НАЙ-НОВИ:

Мистичната България: Легендата за Кавурското кале и съвременната екопътека Струилица-Калето-Лъката

Ако искате да се потопите в стари времена и легенди за самодиви, а същевременно обичате разходки по мостчета над буйни реки и пръски на водопади, тръгнете в посока Западни Родопи и Девин.

[ad id=”263680″]

На 2,3 км от Девин започва екопътека Струилица-Калето-Лъката. Тръгва от местността Струилица, известна с терапевтичните си топли, минерални басейни и се вие край живописните меандри на реката. На места са изградени удобни метални мостчета. Вървите към изворите.

Общата дължина на основната екопътека е около 4 км. Нетрениран турист я изминава средно за 2-3 часа в двете посоки. Пътеката води до местността Лъката, в която е съществувало средновековно селище. Днес там е обширна поляна, обградена от красиви върхове.

[ad id=”225664″]

На 800 метра нагоре по склона на планината се намират останките от прочутата родопска крепост Кавурското Кале (или просто Калето). Тя е просъществувала в периода VІ-ХІІІ век, превзета е от турците след дълга обсада. Поради недостиг на средства крепостта не е реставрирана. Обявена е за паметник на културата с местно значение, заедно със средновековното селище в местността Лъката. И двата обекта са под закрилата на Закона за паметниците на културата и музеите.

Стигаме и до многовековната легенда за Кавурското кале, стигнала до днешно време, благодарение местните хора, които я разказват увлекателно и с почитание, говорейки на родопски диалект.

След завземането на Градището Ибрахим паша отправил една част от войската си към Кавурското кале в пролома на река Дамлъдере, 5 км западно от Девин, а с другата част от войската си тръгнал по стъпките на Гордю войвода. Кавурското кале, в което се били подслонили и много жени и деца, не могло дълго време да издържи обсадата, защото защитниците нямали съгласие помежду си. Едни искали да се предадат, а други – да се държат доколкото могат. Надвили първите. Но според преданието, преди турците да влязат в калето, три “яце каматни”(родопски диал.) девойки се покачили на южната крепостна стена, завързали се една у друга с плетенките си, след това се хвърлили в пропастта, паднали в река Дамлъдере и се удавили. Телата на тия девойки били отвлечени от водата и изхвърлени в ракитака при Забрал. Телата стояли там на открито четиридесет дни, но не се разложили. Това учудило турците, та заповядали телата на девойките да се погребат в Кавурското гробе при Забрал. Трите девойки били погребани в един гроб и около него засадили три тънки и високи борики. Срещу “лични дене” девойките излизали ноще от гроба, развързвали и разплитали плетенките си, хващали се за ръцете, играели около гроба и пеели жални песни, но щом запявали петлите, те млъквали, изново се завързвали с плетенките си и влизали в гроба си. Допреди сто и петдесет години девинци и настанци колили курбан на Забрал при гроба на трите девойки, но оттогава насам тоя хадет бил изоставен, защото девойките “млокнали”, т.е. не излизали вече ноще от гроба да играят и пеят песни. Подкрепи ЗАРАТА с поне 1 евро, отнема по-малко от 1 минута. Натисни ТУК

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Виж още:
В последните 12 месеца (1 декември 2016 г. - 30…