НАЙ-НОВИ:

Как антикорупционната комисия отказа да проверява министър Порожанов

Създадената в началото на 2018г. Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) е прекратила проверка, образувана по сигнал срещу министъра на земеделието Румен Порожанов. 

Решението  не е публикувано на сайта на КПКОНПИ, а на сайта на несъществуваща вече Комисия за противодействие и установяване на конфликта на интерес, която се вля в новия орган. Нещо повече – публикуваното решение прилича на криптиран документ, от който трудно може да се разбере много. С мотив, че представляват лични данни, от него е заличено не само името на Порожанов, но и множество отделни думи, които правят решението трудно за разбиране. 

Все пак от него става ясно, че в началото на годината в комисията е получен сигнал, в който се твърди, че през ноември 2017 г. двама души предлагали (неясно на кого) консултантски услуги, които гарантирали пълно получаване на субсидии и избягване на извършването на проверки. Единият от тях бил бивш служител на министерство, а другият – управител и собственик на фирмата (с която се сключвали договорите) и син на министъра на ******.

Сигналоподателят посочва, че “желае да бъде извършена проверка с цел недопускане на източване на европейски фондове и евентуална злоупотреба на министър ** и свързаните с него лица”. Към сигнала са приложени извадки от интернет, Търговския регистър, както и самите консултантски договори.

Единствените европейски фондове, които се наричат субсидии, са тези, отпускани от Държавен фонд “Земеделие”. Министърът на земеделието Румен Порожанов има син – Антоан, който е едноличен собственик и представляващ на фирмата “Ей Ар Пи мениджмънт енд техникъл кънсълтънси”.

“Капитал” научи, че в началото на годината такъв сигнал е бил изпратен до различни институции. В него се твърди, че през ноември 2017 г. Антоан Порожанов и бившият директор на фонд “Земеделие” Ангел Кенанов предлагали въпросните консултантски договори по време на земеделско изложение. Комисионата, която фирмата е поискала, е 6 лева на декар субсидирана площ.

Вместо да извърши проверка на твърденията за злоупотреба с европейски фондове или корупция, ръководената от Пламен Георгиев комисия започва да търси конфликт на интереси. КПКОНПИ приема, че случаят е от “фактическа и правна сложност”, защото проверката продължава повече от регламентирания в закона двумесечен срок. За тези три месеца от антикорупционната комисия са провели активни действия и са събрали важна информация.

image1 (9K)

Така например от изисканите и събрани заверени копия на клетвен лист и решение за избиране на Министерския съвет станало ясно, че Румен Порожанов в действителност е министър. Комисията е успяла да открие и декларациите за конфликт на интереси, които той е подал (те се качват на сайта на парламента), а справка в базата данни “Население” показала, че Антоан Руменов Порожанов е син на баща си, а проверка в Търговския регистър потвърдила, че той е собственик на дружеството, посочено в сигнала, и е негов представляващ.

Анализирайки всички тези доказателства, комисията в новия си състав стига до извода, че няма конфликт на интереси, тъй като няма данни Порожанов да е упражнил правомощия в качеството си на министър на земеделието по отношение на свързаното с него лице.

“Стари работи”

Пред “Капитал” Румен Порожанов каза, че не знае за решението на КПКОНПИ, но сюжетът, визиран в сигнала, му е познат. “Това е стара история. Представени са чернови на договори с твърденията, че синът ми ги е разпространявал. Такива чернови може да направи всеки.”

Земеделският министър посочи като източник на атаката бившия председател на Държавен фонд “Земеделие” Мирослав Николов и неговата заместничка Виолета Александрова.

От своя страна Виолета Александрова коментира пред “Капитал”, че действително сигналът носи нейното име, но не го е подписвала тя: “Извикаха ме и обясних, че това не е моят подпис, но фактологията, която е изложена в сигнала, е вярна и се коментира в бранша.”

От решението на антикорупционната комисия не става ясно къде е истината. За три месеца тя е успяла единствено да потвърди публично известни факти, но не и да отговори на въпроса дали има нещо вярно в твърденията в сигнала.

Вместо в установяването на фактите КПКОНПИ полага много по-големи усилия да направи решението неразбираемо и да скрие министър Порожанов в него.

Много ясно – GDPR

От КПКОНПИ отговориха, че решението е публикувано без инициалите на министъра, тъй като от 25 май действа Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (GDPR). От комисията не отговориха защо решението е публикувано в деня на влизане в сила на регламента, а не девет дни по-рано, когато е постановено (според закона решенията се публикуват незабавно след приемането им).

Без отговор остана и въпросът защо от решението са заличени думи, които не са лични данни или защитена информация (като например за размера на твърдяната комисиона, име на фирма и обстоятелства, които са публично достъпни в Търговския регистър).

В деня на решението по казуса “Порожанов” КПКОНПИ публикува още три решения, които също за взети на 16 април. В нито едно не е спазен същият стриктен стандарт за обезличаване.

Така например е прекратено производство за конфликт на интереси срещу М.И.Б., но от самото решение става ясно, че това е общински съветник в Банско. В друг случай се говори за К.Д.И. – ректор на МУ от 2012 до 2016 г. Доколкото медицинските университети в България все още са ограничен брой, лесно може да се стигне до извода, че това е ректорът на МУ – Варна.

Пак в същата серия решения КПКОНПИ отказва да образува производство за конфликт на интереси срещу “К.М. и А.Д. като синдици на КТБ АД (н), както и против Р.М., Б.М., Б.С., Н.К. и В.Д. като членове на УС на ФГВБ/Фонда”. В този случай поставянето на инициали е абсолютно безсмислено.

Друго решение, което е по производство, започнало преди пет години в бившата Комисия за установяване на конфликт на интереси, е насочено срещу “С.Г.Ч. с ЕГН **********, председател на управителния съвет на Агенция “Пътна инфраструктура”.

Под килима

Встрани от двойните стандарт при заличаването на лични данни в решението на КПКОНПИ, последната серия решения показва интересен похват, който антикорупционната комисия използва и който позволява смачкването на сигнали за корупция.

Общото между сигналите срещу Румен Порожанов и синдиците на КТБ е, че по съществото си те не съдържат твърдения за конфликт на интереси, а за корупционно поведение.

За да провери тези твърдения, КПКОНПИ има право да извършва оперативно-издирвателна дейност, да снема обяснения от граждани, да прави справки в информационни масиви и дори може да подслушва, проследява и т.н.

Вместо да използва тези правомощия, неясно защо ръководената от Пламен Георгиев комисия третира получените сигнали като такива за конфликт на интереси, какъвто естествено не открива.

“Това е все едно полицията да ми докладва материали за подкуп, а аз да откажа да образувам дело за убийство, тъй като няма труп”, пошегува се дългогодишен прокурор, когото “Капитал” потърси за мнение.

Казусите с Порожанов и синдиците на КТБ не са първите, които създадената в началото на годината комисия приключи по противоречив начин. През април беше прекратена и проверката срещу Волен Сидеров, който не беше декларирал придобити от него дялове в търговско дружество.

В КПКОНПИ вече втори месец престоява и сигналът срещу издателя и депутат от ДПС Делян Пеевски за конфликт на интереси заради внесения от него законопроект, регулиращ въпроси, свързани с интернет и печатните медии.

capital.bg Подкрепи ЗАРАТА с поне 1 евро, отнема по-малко от 1 минута.

loading...

Вашият коментар

Виж още:
Тежка катастрофа с човешка жертва затвори платното за Перник на Околовръсното…