ми изтича/ и спокойна тръгнах да си върша работата. След напомнянето прецених, че ще ми е нужно още време и пуснах втори СМС за още един час. Приключих задълженията си и се устремих към колата си /не беше ми свършил втория час/ и вече бях пред слънчасване /горещичко си беше/.

Още завивайки зад ъгъла, забелязах нещо нередно – почти празен паркинг – две коли останали. Но… моята липсваше. Започнах усилено да мисля: да не съм спряла другаде, да не съм забравила да подновя, да не пропущам нещо. Ми не! Всичко е точно, но … няма ми я колата. Открадната? То едно Пежо… Не, че нещо, ама не е кой знае какво. И посред бял ден! Продължавам да се въртя наоколо. Я още един път да огледам знаците. Зелена зона е, да! Не един път съм спирала там. Има табела – да! Има и друга табела за платени служебни места, но аз не съм на тях. Аз съм ДО тях. Тогава? Чудейки се какво точно да предприема, ми се обадиха по телефона, че са видели едно Пежо, досущ като моето на паяка, в посока МОЛ-а. Казвам им: Това не е моята кола, аз си имам платено паркиране. Ама нещо вече ме човърка. Питам за номера – същият! Моята е! Че какво ли прави на „паяка“?

Спирам да се чудя, хващам едно такси и казвам на шофьора – паркинга на „паяка“. Човекът си го знае, не му трябва адрес. Наближавайки виждам зеленее се нещо – я-я, моята кола! Там е, не е открадната! Със смесени чувства плащам на таксито и се запътвам към портичката. Отварят ми. Заставам на гишето: „Идвам за зеленото Пежо“. Човекът отвътре с надпис „полиция“, не зная точно каква: охранителна, общинска или стандартна, изважда един лист хартия и ме пита:

Знаете ли защо Ви е вдигната колата?

Отговарям чистосърдечно: Ми не, не знам. Очаквам да ми кажете.

Защото сте паркирали на платено служебно място. И това, че сте пуснали СМС нищо не значи.

Ок, съгласна съм. Дайте да видя снимките. Може да не съм догледала, може да съм бързала, може да съм изпаднала в умопомрачение и да съм се изтръскала на мястото на хората.

Да, ама не. Човекът няма снимки. Не, не че въобще няма, а не са при него и той не може да ми ги предостави.

Питам: А на кого ще дам парите. Отговор: На мен!

Че как така? Наказана съм за нещо, без да зная за какво. Дайте снимки, покажете ми вината и си вземете парите.

Но… редът не е такъв. Отиваш в общината и пущаш „Заявление“, в което описваш какво точно се е случило и че не си съгласен с действията на служителите на „паяка“.

Че това не е ли жалба, какво точно ще заявявам, за какво ще заявявам и на кого ще заявявам? Човекът вдига рамене /каквото искате правете/.

Няма да описвам подробно действията си в Общината, само ще ви кажа, че пуснах „Заявление“ да ми бъдат предоставени снимките. В рамките на един месец ще ми отговорят. Взеха ми 32,50 лв. на минутата, но ще ми докажат вината в рамките на един месец? Търся, търся логика – аз не намирам. А вие? Дали да не си снимаме колите, като решим да паркираме? Ей тъй, да си знаем предварително в нарушение ли сме, или не сме?”

Очаквайте развитието по случая! Подкрепи ЗАРАТА с поне 1 евро, отнема по-малко от 1 минута. Натисни ТУК

Виж още:
Специализирана операция за контрол на максималната скорост на пътя стартира…