НАЙ-НОВИ:

История на село Братя Кунчеви

Село Черково, днес Братя Кунчеви, е едно от най-старите села в България. Разположено е от двете страни на Черковска река в полите на Сърнена Средна Гора и отстои на 20 км от град Стара Загора. Землището му е осеяно с кладенци и тракийски могили.

Историческото име на селото е Черково. Като такова то е познато преди Османското иго и след него, чак до 1959 г., когато е преименувано на Братя Кунчеви, в чест на загиналите двама братя партизани Кунчо и Деньо Кунчеви.

Селото е основано преди 792 години в далечната 1224 г. от самия Цар Иван Асен II по време на похода му срещу Византия,
на мястото, където армията е имала зимен бивак. На това място той основал и построил и няколко манастира и черкви.

По пътя за село Оряховица е известно мястото на манастира “Свети Тодор”. В северната част на селото е бил построен друг манастир „Свети Атанас”. Черква е имало и на мястото, където сега се намира каменна кариера. Непосредствено над самото село, в клисурата на Черковска река, се издига като естествена крепост височина, заградена от три посоки с дълбоки дерета. Това е „Градището”, където според преданието е бил бивакът на цар Иван Асен II. А на източния склон срещу „Градището” е била построена черква за девиците, които тогава са се черкували отделно и мястото и досега се нарича „Моминската черква”.

Днес единствената действаща църква в селото е посветена на Св. Димитър Солунски. Построена е върху основите на средновековна църква, в последните години на турското робство и осветена от към 1876 г. от екзарх Йосиф.

По фронтовете на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война остават костите си 28 убити жители. Във Втората световна война участват 48 жители, като 47 от тях се завръщат по домовете си.

С течение на годините братя кунчевци решават да променят облика на селото. С доброволен труд се построяват административна сграда на кооперацията, кметство, поща, читалищен дом, здравна служба, фурна, кооперативен магазин и училище.

Народно читалище „Христо Ботев” е основано в началото на 1929 г.. През 1936 г. се закупуват и първите книги и така се слага началото на читалищната библиотека. През 1951 г. се основава първият женски народен хор, а през 1955 г. и първият танцов състав на читалището. През 1979 г. към читалището се създава и школа по акордеон.

Днес в читалището работят женска група за многогласно пеене, фолклорна певческа група, женска група за народно пеене, група за стари градски песни и група за възрожденски песни. Читалището е носител на орден „Кирил и Методий” II степен за активна и народополезна дейност.

Климатът на селото е преходно континентален, с мека зима, горещо лято, мека есен и ранна пролет.

Някога тук са се отглеждали лозя от памид, и рози. Днес тук се отглеждат лозя, предимно мерло, и отново се възстановяват розовите градини.

Повече информация за селото: кликни тук Подкрепи ЗАРАТА с поне 1 евро, отнема по-малко от 1 минута. Натисни ТУК

Виж още:
На 10-ина км преди Стара Загора на магистрала "Тракия", в…