НАЙ-НОВИ:

Котешкия рожден ден

Жените са луди на тема гушкане и все ни мъчат с това отвратително занятие. Нощем задълбочено изпълнявам мъжките си задължения, но после Нора иска да се гушкаме(самата дума звучи като повърната от жираф гугутка). Естествено веднага се обръщам на една страна, мъчейки се да я отлепя от себе си. Успехът е невъзможен и безпомощно лежа по гръб. Всичките неща излизащи от тялото ѝ са върху мен. Вече спи(жените заспиват веднага, аз дори мъртъв пиян, поне половин час се занимавам с простотиите в главата си). Върховете на ръцете и краката ѝ са ледени, а торсът горещ като заврял живак – почват да ме обливат синхронни вълни. Тлъстата коса е навсякъде, а от течащата лигичка имам локва до ключицата(спокойно мога да въдя скариди или друга паплач). Кокалите ѝ са остро наръбени, все едно са ме прегърнали всички върхове на Рила и Пирин. Сутрин се събужда весела, а аз претрепан – сякаш съм участвал в градежа на метрото. Гушкането е за простаците… къде-къде по извисено е опипването. То е висша форма на добродетел и духовно прераждане. Да хванеш гърда или дупе, е толкова красиво – така вдъхновяващо… запълващо със смисъл иначе празния човешки живот. Опипване – върховно признание за любов. Събуждам се – на очите си имам гурели колкото тиквеник. Изморен съм от тежкото гушкане. Чувствам се тревожно. Защо ли?! Навярно току що съм забравил някоя важна за любимата дата. Докато не ме вижда, влизам във Фейса. Знаех си, че има нещо – котката ни е добила рожден ден(тя притежава собствен профил, който много обича да бие). Днес ще трябва да тържествувам котешкия рожден ден. Жените са маниачки на тема отбелязване на всякакви случаи. Ако забравя някой религиозен ритуал, годишнина, юбилей… получавам червен картон и спя в комшия. Например тя чества първата ни целувка(аз първото влизане, но нямам глас в тая област). Страхотна целувка с език – устата ми ароматно мирише на: шкембе, чесън, бира, ракия, мастика, боб салата с много лук, мазна скумрия пържена в старо олио, юфка с престояло козе сирене и малко гранясали охлюви… нейната природно вони на ягоди. Слюнката ни се съедини, а Нора каза, че ме обича. Романтично кимнах. Сега ме пита, дали да взема подарък на Ивелина котката или да ида до Кауфланд. Пазаруването ме отвращава – то е повърхностно. Представяте ли си здрав татуиран мъж като мен, как се рови в дамските лигнини и купува неморални неща като олио, натурален сок, кафе, бакпулвер, минерална вода(да пазариш минерална вода е нечистоплътно деяние), картофи… Избирам да отида за подарък. В зоомагазина продавачката ме пита дали бързам?! Правя се на луд, купувам внезапно една костенурка и обявявам, че имам спешна работа в Тетевен. Годеницата звъни и ме моли да взема оцет, че била забравила. Прибирам се вкъщи с влечугото и пет яйца(?!). Пускам костенурката(кръстих я Недка-Никол) на паркета – Ивка настръхва в поза, разклонител бере малини. Тя мисли, че всичко което мърда и не е по-голямо от нея, става за ядене. Направо превърта в опити да я захапе от някъде. Използва всички ловни техники, които знае – дебне, заобикаля, сплашва, ръмжи, хапе и налага с ръчичка. Така не може – подарих Недка-Никол на едно комшийче. Вечерта купонът е тегав. Нора се сърди, защото не съм осигурил подходящ подарък, Ивето гризе пържено яйце и от време на време ме поглежда с въпроса: „Мамка ти, къде ми е костенурката?” Нека се цупят – някои хора гледат треската в окото ми, но не виждат автогарата в своето. Ще си лягаме. Самоволно решавам да спя на дивана и си постилам чаршаф – аз не ям кашкавала с колците. Ивето нервно мърнячи, чакайки да се тръшне в стъпалата ми(как не го е гнус това животно). И аз съм сърдит. Включвам глупавия телевизор. След малко любимата се появява: „Ела при мен.” Ако изключим тялото ѝ, дори не я харесвам… но я обичам… много. Харесването няма нищо общо с любовта. Сърденето още по-малко – то е за глупаците. Скачам от одъра си като красив(космат) делфин, а гушкащото чудовище ме повежда към леговището си.

Никола Крумов

https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=898864210168388&id=769354269786050 Подкрепи ЗАРАТА с поне 1 евро, отнема по-малко от 1 минута.

loading...

Вашият коментар

Виж още:
Призив към новинарските сайтове! Не желая да бъда герой в…