НАЙ-НОВИ:

Мария Жекова: “Не е вярно, че съм направила и постигнала всичко сама”

Мария Жекова е собственик и управител на “АТЕ ПЛАСТ” ООД, общински съветник, съпруга, майка, баба…

Г-жо Жекова, разкажете ни за себе си! Какво дете бяхте?

– Имам двама братя и винаги съм играла с момчета – с братята ми и с техните приятели. Баща ми виждаше в мен от рано борбена натура, човек, който може да стане журналист, лекар, адвокат. Записаха ме в гимназията в Горна Оряховица, но след един месец аз самоволно се преместих в електротехникума. Тогава баща ми ми каза: “Ти си на 15 години и вече си взела решение коренно да преобърнеш живота си. “Юларът ти е навит”, не търси повече съвети от мен. Ще се наложи да решаваш от днес нататък всичко в живота си сама.

Минаха години и разбрах, че може би той е бил прав. Завърших електротехникума, завърших технически университет и станах инженер. Много исках да работя на големи национални обекти, да правя чудеса, да създавам… като прочутите майстори, прочутите строители…

Аз съм съзидателен човек и затова избрах този път – струваше ми се най-прекият между съзиданието и резултата. Когато започнах работа разбрах, че въпреки изключенията, все пак жената е жена. Ако иска да остане такава, ангажиментите й не могат да бъдат единствено професионални. Големите проекти, големите обекти в огромната си част са дело на мъжете. Отдавам дължимото на мъжа – техничар, на мъжа – инженер. Да, обикновено са по-логични, по-добри анализатори са и най-важното – пред тях рядко стои изборът семейството или професията, децата или проекта. 13 години работех като инженер, водена от тази моя състезателност, докато…

Докато през 1991 година не реших да направя своя фирма. Е, не е мегапроект, но е добър проект. Животът ми се преобърна и стана живот на собственик на фирма, на създател на бизнес. С други думи – огромни препятствия, особено в онези години. Всички собственици от онзи преходен период са го изживяли.

– Не бих казала, че сте избрали по-лекия път от този с мегапроектите. Там работят обикновено екипи, отговорността се разпределя, а в частния бизнес всичко ляга върху Вас…

– Днес много хора считат, че съм направила нещо наистина значимо и че съм го направила сама. Не е вярно. След първите две години на борба, успях да привлека във фирмата и съпруга си, а той е невероятен инженер, според мен. Винаги сме теглили заедно “каруцата”. Аз бях човекът, който дърпаше отпред и поемаше рисковете, а той бе този, който сбъдваше нещата, изработваше ги. Ако не бяхме такъв тандем, не бихме постигнали това, което днес съществува. Да не говорим и че съпругът ми беше моя ментор, човекът, който ми помагаше в комуникацията с хората. Аз съм много бърза и много бързам, много емоционална съм и директно казвам нещата в очите, при това едно към едно. Ясно е, че няма как при това положение и да не греша. А той е много разсъдлив, много премерен и овладян. При проблем по-скоро ще анализира поне два дни преди да вземе решение… Та той винаги ми е дърпал юздите. Винаги ме е карал да броя до 10, а най-добре до 100 преди да кажа, или направя нещо, особено при работата с хората.

– Как се вместваше семейството в толкова много работа?

Мария Жекова с децата си – Иво и Теодора

Семейството и работата при нас винаги са били нещо общо като семейството е най-важното. Всъщност то – семейството е успехът ни и то диктува успеха ни и в бизнеса. Създадохме две прекрасни деца, построихме живота си тук – в Стара Загора. Дойдохме след института и започнахме работа. Тук се роди второто ни дете. Децата израстнаха в Стара Загора и тук се върнаха да работят. Когато младежите от тяхното поколение масово тръгнаха да учат в чужбина, да работят там, нашите твърдо не пожелаха. Тогава се чудех дали това не е грешка, но днес съм безкрайно щастлива, че не заминаха. Да, направиха своите специализации и квалификации по света, но само за да са още по-добри в работата си тук.

Сега всички работим заедно, заедно решаваме проблемите, заедно се борим – създадохме прекрасна семейна фирма. Цялото ни семейство е в бизнеса и бизнесът е в семейството ни. За мен това е изключителното ни постижение.

И дори се научих да говора меко, по старозагорски, защото аз съм от Северна България (Смее се, бел.авт.)

От къде сте?

– От Омуртажкия край съм. Край на възрожденци и патриоти също като хората от Копривщица, Панагюрище и т.н. Селото е между Елена и Котел, а родът ми идва от с. Пчелиново – Хаин боаз.

– Кое е онова, което ви позволява да създавате тази хармония между дом, работа, деца и светът от двама, обуславящ всичко изброено?

Няма пълна хармония. Аз, например, нямам спомен от годините на дъщеря ми в Математическата гимназия. Не съм ходила на родителски срещи, не знам как завърши… Тогава слагахме основите на фирмата. Пътувах много. Аз с колата в единия край на България, съпругът ми с неговата кола – в другия… Добре, че беше свястно дете и завърши добре. Ние започнахме тежко производство без всъщност да знаем за какво става дума на практика. Производството ни е непрекъсваемо. Спираме само на Нова година от 30-ти декември до 3-4 януари. В отрасъл “химическа промишленост” е. По 24 часа седем дни в седмицата работим. Когато развивахме производството и купувахме първите машини, не само нямахме почивни дни, но и бяхме забравили какво е това нощем да почиваш. Стояли сме до 1 часа, ставали сме в 3-4 часа и пак сме отивали… Много е трудно, но пък създадохме стабилна фирма с добри и стабилни позиции на пазара.

Всъщност и не подозирахме, когато започнахме да търсим софтуер за производството, че внедряването му ще облекчи нещата и дори ще почнем да почиваме. Сменихме 3-4 управленски за производството софтуери. Иначе за счетоводството има много продукти. И когато попаднахме на истинския продукт за нашето производство, разбрахме, че в този живот има прекрасни неща като почивни дни и нощи. Получаваме цялата информация веднага и навреме, а човек може да управлява ефикасно, само когато има пълната информация за нещата. Бих могла да кажа, че сме една от малкото фирми, които много, много рано минаха изцяло в светлия сектор. И това е от много години вече. Дори не си представяхме какво спокойствие и възможност да обхванеш всичко носи това, какво огромно облекчение. Пускаме фактура дори за 50 ст. да продадем нещо. Заплатите се плащат по карта. Фишовете се получават по e-mail, а сега въвеждаме приложение, чрез които работниците и отпуските си да заявяват по този начин.

– Знам, че не пренебрегвате социалната политика…

– Така е. Дори все повече се фиксираме върху това да предоставим социални придобивки на работниците. Днес особено, няма как бизнесът да се развива, ако работниците не се чувстват добре в него, ако качествените хора си тръгват, ако не можеш да задържиш кадри.

– Преработвате пластмаси…

– Да, а пластмасата днес е демонизирана. Тя наистина е сред най-големите замърсители. Все пак не е разумно едно достижение като пластмасата да се отхвърля, вместо да се оптимизират процесите по събирането и процесите по възпитанието на хората да не хвърлят, да не се държат безотговорно. Да забраниш нещо удобно и практично, вместо да намериш начин да накараш обществото да се държи отговорно, едва ли е добро решение. Приели сме за мисия на фирмата ни да търсим и реализираме екологично по-чисти проекти, а наред с тях да работим и за по-чиста природа по принцип. При нас икономията на хартия е факт. Периодично чистим целия район край предприятието поне 2 пъти в годината и всеки път извозваме по 10-15 контейнера с боклуци. Заобиколени сме от 3 фирми, събиращи скрап. Скрапът се разнася и разпада по улиците – някои от клиентите им не се справят добре с безопасния и чист превоз. Намираме се до ЖП-прелеза, над линиите към Индустриална зона и не знам, защо някои са решили, че това е подходящо място да се изсипят строителни отпадъци от ремонт, стари дюшеци, стари гуми…

Сигурно за мнозина ще е смешно, но аз периодично слагам ръкавици, вземам чували и чистя улицата и района около блока, в който живеем. Това си е моя лична мисия да направя средата наоколо по-чиста, по-красива и хората, виждайки колко по-добре е така, да пазят и да последват усилията ми. Досега нямам последователи, но все пак продължавам и ще продължавам да опитвам. За да постигнеш каквото и да било, винаги е нужно да работиш системно. Без системна работа успехът е само случайност, а тя бързо си отива. Да, Общината също почиства, почистващата фирма…, но защо и ние да не се погрижим за средата край себе си?

Също много лошо впечатление ми прави огромното количество боклук в гробищните паркове и не само в Стара Загора. Винаги почиствам и съседните гробове – струпани пластмасови бутилки, прогнили изкуствени цветя, опаковки, торбички… Същото е и край чешмите покрай пътищата, и то сред невероятната природа наоколо. Защо? Слепи ли сме за красотата и здравето си? Нещо трябва да се промени във възпитанието на цялото общество.

Като общински съветник смятам да положа много усилия в тази посока поне за Стара Загора и региона.

– Може би ще е нужно да се обърнете към младите хора. Възрастните, ако не са се научили досега, са загубена кауза…

Да, трябва да започнем още от детските градини и училищата. От там трябва да започнем и с промените в образованието, с професионалното ориентиране и откриване на заложбите на децата от рано, за да бъдат подкрепени от рано в развитието си. Имам 4-ма внуци, четири чудесни момчета и виждам колко рано всъщност се проявяват склоносттите им. Доброто образование няма как да е такова, ако не отчита индивидуалните способности, интереси, силни и слаби страни на децата, а аз и като работодател съм заинтересована образованието у нас да бъде на ниво.

Това е друга и също така важна мисия. Подкрепи ЗАРАТА с поне 1 евро, отнема по-малко от 1 минута. Натисни ТУК

Виж още:
Старозагорката Ива Груева и Ставрос Ставру заедно създават Пукльовците –…