НАЙ-НОВИ:

Малкият Фирас от Сирия дари спестените от закуски пари на бедни хора от Родопите, вече събира и за други

Когато дойдохме в България добри хора ни помагаха и той е запомнил това, казва баща му Мохамед

Бежанците от Сирия избраха белишкото с. Краище за свой втори дом. Искат да останат в България, няма да потеглят към Западна Европа, както правят хиляди техни сънародници.
“Когато дойдохме в България преди 7 г., нямахме нищо. Посрещнаха ни много добре. Заселихме се в Краище и местните хора ни помагаха с храна, дрехи. Али Орцев пък ни приюти в хотела си, а после ме взе и на работа в цеха му”, разказва 42-годишният Мохамед Зеят Ибрахим.
Преди седмица-две третокласникът (9-годишен) дари спестяванията си от касичката – 73 лв., на семейството на Мустафа Шайгов от съседното с. Гълъбово. Мустафа, който е инвалид, живее с четирите си деца в голяма бедност. Къщата е с протекъл покрив, част от прозорците са с найлони и картони, ток няма от 7 г., припомня 24 часа.
Да помогнат на бедното семейство, се наеха Муса Гагъм и Атанас Сакарев. Организираха кампания за набиране на дарения. Много хора изпратиха храни, дрехи, завивки. Събрани бяха и близо 4000 лв. Доброволци ремонтираха течащия покрив, други поставиха дограма, домът е почти обзаведен за нормален живот. Анонимен дарител покри 1000 лв. сметка за ток и енергото пусна електричеството.

Фирас с баща си и братовчед на баща си (с мустаците) при идването в България

Малкият Фирас научил за кампанията и решил да се включи, като дари своите спестявания.
“Сутрин му давам парички за закуска, а това, което остане, той си го събира в касичка. Поиска да помогне на бедните хора. Това се възпитава от най-ранна детска възраст от родителите, след това и от училището. Каза, че сега събира пари, за да помага и на други хора. Аз пък нарочно започнах да му давам малко повече, за да му остават и той е много щастлив, че си пълни касичката”, допълва бащата.
Казва, че още като съвсем малък, са го учили да дава своите играчки на други деца, да си играят заеднот, да не бъде егоист. Фирас запомнил как в първите години в България хората са им помагали и сега дошъл ред и той да помогне.
“Не на последно място и религията ни учи да бъдем добри и дори и малкото, което имаме, да го поделим с нуждаещите се. Забелязвам, че в България много хора, които са богати, казват, че нямат пари. Това не е редно. Дори и родителите не бива да казват на децата си, че нямат пари.
Един ден може да имаш пари, друг – да нямаш, но имаме и малко, което може да дарим. Най-важно е да си здрав и да бъдеш добър човек”, допълва бащата.
Когато семейството ходи в Якоруда в пазарния ден, забелязвали, че около сергиите се въртят бедни, инвалиди без ръце или с други недъзи. Подавали ръка за помощ. Тогава Фирас винаги искал от татко си стотинки, за да подаде на просещите милостиня.
Мохамед не иска да говори много за милия жест на сина си, защото казва, че “когато даваш, трябва да го правиш вечер по тъмно” – никой да не разбере Мохамед с мъка разказва за емигрантската съдба на фамилията си. Родителите му са от Палестина и са избягали в Дамаск преди 60-ина години. Той има 10 братя и две сестри.

В сирийската столица всички имали свой дом, а той пък държал голям магазин за детски дрехи. Работил е като дизайнер на детско облекло към голяма сирийска фирма. Войната обаче им отнела всичко. Къщите им били съборени, магазинът опожарен. Така преди 7 г. всички тръгнали да бягат. Сега част от братята му са в Германия, Холандия, Гърция.
Един от тях обаче още преди 25 г. се оженил за българка и живее в Благоевград. Мохамед с още един от братята си, братовчед и семействата им стигнали до Истанбул и оттам нелегално влезли у нас, като дали последните си пари на каналджия. През есента на 2013 г. пристигнали в Благоевград. Известно време десетината бежанци живяли на
квартира, но мъжете не успели да си намерят работа.
Тогава общината помогна на сирийците с храна и дрехи, за което пък те изпратиха мило благодарствено писмо до кмета.
“В Краище ни приюти Али. Живяхме доста време в хотела му. Сега сме в апартамент на БДЖ. Преди 2 г. при нас дойде и майка ми”, разказва Мохамед, чиито брат не поискал да остане тук и с жена си и децата бързо се изнесъл към Германия.
В Краище преди 4 г. се ражда дъщерята на Мохамед, а преди 1 г. и вторият му син. Съпругата му Айля, която е била медицински лаборант в Сирия, сега се грижи за малкото дете, а Мохамед работи като шивач на щори и завеси за беседки в цех в Краище.
Момиченцето отскоро ходи на детска градина и вече научава първите български думички. Фирас пък няма никакви проблеми с българския език. Той е любимецът на учителите и съучениците си в местното основно училище. Дори учи майка си и баща си на български. Момченцето е сред найдобрите ученици в класа. Засега мечтата му е да стане футболист.
“Това е само детско желание. След няколко години сигурно ще поиска друго”, допуска баща му. Категоричен е, че не иска да напуска България.
“Тук сме се устроили, спокойно е, хората са добри и гостоприемни. Имаме много приятели. Децата свикват и не искам тепърва пак да тръгваме някъде в друга страна да създаваме дом. Тук си имаме всичко”, казва Мохамед.
Той се справя много добре с българския език. В Краище има мъже, които са учили ислям в арабските страни и в началото са влизали в ролята на преводачи, докато бежанците започнат сами да разговарят и контактуват с местните. В началото Мохамед си носел винаги тетрадка в себе си и записвал всяка нова дума, която научава. Сега вече това не се налага.
Проблем обаче имат с бежанския статут, защото се водят лица без гражданство от палестински произход. Подкрепи ЗАРАТА с поне 1 евро, отнема по-малко от 1 минута.

loading...

Вашият коментар

Виж още:
Областна болница е осъдена да заплати обезщетение на дете в…