НАЙ-НОВИ:

История на село Богомилово

Селото е разположено в подножието на Средна гора. Намира на по малко от километър западно от Стара Загора – едно от китните и привлекателни села в общината.

Богомилово възниква в началото на 16 век под името „Теке”, значещо свещен гроб. Името идва от намерен саркофаг, закачен и до днес в малка постройка. Турците са го приемали за свое светилище. Идвали са хора от различни краища да се молят и да вземат „Шепа Вълшебна пръст” от това свято място.

Името Богомилово получава след Освобождението. Преименувано е на 21 декември 1906 година с името означаващо побългаряване.

В района на селото не са провеждани сериозни археологически проучвания. Доколкото може да се съди от случайни находки по тези земи е имало населено място вероятно от преди римско време.

Открити са няколко паметника.

Източно от селото, в местността „Атиран”, има следи от голяма пътна станция на пътя Августа Траяна – Филипополис още от римско време. В землището на Богомилово има останки от Тракийско селище и надгробни могили. Намерени са плочки от Тракийския ферус и части от Тракийска колесница.

Особен интерес представляват местните легенди, свързани с най-старата чешма в селото, изградена от монолитен гранитен блок с впечатляващия обем от около 15 кубични метра.

Според най-разпространената легенда, турски военачалник завладял цялата околност и се заселил в селото. Веднъж, когато се разхождал по северните склонове, хвърлил копието си на земята. То се забило в мочурливата почва и след изваждането му потекла кристално чиста вода. Той разкопал по дълбоко и бликнали бистри струи на извор. Водата той прекарал в селото, направил чешма, която и до днес носи името „Бобата”.

За историята му, отнасяща се до периода преди Освобождението се знае само, че населението му било изцяло турско. Ако е имало българи, те не са били собственици, стопани на земята, а предимно бедни, безимотни селяни.

Когато турската войска, след претърпяното поражение, била принудена да се изтегли бързо на юг, заедно с нея тръгнали и много местни турци. Отделни турски семейства се изселили доста по-късно, след 1913 година. Те спокойно продавали къщите и земята си на българи от околните села.

Църквата в селото е осветена през 1940 година. Църквата носи името “Свето Възнесение Господне”. Строежът на храма е започнат през 1930 година. Камбанарията е открита през 2007 година.

Народно читалище „Иванка Терзиева” е основано през 1927 година, като първоначално0 е носило името “Възпитател”. През 1972 година читалището е преименувано.

Повече информация за селото: кликни тук За укрепване на имунната система вижте ТУК

Виж още:
“Водоснабдяване и Канализация” ЕООД гр. Стара Загора съобщава на гражданите,…