„Защо пък да не отидем в България?“

„Защо за разнообразие да не отидем в България, вместо в Испания?“ – под това заглавие германският всекидневник „Ди Велт“ публикува обширен и много добронамерен пътепис за страната. Ето какво четем в него:

default

„Поне веднъж в България – защо не? Плажовете на Испания, Италия и Гърция това лято ще са претъпкани. В същото време много туристи избягват Турция заради страха си от атентати. Тъкмо поради това България все по-интенизвно навлиза в полезрението като алтернативна дестинация. Но дори ако оставим настрана настроенията на туристите в момента, България определено може да предложи много повече от „спални небостъргачи“ и евтин алкохол“, четем в статията, публикувана на страниците на „Ди Велт“.

 „По-чисто и по-синьо“

В началото ѝ авторът Арнд Петри разказва за престоя си в Камен бряг: „В селото живеят 70-ина души. Между Камен бряг и варовиковите скали над морето се е прострял зелен килим от трева, нацъфтял в червено, жълто и виолетово. Отгоре се е ширнало просторно небе, което изглежда по-чисто и по-синьо, отколкото където и да било другаде.

Ако поемете на кратка разходка покрай морето, южно от Камен бряг ще стигнете до разкопките край Яйлата. Там интересни са не само руините на византийска крепост от пети век, но и пещерите, които са повече от сто. В една от тях навремето монасите са си направили дори малка черквица. Ала най-силно впечатление прави пейзажът: ширнал се и безлюден. Туристите можеш да ги преброиш на пръстите на едната си ръка.

[ad id=“225664″]

От Яйлата човек може да се отправи към нос Калиакра, който се вбива като двукилометров клин в Черно море и е обграден от природен резерват. По средата на пътя в стръмните брегове има пробив, в който като пясъчен полумесец пред погледа ти се открива малкият плаж на Болата“, пише авторът.

По-нататък в пътеписа се разказва за природния резерват, обитаван от близо 150 вида птици, който отдавна е влязъл в каталозите на любители-орнитолози по цял свят.

„Трябва ви авантюризъм“

„В началото на лятото, когато прелетните птици отдавна са пристигнали, на плажа ще срещнеш главно местни хора. За да стигне дотук, туристът трябва да е добре информиран или пък да има леко авантюристична нагласа. И да умее да навигира лъскавия автомобил под наем между дупките по прашния път, който накрая ще го отведе до самия плаж.

[ad id=“263680″]

Известен авантюризъм и най-вече добра ориентация са необходими и в българските гори. Вярно, тук-таме има обозначени туристически маршрути – например в природния парк Странджа или над Златни пясъци. Но проблемите си остават: европейските пари за регионално развитие очевидно не са стигнали за повече от няколкото информационни табла на паркинга за автобуси пред добре посетения Аладжа манастир или на площада пред черквата в селото-музей Бръшлян. И няма значение дали ще поемете по синия, по червения или по жълтия маршрут – след няколкостотин метра указателните знаци потъват някъде в гората“, пише Арнд Петри. В края на пътеписа му става дума и за природния парк „Сините камъни“ край Сливен, който авторът също препоръчва на всички бъдещи „откриватели“ на България.

Източник: Дойче Веле


image0 (9K)