„Подадах сигнал, че от службите изтича секретна информация към Антон Тодоров. На следващия ден той ми звъннна и ме заля със заплахи“, каза бившият депутат от НДСВ.
[ad id=“225664″]
„Виждам трагедията, в която е затънала системата за сигурност“. Това коментира в интервю за БНР Минчо Спасов, бивш депутат от НДСВ и председател на вътрешната комисия в Народното събрание.
„Не вярвайте на МВР, когато казва, че анонимността ви е гарантирана, ако подадете сигнал срещу престъпници. Това просто не е така. От МВР тече информация като сито и вашата безопасност не е гарантирана“, каза той.
Той разказа част от своите премеждия, след като е подал сигнал срещу бившия депутат от ГЕРБ Антон Тодоров.
„Преди два месеца, когато подадох сигнал в прокуратурата и в МВР, че изтичат секретна информация и секретни доклади към журналиста Антон Тодоров, който написа книгата „Шайка“ и после се присъедини към нея, още на следващия ден този господин беше уведомен кой е авторът на сигнала и ме заля със заплахи, обиди и така нататък. Най-лошото е, че прокуратурата също е включена в тази игра. Има негласен имунитет на полицаите, които извършват престъпления. Никой не ги съди, няма наказани. Има само един милиард и 300 хиляди моркова и нито една тояга. Още когато бях председател на комисията, положението в МВР беше много тежко, но през последните една-две години то стана трагично““, каза той.
[ad id=“263680“]
„Моят прочит на този вот на недоверие, поне към момента, е за една ранна подготовка на БСП за изборите през следващата година.“ Това отбеляза за БНР Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“: „Ако вотът на недоверие е слабо подготвен, той има за цел само да ерозира доверието към управлението, но и към този, който го внася, защото ерозира доверието в парламентарните институции. Остава алтернативата това да е една ранна подготовка за следващата година, когато започва един цикъл от важни избори, които са както европейските, така и местните избори след това.“
[ad id=“236993″]
„Вотът на недоверие показва не просто проблем, а че е налична алтернатива по какъв начин да се стиковат задълженията, отговорностите, да се промени системата, така че да може да се представи една алтернативна политика. Хората не искат да бъдат само посочвани проблемите, те искат да бъдат намирани решения“, посочи още социоложката.
