НАЙ-НОВИ:

Коледната приказка на северния холандски град Алкмар

Най-големият чар на северния холандски град Алкмар е неговият средновековен център, а той по време на Коледните празници е прекрасен!

И тук хората свещенодействат за любов. Огромното живо Коледно дърво на средновековния площад е цялото във вързани червени, картонени кръгове с различни надписи с имена, сърца и всякакви желания. Различават се няколко картички със сватбени снимки, някои от които правени преди десетилетия. За любовта няма възраст.

Стъпвайки по разноцветните, стройно наредени между старинните къщи каменни, правоъгълни павенца, туристът влиза в машина на времето и изведнъж се връща поне две столетия назад. Това е магия. Защото не попадаш в музей, а в толкова жив и дишащ град, че в първия миг не можеш да осъзнаеш къде си и какво се случва. Докато наместиш възприятията си, трябва да се предпазиш от рояк прелитащи покрай теб велосипеди, в следващия миг се разминаваш с почти двуметрови млади майки (за ръста на мъжете да не говорим), които водят 4-5-годишни дечурлига, а те се оказва, че са ти до кръста. Сякаш Джонатан Суифт стои зад ъгъла на улицата и пуска своите Гъливеровци, а ти си един дребен лилипут, който ококорено и невярващо ги гледа отдолу. Истинска приказка!

За историята на Алкмар, четете ТУК:

АЛКМАР – пленителното холандско градче, запазило средновековния си дух и история

Да, и тя продължава, защото този свят е съвсем различен от познатия ни. Зареждат се едно след друго магазинчета, на чиито врати са закачени звънки камбанки, а от витрините им надничат шарени антикварни джунджурийки, купища разноцветни бонбони, пъстри сувенири и изведнъж, зад едно стъкло, виждаш увиснали пушени свински бутове и всякакви огромни месни деликатеси. Магазините се редуват с бистра, ресторантчета, пъбове, сладкарници. Безброй. И след старовремските дюкянчета идва ред на лъскавите магазини, които отново са в стари сгради, но много успешно пригодени за съвременните нужди. Неочаквано откриваш популярни, модни марки на всякакви стоки и предвид празничните намаления, гъмжилото е голямо, но никъде няма суетене, изнервени продавачи, следящи всяка твоя стъпка.

Уличките са тесни, без тротоари и късно вечер първоначално са малко стряскащи щом потокът от хора намалее, но ако си в Алкмар повече от ден разбираш, че не е нужно да пазиш чантата си и не трябва да се страхуваш от нищо. Хората са изключително дружелюбни. Къщите им нямат пердета или ако имат – то те са дръпнати и понеже вътре се влиза направо от улицата, първите етажи са на показ за пешеходците. Виждаш мъж и жена седнали във фотьойли да гледат телевизия, котката им се разхожда по масата или се е свила на прозореца и това, че преминаващите навън ги гледат, ни най-малко не ги притеснява.

В Алкмар усещаш, че там хората са общност. Негласно, непарадиращо, но истинско. Колкото и да си мислим, че в западния свят са отчуждени един от друг, отивайки в по-малко населено място ставаш свидетел на точно обратното. Влязохме на Коледната служба в катедралата. Огромна и внушителна зала без познатите ни от католическите храмове пищни украси и рисунки. Само една статуя на Христос, симфоничен оркестър и една възрастна жена зад микрофон, която с напевен глас чете някакъв текст на холандски. Стотици насядали и притихнали. И ние… Усмихнаха ни се, но се почувствахме чужди. И затвориха вратата след нас на излизане. Те са общност, без да ти го натрапват. Напротив, навсякъде са много мили, навсякъде те поздравяват.

На 25 декември към обяд, по уличката притича момиченце, облечено в тънка, ефирна, дълга рокля. Истинска малка принцеса, излязла от страниците на стара, стара приказка. Русите ѝ косици бяха вързани с тънка панделка, а в ръчичката си стискаше картичка. Почука на съседната врата, откъдето веднага ѝ отвори жена, канейки я с умилителен глас да влезе. Вероятно детето щеше да поздрави по традиция съседи или роднини за Рождество.

А за каналите, прорязващи града, може да се разказва с часове. Вероятно са още по-красиви през летните месеци, но ние имахме щастието да ги видим осветени и празнични по Коледа, когато вълшебствата дебнат отвсякъде. Мостовете са стари, но стабилни и надеждни, някои от тях са подвижни, за да преминават по-високи плавателни съдове. Можеш да ловиш риба от прозореца на къщата си (стига да имаш риболовен билет, разбира се). А можеш просто да отпуснеш ръце върху перилата на някой от тях, да се взреш в светлата пътека на тихата вода, потопен в мечтание да съзерцаваш отразяващите се светлини.

Въздухът е кристално чист, коли преминават изключително рядко, но затова пък велосипедистите са като хуни. Просто там с колело се придвижват от точка А до точка Б, а не карат само за спорт или удоволствие. Можеш да видиш изтупана мацка с 12-сантиметров ток, с къса пола и развята коса да върти стремглаво педалите. Сутринта на Коледа подобно момиче се прибра в къщата си, придружена от млад мъж в костюм с лачени обувки, слизащи от колелетата си. Впечатлителни бяха и двама старци – мъж и жена – тя в дълго червено палто, с фини пантофки, той – с джемпър и лъснат до блясък чепик – отново качени на велосипеди, но движещи се в по-плавно темпо.

Какви изводи може да си направи българинът, посетил света, към който неистово се стреми?

Истинското те центрира и прави живота ти по-хубав. Една много простичка мисъл. Нас сякаш ни е страх да спрем, защото не знаем какво да правим с настръхналите си чувства, а понякога просто трябва да притихнем за миг. Вратата към непознатото често се отваря сама и трябва да я бутнем без да се нуждаем от ключ.

В крайна сметка е добре да знаем, че може да имаш гнездо и пак да летиш… Подкрепи ЗАРАТА с поне 1 евро, отнема по-малко от 1 минута. Натисни ТУК

loading...

Вашият коментар

Виж още:
Ако планирате ваканция и ви се иска да попътувате по-далеч,…