Около 9 часа на 24 май на екраните на големите телевизии можеше да се прочете „Честването на празника на българската просвета и култура”.
Малко по-късно някой добави „ и славянската писменост”. Понеже тези надписи бяха еднакви, значи, някой отгоре ги е внушил. Кой?
Няма съмнение, денят 24 май е свързан с българското преклонение пред делото на Философа Константин, наречен Кирил и брат му Методий. Дело, което изглежда е някой е кодирал в цитираните горе слова.
Наистина българската култура, създадена от елита около великия Симеон, (Учениците начело с Климент Български, Черноризец Храбър, Тудор Доксов, Константин Преславски, Йоан Екзарх и много, много други) е била чрез просветата разпространена в началото сред християнското духовенство, за да бъде след това прегърната и от интелектуалните среди на империята България.
До тук добре, но къде остана единствената предпоставка за тази възвишеност на
Българския дух? Може ли да има книжовни творби без да са ползвали творците писменост на този език, т.е. без да им е била предоставена възможност да записват те своите мисли на своя език посредством подходящата му азбука? Не може, нали?
И стигаме до грозното пренебрежение, което се оказа на делото на Братята да съставят, на първо място, езика наричан от авторитетите поради принос в него на български и славянски говори „славянобългарски”, и да изобретят, на второ, азбуката, наречена по-късно Глаголица. (Внимание, чухте ли веднъж поне тази дума?)
И ако наистина 24 май е ден на Кирил и Методий, това би трябвало да значи, че на този ден българите трябва да свеждат глави пред истинското извършено от Братята всесветско постижение на човешката менталност, съставянето на общонароден език за единението на българите и въоръжаването на мултиетническия народ на цесáря Борис с възможността да пише на своя език със своя азбука.
Не се прочете текст върху екраните, в който да фигурира „българската писменост” като заслуга на гениалните творци.
За добавката също има какво да се каже. Можем ли да мислим дори, че Философът, брат му и Учениците им са заслужили за някаква общославянска писменост. Всъщност може, когато тези дето това им е работата не са осмислили все още що е това писменост. (Формулата е по-горе.)
Най-изявените изследователи на „житията” на великите Братя и на влиянието на техните творения върху културното развитие на славянството отчитат в един глас, че ЕЗИКЪТ на Кирил и Методий лежи в основата на литературните ЕЗИЦИ на славянските народи, създавани от XI век насетне. Но това влияние не ги е направило еднакви, нали? Известно е и на среднозапознатите, че различните славянски народи ползват различни азбуки като приложение на латинската или българската кирилица. Това различие е резултат и от фонетичното влияние на местните славянски говори, които само фантастите могат да приемат като еднакви за цялото славянство. Разликите във фонетиката на тези говори се е отразила върху графиките и озвучаването на буквите от приетата чужда азбука.
Така че за обща славянска писменост, както по време на началното влияние на езика на Кирил и Методий върху изграждането на отделните славянски литературни езици, така и при обособяването на културната идентичност на славянските народи, въобще, не може да се говори. Експертите пишат и говорят за църковнославянски език и литература в Русия и за славянски език в Сърбия, Хърватия, Чехия и т.н. А днес имаме руска, сръбска, полска хърватска, словенска и т.н. писменост поради различни по същество езици и азбуки.
Светослав Диамандиев – свободен изследовател
