НАЙ-НОВИ:

Иван Карастоянов, който вижда все по-слабо, но всеки ден печели битката срещу отчаянието

Той е изключение от правилото, че хората с увреждания не могат да си намерят работа. Иван Карастоянов не е спирал да работи, но зад това стоят твърде много усилия и упоритост. Той разказа за тях в Международния ден на хората с увреждания, като участва в онлайн конференцията “Равенството значи повече” на организацията Jamba.

“Аз определям себе си като щастливец, защото винаги когато съм имал нужда от работа, работата ме е намирала. Ходил съм на изключително малко интервюта за работа и на всяко от тях съм получавал работата”, казва Карастоянов в телефонно интервю за Свободна Европа.

Успешното му професионално развитие служи за вдъхновение за хората с увреждания, защото е много рядко срещано. В България има около 800 000 души с различна степен и вид увреждане, но едва 10% от тях работят.

Зрението на Карастоянов започва да се влошава още когато той е в първи клас. Оттогава регресивно вижда все по-малко, докато днес вече е над 90% незрящ. От 2 месеца му се налага и да ползва бастун.

Неговото влошаващо зрение обаче далеч не спира личностното му развитие през годините. Роден е в Казанлък на 20 ноември 1984 г., където завършва средното си образование. Започва да учи в специалност “Английска филология” във Великотърновския университет, но я завършва в Софийския университет. Защитава и магистърска степен със специалност “Европейски проекти” и започва да се развива в тази сфера.

От 5 години работи като експерт по корпоративно развитие на уеб-базирана система за разплащания, където му харесва. Среща разбиране от колеги и шефове, а работата, макар понякога да е монотонна, друг път е “креативна” и отговорна.

В свободното си време пък пише собствени текстове или преводни материали за списания, сайтове и организации.

Как намира силата да не се отчайва, след като прогресивно си губи зрението?

“Това е една битка, която всеки ден водя със себе си. Събуждаш се сутрин, отваряш си очите и мъглата нахлува в погледа ти. И ти се плаче, защото знаеш какво губиш, какво си можел да правиш преди няколко месеца, преди няколко години и как сега ти е все по-трудно. И после се риташ отзад образно казано и си казваш: “хайде стига, има толкова хора, които не виждат и толкова, а постигат далеч по-големи неща”, казва Карастоянов.

Намира вдъхновение в хора, които са постигнали много въпреки уврежданията си. Затова и често издирва, превежда и споделя истории за положителните примери от света.

“Освен това имам и своите мечти и желания, които искам да постигна. Както се пееше в една песен – “Imagine”, и аз така. “Представям си” и се боря това нещо да стане действителност някой ден”.

Преди 2 години Карастоянов си поставя ново лично предизвикателство, като започва да тича в състезания. Вече е участвал в няколко бягания по двойки в София, в които вижда голяма полза. Така успява да поддържа физическата си форма, а и има възможност да се срещне с много и различни хора. Често разказва на доброволците, с които тича в свръзка, за живота на “хората с различни възможности” и така повишава осведомеността на обществото.

Погледът му отскоро е насочен към планините, които са му страст от малък. Започнал е да се подготвя за изминаването на дълъг преход, например от връх Ком до нос Емине в България или похода “Камино” в Западна Европа. Търси си съмишленици, към чиято група да се присъедини и вярва, че съвсем скоро ще сбъдне и тази своя мечта.

Теодора БЪРЗАКОВА Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

  За укрепване на имунната система вижте ТУК

Виж още:
На 78-годишна възраст почина Минчо Йовчев - един от мъдрите…