НАЙ-НОВИ:

Здравеопазване ООД – кратка история от спешното

Снощи с Нора хапваме, пийваме и си приказваме. Котката Ивелина разфасова някаква хлебарка, а навън не вали. Изведнъж виждам нещо в очите на любимата. Аз втора покана не чакам – грабвам я за потничето и я замъквам като торбичка с органи в спалнята. Голям секс, братче – от триенето чак мозъкът ѝ се овъглява. Баш в най-важния момент инстинктивно искам да се подпра на масивната нощна лампа за по-голяма мощ. Обаче… вчера съм забравил да навия нова крушка и само съм махнал плафона… Фасонката стърчи гола. Токът така силно ни цапва, че очите ни изпадат на чаршафа. Нора, първоначално не разбрала за случилото се, казва, че било върховно – сякаш ток я бил ударил. Ръката ми е леко изгорена. Годеницата ми настоява да отидем до болницата. Не я искам с мен – ще има да реве, да трепери, ще се изпокара с персонала… Малко съм ядосан – смяната на крушките е женска работа, за нас мъжете са по-сложните ремонти или по-скоро тези, с които едно момиче не може да се справи за няколко месеца. Викам си такси, защото съм пил. Нора е клекнала на плочките като домашна жаба и плаче. Уверявам я, че тя е виновна, за да се успокои. Тръгвам. Бакшишът ми разправя как трябвало да му трансплантират бъбрек от тъщата, но вместо това по невнимание лекарите му отрязали половината черен дроб и го присадили на съвсем здравата донорка (същата направо се родила… съвсем нов живот – пиела по една каруца ракия за добър ден). Пристигам в спешното. На входа ме посреща някакъв почти 100-годишен чистач – той решава дали на хората им има нещо или просто са дошли ей така. Пита аз ли съм Христо. Казвам „Не”. Преглежда ме и сърдито отваря вратата. Вътре е спокойно. Миризмата на препарат за дезинфекция, цигари и евтино кафе от машина не се трае. Седя един час в празната чакалня. Най-сетне една сестра се приближава към мен: „Вие ли сте Христо?” „Не.” „Ъммм, добре.” Заминава си. Внезапно отпред с вой пристига линейка. Чувам за човек с инфаркт и как, след като го взели, минали първо през борсата, че тъкмо докарали хубави чушки. Не побрали всичко, но линейкаджията останал да пази останалата част от чувалите на място – болният карал до тук, а сега разтоварва. Доктор и докторка се задават по коридора… личи, че тъкмо са правили секс – на бретона косата ѝ е сплъстена от потта, а тоя е твърде весел:

[ad id=”225664″] – Здравейте, вие ли сте Христо?
– Не.
– О! Нищо. Заповядайте, влезте в кабинета. Такааа…. Изпийте това хапче… Браво… Сега ще ви се оправи кръвното.
– Нямам кръвно. Аз съм за изгорено.
– Тъй ли?! Ха-ха. Не се притеснявайте и без това лекарството беше с изтекъл срок. Моля, изчакайте навън. Между другото продавам мед… 8 лева бурканчето… ако ви трябва – чудесен е. Не щете…?! А счетоводни услуги да ви предложа?
Вися втори час. Оня с инфаркта е направил втория курс и сега му поставят други задачи. Сестрата пак идва:
– Значи не сте Христо? Сигурен?!
– Да.
– А случайно сега да сте в кома?
– Не съм.
– Аааа, вярно, тоя го изписахме – нищо му нямаше. Ампутация някаква ще желаеш ли, че имаме свободен екип на промоция? Дай една цигара. Имаме прекрасна програма за рак – мога да те вкарам срещу малка почерпка. Мхм… нямаш рак… жалко… днес не ми е ден… утре може да извадя късмет, дай, Боже. Наркотици искаш ли – една санитарка тука пише рецепти? Мъжът ми реди плочки… и дърва за зимата можем да ти уредим от едно място.
Писва ми и си тръгвам, преди да съм набил някой. В тая държава не можеш да се изпикаеш без връзки. Нужно е да имаш подходящите познати навсякъде или много пари. Българското здравеопазване опазва единствено себе си. Вкъщи Нора ми прави компрес. Звъни се на домашния телефон. Любимата вдига: „Имате грешка.” „Кой беше, Норка?” „Не знам, търсеха някой си Христо.”

Никола Крумов

https://www.facebook.com/KrumovNikola/posts/1055396567848484 Подкрепи ЗАРАТА с поне 1 евро, отнема по-малко от 1 минута.

loading...

Вашият коментар

Виж още:
Десетте компании с най-високи приходи в България са внесли като…