ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща“, брой 15, 1990 г.
ЗАД ФАСАДАТА НА БОРЕЦ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ
Двете писма, които публикуваме, имат различен адрес. В редакцията пристигна писмото на бившия първи секретар на ОбК на БКП и на ОблК на БКП в Хасково Иван Иванов. Като независим вестник ние бяхме длъжни да дадем правото на отговор и на ген. Игнат Колев. Вместо коментар той ни предложи писмото си от месец април т.г до окръжния прокурор в Стара Загора и редакцията на в. „Септември“, което не е публикувано.
Господа, в продължение на няколко месеца о.з. ген. от МВР Игнат Колев сам (писмено, устно) или чрез други лица, със завидна последователност се старае да внуши на обществеността мними мои финансови нарушения в качеството ми на главен директор на Химическия комбинат. Всичко това би могло да бъде отминато с презрение и насмешка, но явно, че вече става дума не само за евтина манипулация от него. Защото, говорейки неистини или неточности, творейки различни „хипотези“ Колев поема тежка отговорност в личен и обществен план. Категорични са заключенията на Окръжна и Главна прокуратура на НРБ за липса на данни за извършено престъпление от мен по обстоятелствата на дело № 521/84 година и по допълнителните факти, представени от отдел „Следствен“ на МВР.
Трябва веднага да отбележа, че в нито едно от постановленията не се прави уговорката за липса на достатъчно факти, документи и доказателства за вземане на горните решения. В хода на многобройните проверки за годините 1981 – 1984 компетентните органи недвусмислено констатираха, че за нито една от посочените години няма преразход на средствата по фонд „Разходи на ръководителя“ и същите са употребени законно и целесъобразно. Не оставят съмнение заключенията на Окръжен финансов контрол, Министерството на финансите. Това се подкрепя и от съдебно-счетоводната експертиза, възложена от МВР през 1984 година. Но отново по силата на тежка традиция Колев се поставя над закона. Самият о.з. генерал в писмо до редакцията на в. „Септември“ пише: „никога не съм твърдял, че Иванов лично се е облагодетелствувал и че е присвоил продукти и средства, но нали трябва да се даде отговор на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която констатира, че за времето от 1 март 1981 година до 31 август 1984 година към стаята за гости при СХК – Стара Загора, са консумирали алкохолни напитки и други продукти на стойност 35 691,88 лева.“ Това звучи смехотворно! Напитките на тази стойност представляват оборота на комбинатския бюфет със статут на магазин за цитираните четири години от който е купувал целият колектив. Елементарната аритметика сочи несъстоятелността на подобно обвинение. За по-убедително доказателство Колев би могъл да цитира и обема на градските хали. Човек се смайва от заключенията – негови и на сътрудниците му, и неволно си задава въпроса това само некомпетентност ли е или непрекъснато повтаряне на груба лъжа. А що се касае до съставянето на документите с невярно съдържание, този въпрос пък изобщо не влиза в задълженията и компетенциите на главния директор. Самият бюфетчик Стойчева твърди пред следователя, че никой не я е принуждавал да оформя документацията по този начин. Въз основа на нормативните документи тя се отчита единствено по стойност, а не по вид. Директорът или някой от заместниците му задължава с тази стойност фонд „Разходи на ръководителя“. Този факт и тълкуванията на Министерството на финансите, че главният директор в рамките на утвърдения му фонд може да изразходва средства за храна и напитки показва несъстоятелността на твърдението, че са съставени документи с невярно съдържание, с цел директорът да избегне евентуална имуществена отговорност. Парадоксално е ръководителят на бившия репресивен орган „заставен да премълчава, да се подчинява“, защото така искала номенклатурата, сега окончателно освободил се от всякакви страхове, да разкрива дълго потулени тайни. Трудно е да повярва човек на подобни констатации, още повече като се знае доскорошната му привилегия на доверен човек на всемогъщия тогава министър на вътрешните работи Димитър Стоянов. Очевидно о.з. ген. Колев не преследва бивши ръководители за тяхна вина, а по-скоро се опитва да влезе в редиците на репресираните. Вероятно тепърва на него ще му се наложи да дава обяснения за много от своите действия и като дългогодишен директор на Старозагорския затвор, и като бивш началник на Окръжно управление на МВР, за многократната му позиция на ментор, на поставящ се над партийни и държавни органи, за многобройни драми с кадри от различни нива и т.н. Ще спомена само една малка част от изложението на един от обвиняемите по дело № 521/84 година.
„По време на това безкрайно следствие с бой и унижение от страна на следователя многократно бях принуждаван да давам показания за злоупотреби от страна на главния директор на Химкомбината др. Иванов. Поради липса на такива престъпни деяния от него страна, не можех да дам исканите от следователя показания, което е и причината за толкова дългия ми престой в килия № 10 на ОУ на МВР – Стара Загора…“ Държа общественото мнение да узнае какви бяха стилът и методите на някои работници от МВР по времето, когато той беше началник на Окръжно управление. Мисля, че всякакъв коментар е излишен. Както винаги, така и сега твърдя с цялата отговорност, със силата на фактите, че нямам основание да се срамувам за действията си като ръководител и комунист. Навярно съм допускал и грешки, но никога не съм злоупотребявал с възможности и власт. Ни бих могъл да приема обвиненията на Игнат Колев, който никога не е бил запознат с работата ми като цяло или с отделни нейни детайли. Самият аз никога и по никакъв повод не съм давал оценка за дейността му. Определено считам, че зад фасадата на борец за демокрация и справедливост Колев се стреми да отклони огъня от себе си. това е единствената според мен мотивировка за действията му и мнимата му активност.
С уважение: Иван ИВАНОВ
