НАЙ-НОВИ:

Иван Сотиров: Нашите алчни и безскрупулни олигарси са готови да подпалят и гражданска война за 30 млрд. евро, които Европа ни дава

“Глобална България“ вече се разпадна, но Христо Иванов, очевидно е проект на това крило, което е изместено от властта

В паниката, в която изпадна след акциите на прокуратурата, Радев показа, че не е на по-високо ниво от тези, които го атакуваха, казва пред Faktor.bg бившият депутат от СДС

Интервю на Васил Стефанов

Г-н Сотиров, познавате прехода в България в детайли, среди от протестите налагат внушението, че Бойко Борисов е проект на силови босове като Маджо, Маргините, Пашата… Споделяте ли подобна теза за кариерата на премиера?

– Бойко Борисов е продукт на сдружението „Глобална България“, което не се коментира много. То беше създадено още през 2002 г. В известна степен е табу да се коментира за това сдружение, макар че информацията за него е публична. Босовете на СИК и на ВИС не са хора известни със стратегически потенциал и никога не са били на върха на хранителната верига на олигархията. Удобно е да се избутват напред, защото е неудобно да се говори за основните играчи. Ако се погледне съставът на „Глобална България“, ще видим, че там е генезисът на съвременния олигархичен модел. Това е съюз между енергийни, финансови и медийни олигарси, които съвсем официално си поставят за цел да менажират обществените процеси в страната. Те, разбира се, казват, че нямат намерение да се бъркат в политиката на страната, но по същество бяха в основата на първото правителство на Бойко Борисов и го промотираха като кандидат за кмет на София. Още тогава се коментираха отношенията на премиера с хората, които изброихте. Оттогава има публични данни, че Борисов е имал връзки с тях. Крайно неморално обаче е днес хора, които са били министри на премиера, да се присещат за тази информация и да я изтъкват като пасив. Като са толкова чувствителни, нека първо да отговорят какво са търсили при него като коалиционни партньори.

Разкажете повече за „Глобална България“, как беше създадена организацията?

– Председател на това сдружение беше Цветелина Бориславова Карагьозова – жената, с която Бойко Борисов е имал съжителство. Забележете кои още участват в това сдружение – Валентин Златев, Иво Прокопиев, Сашо Дончев, вечният ментор на задкулисните управления Иван Кръстев, Светослав Божилов, Левон Хампарцумян, Венелина Гочева и Красимир Гергов. Забелязваме един модел, който още през 2002 г. се поставя на масата, след падането на правителството на Иван Костов. Тези хора бяха влиятелни фигури и при управлението на ОДС, но все пак имаха респект от Иван Костов. Познавайки го добре, не смееха да правят подобни проекти по негово време, тъй като той нямаше да търпи създаването на втори властови център. Сдружението беше обявило за свои приоритети да работи за евроинтеграцията на България, за развитието на гражданското общество и за свободната конкуранция, а всъщност ологархичният модел, който те реализираха работеше точно в обратната посока. Сдружение „Глобална България“ постави качествено нов модел на коопериране на едрия бизнес, различен от този, който реализираха групировките от зората на прехода в Г-9 и Г-13. Тук виждаме обединяване на енергийни, финансови и медийни собственици плюс неправителствени организации. Това е перфидният модел, който властва и до днес. От състава на това сдружение е видно, че тези които днес се обвиняват взаимно за „соросоиди“ и „путиноиди“, тогава нямаха проблем да са рамо до рамо в един отбор и при тях ги нямаше тези драматичничните геополитическите и стратегическите различия, които се опитват да демонстрират през последните години. Днес едните от тях правят всичко възможно да се представят като добрите олигарси, олигарсите обаче не може да бъдат делени на „добри“ и на „лоши“, а и техният произход е един и същ, почти без изключение – БКП или Държавна сигурност. Добре е хората, които днес протестират да знаят тези факти и да питат какво са търсели, например, Иво Прокопиев и Валентин Златев в една организация и защо медиите на първия бяха така благосклонни към първият кабинет на Борисов, преди да бъдат отстранени определени министри. Какво търсеха изявени днес евроатлантици рамо до рамо в сдружение с бизнесмени, които са откровени проводници на руските енергийни интереси. Любопитен ще е и отговорът на въпроса, как Иван Кръстев, който се води за гуру на „соросоидите“ у нас, в същото време се изявява и като конферансие на пиар акциите на Владимир Путин във Валдай.

Защо настъпи разделение в „Глобална България“?

– Всички тези играчи имаха министри в първото правителство на Бойко Борисов. Иво Прокопие и кръгът „Капитал“ държаха почти целия икономически екип тогава. Става въпрос за Симеон Дянков, за Трайчо Трайков и т.н. Както всичко в България се случва, така и в „Глобална България“ се изпокараха за сфери на влияние. На един етап Валентин Златев, в съюз с ДПС, успя да промени баланса и да измести хората на другото крило на „Глобална България“ в първото правителство на Бойко Борисов и да наложат доминация във второто и третото му правителства. Днес това, което виждаме, е опит за реванш на „изместеното крило“ в сдружението и опит да се върне в играта. Ако приемем, че олигархията е „многоглава ламя“, ние трябва да ѝ отрежем всичките глави, а не само две, а пък за останалите да мислим после. По тази логика ние ставаме съучастници в борбата между олигархичните кръгове, вместо да бъдем борци срещу олигархията. Виждаме, че се прави опит протестът на хората да се използва за изравняване на силите между борещите се олигархични кланове, както и от опозицията в предизборната кампания. Лидерите на опозицията, обаче нямат лице да застанат начело на протестите, а се крият зад тях. Имам много мои почтени приятели, които виждам, че участват в протестите, както и много млади хора, които виждам там. Аз разбирам справедливия им гняв. Това обаче няма да е първият протест на прехода, който ще бъде грозно употребен.

Какво цели Румен Радев, успя ли да „омае“ протестиращите?

– Другият проблем е с исканията на протеста. Президентът, БСП и старите муцуни от миналото, които са активни участници в олигархичния модел и проводници на руските интереси, не може да се третират по различен начин. Румен Радев например не е някакъв плод на непорочно зачатие от олигархията, а е роден от този модел, той е беше издигнат за президент от ДПС и БСП и избран с тяхната основна подкрепа, а тези организации са основоположниците на олигархичния модел. Като кандидат за „Дондуков“ 2 той беше поел едни ангажименти, а виждаме, че и в геостратегически план върши съвсем друго. Днес има възмущение, че протестиращите осквернявали институциите, като ги замерят с яйца. Аз твърдя обаче, че институциите са осквернени от хората, които са в тях. Още в самото начало президентът тръгна да обикаля Европа като посланик на чужда държава. Вместо да защитава националните ни приоритети, се държеше като лобист, който е против санкциите срещу Русия заради анексията на Крим. Прозвуча трагикомично опитът му да обясни точно на поляците как трябвало да се свалят санкциите срещу Кремъл. Това говори за неподготвеност, както и при случая с руския патриарх, който унижи Румен Радев публично. Всичко това остана без последици, защото за кабинета, президента и парламента темата „Русия“ е табу.

В някои от своите изказвания Румен Радев направи плахи опити да се еманципира от БСП. Защо президентът не може да се раздели със своите зависимости?

– За последните 30 години не можем да се похвалим, че имаме успешен опит за емпанципация, защото до голяма степен политическите фигури са били допускани от старата комунистическа номенклатура. Тя успя да наложи модел на прехода, какъвто беше удобен за самата нея. Отказаха се от фалиралата комунистическа система и тръгнаха да си удължават живота по други начини. През последните 30 години тези хора наложиха модел на „обратна селекция“.

Трябва ли да се правят промени в конституцията и нужно ли е свикване на Велико народно събрание?

– Аз не виждам някакви смислени предложения за промени в конституцията, които могат да променят страната. Идеята за Велико народно събрание е тактически ход за печелене на време. Когато днес се говори за конституционни промени и за реформи в съдебната власт, става дума за мантри, които бяха наложени от политическия елит през годините, защото те са любимото оправдание на политиците от поне 20 години. Тяхната теза е – ние сме големи борци срещу корупцията, но има една лоша конституция и една лоша съдебна власт, които ни пречат. Истината е, че корупцията идва от политиците, от партиите и от парламента и правителството. Ние сме парламентарна република и правилата, по които работи съдебната власт и половината от висшия кадрови орган на съдебната власт се определят от парламента. Истината е, че съдебната власт деградира заради непрекъснатите политически и конюнктурни интервенции. Конституцията също не е пречка. Основното обвинение, че тя дава огромната власт на главния прокурор е лъжа. Децентрализацията на прокуратурата може да се извърши с промяна на закона за съдебната власт, но никой не е предложил такава промяна. Битката винаги през тези три десетилетия е била за квотите във Висшия съдебен съвет, тя се е водила за това кой да кадрува и кой да сложи свой главен прокурор, а не за промяна на системата. Затова всяка кампания за реформа на съдебната власт е започвала и свършвала с пренарежда на ВСС. Ако искаме някаква съществена промяна, то трябва първо да обърнем внимание на начина, по който се избират депутатите. Върховната власт у нас е в парламента, така е според конституцията, но за съжаление той е сведен до орган който работи по разпореждане от премиера. Разбира се машинното гласуване и вотът по пощата ще доведат до по-честни избори. Много важен е и въпросът, който не се коментира често, а това е въпроса за активната регистрация. Когато има хора, които само „висят“ по списъците, но не ходят до избирателните секции, се създават предпоставките за злоупотреба с т.нар. „мъртви души“. Най-важното обаче е да се изпълни решението на референдума, на който гласуваха 2,5 млн. българи. Това са повече хора, отколкото избирателите на ГЕРБ, БСП и ДПС, взети заедно. Тези хора ясно заявиха, че искат да избират мажоритарно народни представители. Пропорционалната система и партийното кадруване скопи българския парламент. Те доведоха до обратна селекция на политическия ни елит. Чрез нея партийните ръководства прочистват всяка фигура, която има критично мнение и може да бъде им бъде конкурент. Това доведе до маргинализация и до вкарване на анонимници в парламента, които днес премиерът казва, че иска да махне. Като омбудсман Мая Манолова подкрепи идеята за мажоритарни избори, но сега обикаля протестите, занимава се с битовизми, които не са на нивото на човек с претенции да влиза като лидер в парламента, и е забравила за темата за прекия избор. Други „поборници“ за мажоритарния вот също мълчат. Явно днес, след като са си направили партии, сметките им са, че при мажоритарен вот могат да не се представят добре. Заради това конюнктурно мислене ние сме в това състояние. В конституцията със сигурност има нужда от промени, но те не са тези, които ни се предлагат. Ще дам само един пример. В 40 Народно събрание бях изготвил предложение, което внесохме от името на ОДС за второ ниво на местно самоуправление, но разбира се то не беше подкрепено. Преди поне се говореше по тази тема, днес вече никой дори не я споменава, а това е наше старо задължение като държава член на ЕС. Първото нещо което трябва да се направи е да променим състава на парламента, като променим начина, по който се избират народните представители, за да може да им се повери отговорната задача да работят над основния закон на държавата. Ако предположим, че днес се гласува Велико народно събрание, това означава, че в неговия състав ще влязат още повече некачествени политици, защото вече ще има 400, вместо 240 места, а селекционерите и механизмът ще бъдат същите. На тези хора ще им се даде възможността да пипат конституцията. Ние виждаме какво става с действащия парламент, в който не може да се приеме един качествен закон или изменение на закон. Приемат се откровено лобистки закони в услуга на корпоративни и олигархични интереси. Днес битката се изостри и заради нещо друго.

Каква е провокацията?

– В момента, в който Европа ни каза, че ще ни даде 30 млрд. евро, започна война за това, кой ще разпределя парите. Битката е толкова жестока, защото живеем в свръх централизирана държава и всеки, който е идвал на власт е засилвал централизацията, въпреки, че преди изборите всики се кълнат в обратното. Когато цялото разпределение на ресурсите в една страна зависи от централната власт и правителството, битката за това, кой ще държи кранчето става на живот и смърт. Нашите алчни и безскрупулни олигарсите са готови за тези 30 млрд. лв. и гражданска война да подпалят.

Какво е бъдещето на десните, след активните им акции в Росенец и по площадите – социолозите казват, че не те, а Мая Манолова и Слави Трифонов вдигат рязко своя рейтинг?

– Това е логиката на целия преход. Когато хората са разочаровани от статуквото, наказват действащите партии и залагат на нещо ново, с всички рискове, които то калкулира. Става дума за т.нар. „наказателен вот“. Естествено е избирателите да търсят друга алтернатива, което ще вдигне шансовете на онези, които не са участвали в предишни парламенти, но Мая Манолова очевидно не е такъв играч и нейният максимум е да мине бариерата. Този мач с наказателният вот сме го гледали и аз съм скептичен. Не мисля, че ще се породят някакви положителни тенденции, а напротив – един следващ парламент ще бъде по-маргинален от този, трудно ще се формират мнозинства или те ще бъдат крайно нелицеприятни. Сега всеки е срещу останалите и се кълне, че няма да прави коалиция с тях. Основните играчи на терена – ГЕРБ, БСП и ДПС, се кълнят пред избирателите, че никой от тях няма да се коалира с другия, а всички останали ги заклеймяват и казват, че няма да се съюзяват с тях. Накрая е ясно, че пак ще има трикове и исторически компромиси. Президентът Румен Радев разчита основно на това – на политическа криза и на маргинализацията на парламента. Драмата дори не е в това, за което много хора говорят, че той ще направи служебно правителство. Не бива да надценяваме толкова Румен Радев, защото няма да има и куража да направи нещо по-радикално, а ако тръгне в тази посока, да предрешава мача по този начин, ще получи огромни негативи и ще има обратен ефект. Президентът разчита на това да няма силна партия в следващото Народно събрание, за да може самият той да менажира процесите в страната и през задния вход да поеме управлението чрез серия от служебни кабинети заради невъзможността да се формира стабилно правителство. Хората около него, предимно от ДС,които му пишат „партитурите“, са специалисти в тази насока, защото самият Радев досега не е показал голям капацитет. Румен Радев добре разбира, че не може да е лидер на собствен проект, защото трудно ще се конфронтира с партията, която го издигна. Досега видяхме как приключиха проектите, които бившите държавни глави опитаха да направят… Що се отнася до сегашната т.н. десница, тя е по-скоро проекция на европейската левица в България. Всичките им действия, включително и гласуванията на техния евродепутат Радан Кънев, хем той е от по-дясното крило на ДБ, водят към този извод. Това създава и впечатлението, че ДСБ няма водеща роля в коалицията „Демократична България“.

Има ли „Глобална България“ проекти, зад които е застанала днес?

– Както вече казах „Глобална България“ се разпадна, но Христо Иванов, очевидно е проект на това крило, което е изместено от властта. Но трябва да е ясно, че той и неговата партия са проект на хора и структури които едно време участваха в създаването на ГЕРБ. Разбира се познавайки народопсихологията на българина е нормално да очакваме, че загубилото крило на ологархията, ще се ползва с по-големи симпатии, а и трябва да отчитаме таланта на хората в него да произвеждат герои и мъченици от хората, които довчера бяха техни представители във властта. Битката на двете крила на „Глобална България“ и техните опити за политически инжинеринг нанасоха тежки поражения на много партии. Особен е афинитетът им към партиите в т.н. дясно пространство. СДС буквално беше разфасован от сблъсъка на лобисти на двете крила на „Глобална България“ и така се разчисти терен за да може на неговото място да се монтира ДБ. Затова се дръпнах от политиката, защото видях, че нещата са загубени и няма да се допусне нормално развитие на партията. Огромните амбиции на т.н. кръг „Капитал“ да менажира остатъците от това което едно време наричаха „традиционна десница“ доведе до пълното и разсипване. Сега те промотират „Демократична България“ за либерална формация, но тя както казах е по-близо до европейската левица.

Румен Радев размаха юмрук и „вдъхнови“ протестите с лозунга „мутрите вън“. Няма ли обаче това да се върне като бумеранг и на практика държавният глава да върне мутрите в един нов парламент?

– Недопустимо е човекът, който има претенцията да е държавен глава да употребява такива квалификации за премиера или за хората от правителството. Именно затова казах, че проблемът с авторитета на нашите институци е в хората които ги представляват, а не в това, че някой ги замерва с яйца. Такива квалификации говорят за ниско ниво и държавният глава институционално няма право да ги употребява. Президентът може да отправи много по-тежки думи за нещата, които се случват в държавата и за самия премиер, но не и да говори по този начин. В паниката в която изпадна, след акциите на прокуратурата срещу негови съветници, Радев показа, че не е на по-високо ниво от тези които го атакуваха. Нито един президент досега не си е позволявал да употребява подобен тип квалификации, въпреки, че някои от тях са били обект на не по леки атаки. Държавният глава трябва да говори конкретно и аргументирано, а не с улични епитети. Хората с белите якички са по-опасни, те са тези които произведоха и използваха мутрите. Мутрите на прехода и мафията, за които говори президентът, бяха създадени от неговата партия, която го издигна.

Защо хората се доверяват на случайни лица като „отровно трио“, имат ли тримата „оратори“ на площада политическо бъдеще?

– Както се вижда, протестът няма единен център. Има хора които имат искане за радикална смяна на модела и отговорност, както от премиера и главния прокуро, така и то президента и от всички играчи от досегашното партийно статукво. Има и такива, които очевидно виждат в президента и БСП тактически съюзник за постигане на сакралната цел – отстраняването на Борисов. Протестът по същество е политически, а няма политически лидери, които да формулират алтернатива на статуквото. Няма партиен лидер, който да застане пред хората и да каже, ние имам тази визия за развитието на България, ние сме гарант за нейното изпълнение подкрепете ни. Напротив ние чуваме заклинанието нека да падне Борисов, а после ще видим. От т.н. „отровното трио“ няма претенции да са ръководители на протеста, нито протестиращите ги възприемат като такива, но те поне си слагат имената и застават пред хората. Не приемам и опитите на някои хора да налагат модел, как трябва да се протестира и защо. Всеки гражданин има право да протестира и да избира формата и целите на своя протест, разбира се в рамките на закона. Ако започнем да налагаме модел и форма кой как да изразява своето несъгласие, ще погребем демокрацията. Да протестите създават и дискомфорт, но това е цената на демокрацията. Отговорност на управляващите е да прилагат закона и да не допускат блокиране на кръстовища. Те явно смятат, че този начин на недоволство генерира по-скоро негативи за протестиращите и затова не прилагат закона по политическа целесъобразност, но така поемат и отговорността за сблъсъците между гражданите и опитите им за саморазправа. Разбира се и протестиращите трябва да съзнават, че един протест е силен с хората, които участват в него и с техните послания. Стигне ли се до това да търсиш ефект, чрез блокиране на кръстовища и чрез превръщането на политическия протест в шоу програма, ти вече показваш на хората, че си загубил тяга. На сила хубост не става, трябва да се опиташ да мотивираш хората да те последват, а не да се опитваш да ги принуждаваш да стават съпричастни към твоята кауза. Защо трябва да се наказват гражданите, вместо тези в институциите.

В цялата бъркотия обаче ДПС отново като че ли остава на сянка. Ако се смени това правителство, ще падне ли моделът „Пеевски“?

– Моделът не е само „Пеевски“. Той може би е най-корпулентният представител и най-откровеното изражение на модела. Това е в стила на почетния председател на ДПС, който има арогантността да заявява публично това, което другите лидери се срамуват да си признаят официално. И този път не трябва да се допусне нещата да приключат само с предизборното премахване на една ограда, както преди приключиха с едно незаконно барбекю, а да се върви докрай. Като трябва да си даваме сметка, че Росенец не е само мястото където е разположен незаконния сарай на Доган, а че там е допуснато съществуването на руски анклав в натовската държава, която е член на ЕС. Очевидно цялата тази зона се използва за обслужване на руските геополитически интереси. И най важното е, че докато делим олигарсите на „добри“ и „лоши“, на „наши“ и „ваши“, ще продължаваме да сме техни заложници.

Публикувано със съгласието на Faktor.bg За укрепване на имунната система вижте ТУК

Виж още:
Извънредно положение е въведено в Уисконсин, САЩ. Губернаторът на щата…