НАЙ-НОВИ:

Защо Румен Радев мълчи и се страхува, че подписа Варшавската декларация

Това, за което реших да пиша този път**, е събитие, състояло се преди цели шестнадесет дни. Умишлено изчаках да изминат две седмици, за да видя дали официалните ни медии все пак ще ни информират по подобаващ начин за него. Не ни информираха. Поради това по-долу ще се опитам да обясня защо.

[ad id=”225664″]

И тъй, събитието е следното. На 9 юни в полската столица Варшава на заседание на т. нар. Платформа за консултации и диалог „Букурещ 9“ (така е наречена групата от държави, членове на НАТО, образуващи източно-европейския фланг на военно-отбранителния съюз), президентите на Унгария, Полша, Словакия, Литва, Латвия, Естония, Румъния, България и председателят на камарата на депутатите на Чехия, приеха и подписаха декларация за повишаване на ефективността на северо-атлантическия съюз в този регион на континента ни („Варшавска декларация“). Както и да се погледне, това е важен, стратегически документ, под който е поставил подписа си българският президент (и главнокомандващ въоръжените ни сили) Румен Радев. Тъкмо поради това обаче не може да не учудва фактът, че нашите медии (с изключение на един-два електронни сайта) запазиха и пазят крепко до днес пълно мълчание както за него, така и въобще за срещата, състояла се във Варшава. Още по-странно изглежда това „неглижиране“, ако си дадем сметка, че в последно време практически всяка – дори неформална стъпка на бившия „натовски генерал“: например посещението му на театрален спектакъл в София, заедно с неговата дъщеря (която се увличала – осведомиха ни и за това – от артистични изяви) или изяждането на сандвич в лавката на дребен търговец във Враца „немедлено“ биват отразявани, включително със снимки от мястото на събитието, във всички наши масови вестници. Не стига това, ами и постовете във Фейсбук на съпругата на президента по най-разнообразни житейски поводи също биват тиражирани „за сведение“ на българските граждани, за които „първата дама“ – именно под влиянието на масовите вестници – постепенно се превръща в „Деси“ Радева.

[ad id=”263680″] Та ето – един безспорно официален, държавнически по характера си акт на мъжа на „Деси Радева“, какъвто е подписването на декларацията на страните-членове на НАТО от Източна Европа – за разлика от изядения на врачанския площад сандвич – вече цели две седмици си остава неотразен в българската публичност. За официалните и за масовите медии Варшавската среща нито се случи, нито бе коментирана (направих си труда да проследя това фрапантно неглижиране[1]). На официалния сайт на президентството за събитието наистина е съобщено, но пък текстът на подписаната от Радев декларация отсъства. С едно кратко (и безсъдържателно) изречение ни е казано само, че в своето изказване на срещата (за какво точно е била тя и какво е решено на нея не разбираме) президентът ни „открои укрепването на стабилността, продължаването на реформите, изграждането на добросъседски отношения и насърчаването на евроатлантическата перспектива за Западните Балкани като ключов приоритет за България“.
Там е работата обаче, че ние живеем в епоха на глобална информационна откритост, поради което въобще няма как нещо случило се да бъде тотално „спестено“ на обществото. Но ето защо и няма никакъв смисъл случващото се да бъде крито или „спестявано“. Нали когато човек все пак се информира за него (а той винаги ще съумее да се информира за него), веднага ще му станат ясни мотивите за замълчаването му в локален контекст и още по-лошо – тяхната евентуална жалкост ще блесне тогава с двойно по-голяма сила.

[ad id=”236993″] Така ли е в случая с плътното замълчаване, както на варшавското събитие, така и на Варшавската декларация? Ще цитирам тук няколко пасажа от документа и отговорът, струва ми се, трябва да се наложи от само себе си.
„Отбелязвайки с дълбоко притеснение – казва се в декларацията – че Русия продължава дестабилизиращите си действия и политики отвъд границите на НАТО, както и на територията на алианса (тоест и в страни като България – б.м.), заедно с продължаващото изграждане на капацитета ? за нападение както в конвенционална, така и в хибридна война, и агресивното ? поведение, заплашващо визията ни за единна, свободна и мирна Европа… Осъждайки факта, че напредъкът по разрешение на конфликтите в съседство [с нея] остава в застой като незаконното и нелегитимно анексиране на Крим, дестабилизирането на Източна Украйна и предизвикателствата над териториалната цялост на Грузия и Република Молдова [ние]… приветстваме прогреса направен дотук за разполагане на допълнително присъствие в Прибалтика и Черноморието, както и сме готови да подсилим усилията ни да гарантираме сигурността си във всички сфери…“ и т. н. (курс. мой, К. Я.). „Ще продължим – казва се още – да подкрепяме Грузия, Република Молдова и Украйна, както и Западните Балкани по отношение на съответните им стремежи“ (тоест за сближаване с ЕС и НАТО, курс. мой – К.Я.).

[ad id=”236999″] Вижда се, нали? Документът на деветте натовски държави от Източна и Централна Европа (включително на тези от „Вишеградската четворка“, които толкова се харесват на определени среди с „твърдото си отношение към Брюксел“), е напълно откровен спрямо настоящата външна политика на Русия. Нарича я продължаващи „дестабилизиращи действия отвъд границите на НАТО и на територията на алианса“, „агресивно поведение“, заплашващо „визията за единна, свободна и мирна Европа“. Той осъжда действията на Русия в Крим, открито ги определя като „незаконно и нелегитимно анексиране“ на чужда територия и споменава за продължаващи „предизвикателства към териториалната цялост на Грузия и Република Молдова“.
Досещаме ли се сега защо президентският сайт не е публикувал текста на Варшавската декларация, а масовите медии не ни информираха нито за него, нито въобще за форума в полската столица? Президентът на България Румен Радев, дами и господа, е подписал документ, в който всичко това е казано. Подписал се е под израза „незаконно и нелегитимно анексиране на Крим“, макар че в предизборната си кампания преди година, през цялото време отказваше да произнесе думата „анексиране“ и определяше случилото се като „свършен факт“, на който не желаеше да даде каквато и да било морална оценка. Подписал се е под дефинирането на поведението на Русия в Европа (и особено в нашата, Източна Европа) като „агресивно“, като „заплашващо свободата и мира ?“, като включващо „изграждане на капацитет за… хибридна война“, макар че откакто е заел този пост, непрекъснато ни обяснява за „контрапродуктивността“ на санкциите на ЕС към Русия, които и ние сме „принудени“ да спазваме и за необходимостта от тяхното снемане… Подписал се е под всички тези думи, но очевидно… никак не е искал да се подписва под тях и още повече

не иска в България да се знае, че се е подписал

И ето, официалните ни медии послушно уважават и до днес президентското желание.

[ad id=”237001″] Само че, повтарям, когато за нещо, за което може да се научи, упорито се мълчи, мълчанието, когато бъде забелязано – започва красноречиво да свидетелства за разни неща и тези неща с още по-голяма сила започват да издават своето недостойнство. Мълчанието тук например тутакси ни позволява да си представим политическото гърчене, с което се е гърчил „натовският генерал“ във Варшава. Позволява ни да си представим как той никак никак не е искал, но и никак не е можел да не подпише декларацията на деветте държави. Та нали ако бе поставил подписа си по убеждение и по съвест, той не би крил така старателно от нас стореното. Ако пък го крие – както се вижда – то значи той го е направил против убеждението и съвестта си. А и първата и втората хипотеза не свидетелстват за достойно поведение на държавен глава на суверенна страна.
Радев се е подписал във Варшава – нека го кажем в прав текст – под декларация, определяща Русия като агресивна и опасна за [Източна] Европа държава, от страх. От страх, че неподписването ? от негова страна би предизвикало политически скандал (и с останалите осем държави от Източна и Централна Европа и с военния пакт, на който сме член като цяло). И същевременно – той и официалните медии у нас замълчаха за подписа му пак от страх – от страх, че би могъл да „падне в очите“ на своите „патриотични“, „леви“ и „евразийски“ почитатели, че би могъл да изложи БСП (чийто избраник бе); от страх, че ако (поне) не мълчи за „деянието“ си, още повече ще „разгневи“ Русия, която със сигурност е вече много гневна на Варшавската декларация на бившите си сателити.

[ad id=”238430″] С две думи, Радев постъпва по същия начин, както преди три месеца постъпи с Московския патриарх Кирил, пред когото мълча от страх, когато онзи му се „скара“ за „неправилната“ ни историческа памет, а после замълча и за мълчанието си, за да не се изложи пред българската публика за този свой страх (и за което накрая бе „изобличен“ от руските медии, които безцеремонно осветлиха играта му).
И ако на това място някой би ми възразил, че си измислям мотивите за замълчаването на Варшавската декларация, ще му отговоря следното: та нека си дадем сметка как едно публикуване на документа, последвано от (поръчано) интервю пред наша медия, в което Радев ще се похвали за подписването му, тутакси би „затворило устата“ на всички, които не престават да твърдят, че

президентът ни е „креатура на Москва“,

че е „проруски настроен“ и т. н. Проруски ли? Я чуйте под какво съм се подписал – би могъл да каже тогава Радев: „незаконното и нелегитимно анексиране на Крим“, „хибридната война“ на Русия, заплашваща „визията за единна, свободна и мирна Европа“.
Само че… не просто няма опит за „затваряне на устата“ на „злословниците“, а има пълно мълчание. Мълчание следователно, прицелено към други, на които трябва „да се затвори устата“. Президент на натовска държава ли? Президент, желаещ наистина разполагане на допълнително присъствие на НАТО „в Прибалтика и Черноморието“ ли? Я чуйте как оглушително мълча за онова, което бях принуден да направя във Варшава. Не бойте се, аз продължавам да съм ваш, просто там… в полската столица… нямаше как… Пък и в България практически никой не узна, че съм се подписал под осъждането на анексията на Крим, дестабилизирането на Източна Украйна и предизвикателствата към териториалната цялост на Грузия и Молдова. А което го няма в медиите, го няма и в битието, нали? За разлика от сандвича на врачанския площад, с който – видяхте всички – подкрепих „малкия бизнес“ срещу „глобалните елити“.
Не е ли обаче твърде жалко всичко това?

[ad id=”225664″] ______________________________________

[1] Единствено в обширно интервю за „24 часа“ бившият председател на Народното събрание Димитър Главчев (от ГЕРБ) споменава някои „топоси“ от Варшавската декларация в контекста на продължаващите „заяждания“ между управляващата партия и президента. Самият вестник обаче не си направи труда да ни информира за документа.
________________________________________
*Проф. дфн. Калин Янакиев е български философ, богослов, културолог и политик. Преподавател във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ по средновековна култура и християнска философия. Член на Атлантическия съвет на България.
**Статията е публикувана за първи път в интернет медията „ Култура“

*** Заглавието е на Faktor.bg

Ето и пълния текст на укриваната Варшавска декларация:

Ние, президентите на Република България, Република Естония, Унгария, Република Латвия, Република Литва, Република Полша, Румъния, Словашка република и председателят на камарата на депутатите на Чешка република, се събрахме във Варшава на платформата за консултации и диалог “Букурещ 9”*, за да потвърдим ангажимента си към Организацията на Северноатлантическия договор, споделим виждания по множество предизвикателства и заплахи в евроатлантическата зона и подчертаем решимостта ни да им отговорим единни заедно с нашите съюзници и партньори.

Потвърждавайки, че НАТО остава в центъра на нашата сигурност и обща отбрана и че страните са твърди в солидарността си и готовността да развият сътрудничеството си за по-добър отговор на всички заплахи за сигурността, както и в приноса си към задачите на алианса;

Уверени, че предстоящата среща на върха на НАТО допълнително ще подсили алианса и най-вече неговата способност за подсилване на отбраната, като препотвърждаваме готовността и решителността си ефективно да възпрем и защитим всички надигащи се заплахи и предизвикателства над сигурността, както и да допринесем за стабилността отвъд границите на алианса, в духа на 360-градусовия подход, включително чрез увеличаване на готовността и действията на алианса;

Приветствайки нарастващото участие на съюзниците ни в региона като знак на солидарност и силна отдаденост към сигурността ни и в този контекст подчертавайки засиленото военно присъствие на Съединените щати и Канада в Европа, което препотвърждава силата на трансатлантическата връзка;

Отбелязвайки с дълбоко притеснение, че
Русия продължава дестабилизиращите си действия и политики отвъд границите на НАТО, както и на територията на алианса, заедно с продължаващото изграждане на капацитета ? за нападение както в конвенционална, така и в хибридна война, и агресивното ? поведение, заплашващо визията ни за единна, свободна и мирна Европа, което в основата си цели да предизвика алианса и нанесе удар на евроатлантическата сигурност;

Осъждайки факта, че
напредъкът по разрешение на конфликтите в съседство остава в застой като незаконното и нелегитимно анексиране на Крим, дестабилизирането на Източна Украйна и предизвикателствата над териториалната цялост на Грузия и Република Молдова продължават;

Като сме силно притеснени са сложните заплхи и предизвикателства, издващи от съседите ни от Юг, простиращи се от конвенционална война, тероризъм, масови вълни имиграция, до разпространението и средствата за доставяне на оръжия за масово унищожение;

Препотвърждавайки ангажимента ни към политиката на отворени врати на НАТО;

Се съгласихме:

Оставаме напълно ангажирани в изпълнението на всички инициативи, които са част от присъствието на НАТО в Източния фланг, както и мерките приети досега за подсилване на капацитета за възпиране на алинса и способността му за колективна отбрана на всички членове на НАТО по земя, въздух и море, както и в киберпространството.
Приветстваме прогреса направен дотук за разполагане на допълнително присъствие в Прибалтика и Черноморието, както и сме готови да подсилим усилията ни да гарантираме сигурността си във всички сфери – чрез принос от съюзниците ни, учения, планиране и приготовления по командване.

Срещата на върха на НАТО през 2018 трябва допълнително да подсили единството ни и в духа на 360-градусовия подход, да предостави многостранен отговор пред настоящите предизвикателства пред сигурността ни, включелно срещу хибридните заплахи, пред които съюзниците са изправени.
За да подсигурим съгласуваност между съюзническите усилия и допълнително подобрим готовността на алианса, трябва да надградим ключовите решения от Уелс и Варшава.

Трябва да се отдели дължимото внимание на изграждането на съгласуван и интегриран подход за отбрана на Източния фланг, подкрепен от ефективна командна структура на НАТО в региона, подсилена от пехотно присъствие, силна въздушна отбрана и приложима стратегия за подкрепления.

Затова нарастването на готовността за отговор на силите на НАТО и военната мобилност на територията на алианса е ключова за възпирането и отбраната на Източния фланг на НАТО. Оставаме готови за допълнителен прогрес в тази насока.

[ad id=”263680″]

За да подсилим цялостния капацитет на НАТО, ще продължим да инвестираме в собствената ни сигурност. Решени сме да гарантираме, че страните ни изразходват или вървят към изразходването на поставената цел за 2% от БВП за отбрана, както бе решено на срещата на върха на НАТО в Уелс. Ще продължим да инвестираме в съвременен военен капацитет, за да допринесем за операциите и мисиите на НАТО.
Оставаме твърди в решителността ни да показваме стабилност отвъд територията на алианса, за да се справяме с комплексни заплахи и предизвикателства – от конвенционална и хибридна война, тероризъм, масова имиграция до разпространението на оръжия за масово унищожение. Развивайки отбранителния капацитет на партньорите ни и устойчивостта им пред заплахите и предизвикателствата остава приоритет на политиката на алианса към съседните страни.
Подкрепяме нуждата за по-стратегически, фокусиран и съгласуван подход на НАТО към Юга, включително подобряване на способността на алианса да предвиди криза и очакваме допълнителни решения по това направление на задаващата се среща на НАТО. Ще продължим да подкрепяме и допълнително подсилваме общите ни усилия за борба с тероризма, който е пряка заплаха за населението ни, включително с принос към световната коалиция за борба с „Даеш“, както и участието ни в операции, мисии и дейности на НАТО – мисията за решителна подкрепа и планираните военни учения на НАТО в Ирак са на преден план.

Подходът на НАТО към Русия, основан да възпиране и увеличаване на отбранителния капацитет, както и откритост за политически диалог, както бе решено на срещата във Варшава, продължава да бъде пътят напред и наша политика. Желаният резултат за диалог с Русия ще бъде постигнат, когато Москва се върне към зачитането на международното право и международните ? задължения и когато отбранителният капацитет на НАТО е силен.
Успешната политика на отворени врати на НАТО ефективно допринася за подсилването на мира, доброто управление, сигурността и стабилността в Европа и отвъд. Окуражаваме партньорите, които искат да се присъединят към алианса, да продължават да привеждат нужните реформи и приготовления за членство, включително напълно изпълнявайки ангажиментите и задълженията си. Продължаваме да ги подкрепяме и очаквакваме, че на срещата на върхва на НАТО ще бъдат взети решение за следващите стъпки, оценявайки всеки кандидат според действията му. Членството в НАТО е ключово, за да помогнем на партньорите ни да повишат устойчивостта си, да напреднат в реформите и да им помогнем в техния европейски и евроатлантически път. Ще продължим да подкрепяме Грузия, Република Молдова и Украйна, както и на страните от Западните Балкани, по отношени на съответните им стремежи.
Оставаме напълно ангажирани да приложим на практика сътрудничествота между НАТО и ЕС по отношение на Общата декларация от Варшава. Смятаме, че е необходима да се подчертаят постиженията и приоритетите на сътридничество в нова, ориентират към резултатите Обща декларация на НАТО и ЕС.
Приотетите на сътрудничеството между НАТО и ЕС включват, но не са ограничени до: военна мобилност и подобрена инфраструктура, противодействие на хибридни заплахи, подсилване на устойчивостта на страните партньори от Западните Балкани и източните ни съседи, киберсигурност и стратегическа комуникация. Особено внимание трябва да се отдели на военната мобилност, надграждаща Планът за действие на ЕС.

Бъдещето на политиката на ЕС в областта на сигурността и отбраната се основава на инклузивност, недублиране, близко сътрудничество и изграждане на ПЕСКО (европейските отбранителни сили – б.р.) с цел да изпълнява конкретни проекти и запълни набелязаните липси.

Препотвърждаваме готовността си да продължим срещите във формата на платформата за консултации и диалог „Букурещ 9“ като средство да насърчим общия подход и допринесем за евроатлантическата сигурност.

*Регионалната инициатива Б9 възникна през 2015 година в Букурещ. Затова и групата държави беше наречена Букурещ 9. Тя иска да бъде единният глас на източния фланг на НАТО, както и да се погрижи за това на срещите на върха на Алианса проблемите на източноевропейския регион да бъдат чути.

Проф. Калин Янакиев* – http://www.faktor.bg За укрепване на имунната система вижте ТУК

Виж още:
Електроразпределителните дружества ЧЕЗ и ЕВН с извънредни отчети на електромерите…