НАЙ-НОВИ:

Късмет

[ad id=”225664″]

Адвокатски преживелици

Съдийката беше известна с некоректното си отношение към адвокатите – тя или прекъсваше често пледоариите ни, или ако слушаше, винаги правеше това с огромно отегчение.
За съжаление днес имах дело при нея. Представих си какви неприятни мигове ме очакват и с неудоволствие влязох в залата.
Но гледката, която заварих вътре, направо ме изуми!
Цялата слух и зрение, с проточена напред шия, просто попиваше с очи колежката, която пледираше по предишното дело. Не можех да повярвам – тя слушаше, и то с голям интерес! Нададох ухо в думите на елегантната ми колежка, за да намеря отговора на това явление, но казусът, който изясняваше тя, беше елементарен и в пледоарията й нямаше нищо оригинално? Тогава? Откъде тази промяна?
Дали пък не се е омъжила, помислих аз (съдийката беше стара мома), или пък са я избрали за председател на съда?
Докато се губех в догатки, колежката свърши. Готвеше се да излезе, когато съдийката й махна с ръка да почака и като се усмихна слънчево, тихо й каза нещо. Колежката също се усмихна, наведе се към нея и й зашепна на ухото.
– Благодаря, много съм ви задължена – каза съдийката, а аз, въпреки че следващото дело беше моето, хукнах след колежката – и на мен ми се искаше да ме слушат с такова внимание.
– С какво я омагьоса тази жена, та те слушаше толкова внимателно?- настигнах я аз в коридора.
– И аз това се чудех – разсмя се тя. – Толкова пъти съм се явявала при нея, а за пръв път ми се случва такова нещо. А то знаеш ли какво било? – отново се изсмя колежката. – Накрая ме попита: „През цялото време ти гледах блузата. Откъде я купи?“
автор, Гъди Гъдев, вестник Антени, 1990 г. Подкрепи ЗАРАТА с поне 1 евро, отнема по-малко от 1 минута.

[ad id=”263680″]

loading...

Вашият коментар

Виж още:
С горещи аплодисменти признателната публика посрещна снощи гостите участниците и…