Перспективни са STEM дисциплините, социалните грижи, моционалните умения, сложния анализ на данни
Децата, които през 2018 г. започнаха първи клас, ще завършат училище през 2030 г. Как ще изглежда пазарът на труда през 2030 г.?
Никой не може да каже със сигурност. Съществува относително широк консенсус, че дигитализацията, изкуственият интелект, роботиката, интернет на нещата, имат потенциал да трансформират индустриите и да променят почти всяка професия. Но има съществени противоречия относно характера на тези промени.
От една страна ще се проявява ефектът на изместването, при който ще се наблюдава замяна на хората с технологии и загуба на работни места. От друга страна ще се проявява ефектът на производителността – ръстът на производителността вследствие на автоматизацията и оптимизацията на процеси, нарастващите доходи и потребление, инвестициите в развитие на нови технологии, инфраструктура и енергетика ще доведат до появата на нови професии, до нарастване на търсенето на труд и пренасочване на хора към дейности с по-висока добавена стойност. Кой от двата ефекта ще доминира в ерата на изкуствения интелект?
Истината е някъде по средата. Всъщност страхът, че използването на машини е източник на масова безработица води началото си от 19-и век и досега никога не се е материализирал. Опитът показва, че при всички предходни вълни на технологичен прогрес технологиите в крайна сметка са създавали повече нови работни места, отколкото са разрушавали. Този път обаче е различно. По оценка на McKinsey Global Institute в сравнение с Индустриалната революция от края на 18-и век и началото на 19-и век, смущенията на пазара на труда, предизвикани от автоматизацията и развитието на изкуствения интелект са 30 пъти по-бързи и около 100 пъти по-мащабни. Това означава около 3000 пъти по-голямо въздействие.
Примерите от предишните вълни на технологично развитие трудно ще могат да се приложат към сегашната. Една от причините е, че човек се реализира на трудовия пазар с две основни категории способности – физически и когнитивни. И ако в миналото машините конкурираха човека основно в измерението на физическите способности, то сега изкуственият интелект навлиза сериозно в когнитивната сфера. Докато в миналото замяната на ръчния труд в селскотостопанство с механизирана техника или във фабриките с поточни линии беше съпроводено с изместване на заетостта към сферата на услугите, то сега изкуственият интелект и машинното обучение създават реални предпоставки за автоматизиране на голяма част от дейностите на „белите якички“ – лекари, одитори, счетоводители, финансови анализатори, адвокати.
По различни прогнози около половината професии ще бъдат автоматизирани през следващите едно-две десетилетия. В по-краткосрочен план може да се говори за мащабна трансформация поскоро на клъстери от дейности, отколкото на цели професии. Най- вероятно професиите, които изцяло ще изчезнат в следващите 5 г. няма да са чак толкова много. Но по прогноза на „МакКинзи“ от края на 2017 г. около половината от всички трудови дейности в световен мащаб подлежат на автоматизация чрез адаптиране на сега съществуващите технологии. При всеки 6 от 10 професии поне 30% от дейностите подлежат на непосредствено автоматизиране. В догонващи икономики като българската, вероятно делът на подлежащите на автоматизация дейности, за които се получава заплата, е значително по-голям.
Вероятно в дългосрочен план нито една професия няма да остане незасегната в една или друга степен от автоматизацията. Скоростта, с която ще се случва това зависи от множество фактори, сред които са техническата възможност за автоматизация, цената на внедряване на новите технологии, динамиката на пазара на труда ( колкото повече и по-качествена е работната сила и колкото по-ниско е заплащането на труда, толкова по-малко са мотивите за внедряване на технологии). Нивото на дигитализация се предопределя също от скоростта и мащабите, с които конкурентите внедряват и използват технологии, както и от търсенето на конкурентно предимство, основано на повишена производителност, по-високо качество и надеждност или възможност да се изпълняват задачи на равнище и в мащаби, непостижими за човека. Зависят и от политическите решения.
Ефектът на производителността, свързан със създаването на нови работни позиции, ще бъде по-силно изразен по отношение на професии и роли, които предполагат нерутинни, трудни за предвиждане или изискващи високи нива на експертиза и широк набор от умения дейности. Очаква се и известно повишаване на търсенето на неквалифицирани работници, извършващи нерутинни физически дейности в непридвидима среда. Професиите, свързани с полагане на грижи за други хора, най-вероятно ще останат човешки бастион още много дълго време. Едновременно с това ще се променя палитрата от умения, изисквани в отделните професии я. Проблемът с нововъзникващите професии е, че те
ще изискват по-високи нива на експертиза (предметно знание и умения, т.е. ноу-хау как да се върши дадена работа), високи когнитивни умения (критично мислене, творчество, висока функционална грамотност, способност за анализ и интерпретиране на комплексна информация) и силно развити поведенчески и социални умения.
Когато се говори за развитие на умения за бъдещето, най-често се акцентира върху по-активно участие в т.нар. STEM дисциплини и те безспорно за важни за иновациите в икономиката, особено за технологичните иновации. Развитието на отлични академични и технически знания е безспорно условие, но не е достатъчно само по себе си. Все повече изследвания показват, че Индустрия 4.0 изисква значително по-широк и разнообразен набор от умения. Може да се очаква, че през следващото десетилетие най-съществено ще се повишава търсенето на технологични умения – програмиране и ИТ умения, математически умения, дигитални умения, технологичен дизайн и инженерни умения, изследователски умения и умения за сложни анализи на данни. Силно търсене се очаква и по отношение на социалните и емоционални умения – лидерство и умения за управление на хора, предприемчивост и поемане на инициатива, адаптивност и способност за непрекъснато учене, емпатия и т.н. Ще се засилва ролята на по-високите когнитивните умения за сметка на намаляване на значимостта на базисните когнитивни умения, техническите умения, сръчност и физически способности.
Мантрата, че образованието е консервативна система и драстичните промени не са желани, вече се превръща в сериозен риск за конкурентоспособността на днешните ученици на пазара на труда и за успешната им житейска реализация. Когато фундаменталното знание не е на ниво, а уменията не се разбират добре и не се развиват целенасочено в рамките на образователната система, способността на икономиката да иновира и да поддържа конкурентоспособност е под голяма заплаха.
Основата за формиране на голяма част от уменията, чиято роля на трудовия пазар ще става все по-критична, се създава още в ранна детска възраст. Това означава, че ролята на ранното детско развитие, която сега често се пренебрегва както от работодатели, така и от образователни
ескперти, ще се засилва. Липсата на гъвкавост на учебните програми, фокусът върху енциклопедични знания с малък акцент върху насърчаването на самостоятелно мислене и развитието на разнообразни умения, ограниченото прилагане на смислени образователни
иновации като механизъм за адаптиране към непрекъснато променящата се среда, ограниченото използване на информационни технологии в училище, остарелите методи на преподаване, създават сериозен риск от разширяващо се несъответствие между търсенето и предлагането на
умения на трудовия пазар. Развитието на уменията на учителите е критично важно, защото няма как учителите да развиват у децата умения, които те самите не притежават.
Все по-често се поставя под въпрос необходимостта от революционна трансформация на професионалното образование, което в днешния си вид произвежда средни технически специалисти, чиито роли на трудовия пазар директно подлежат на автоматизация и по отношение на които може да се очаква най-сериозно проявление на ефекта на изместването.
За днешните ученици понятията „професия до живот“ и „работа до живот“ ще бъдат непознати. Думата, която най-добре ще описва тяхната бъдеща кариера е „промяна“. Превръщането на училището от поточна линия в гъвкав инкубатор на знания и умения за реализацията в професии, които още не съществуват, за използването на технологии, които още не са измислени и за решаването на проблеми, чиито характер трудно може да се предвиди, изисква ясна визия и готовност за промени. За това трябват хора, които познават и разбират комплексните механизми, по които функционира днешния свят.
Визионерите са ценни, бъдещето зависи от тях.
Прочетете повече от този анализ на 24 часа ТУК
