НАЙ-НОВИ:

Загубата на страх е зараза за руското общество и смъртоносна за режима на Путин

Александър Хотц, Каспаров Ру

Бог ни даде възможност да видим „руското въстание“ – смислено и хуманно. Пушкин не е съвсем исторически прав, наричайки бунта в Русия “безсмислен и безмилостен”, тъй като всеки режим е обречен на такъв резултат.

Той става “безмилостен” само в отговор на безнадеждността и кървавата репресия срещу законните искания. Украинският Майдан беше също реакция на палките и патроните, чрез които решиха да наложат полицейски режим от типа на “a`la russe”.

Както във всяка революционна ситуация, важно е да имаме три неща: натрупани негативи в отношенията между режима и обществото, масово възмущение от всеки циничен акт на власт и

излизане на улицата на активната и бунтарска част от гражданите,

“които са загубили своя страх”.

Подобно на тектоничната динамика във всяка подземна точка, активността може да се увеличи до състояние на експлозия. В съботния московски бунт (защото митинга на 27 юли не беше митинг в класическия смисъл на думата) – могат да се видят тези признаци.

image1 (9K)

„Лоши новини за кметството” – казват свидетели. Но не само за него, но и за режима като цяло. Загубата на страх, готовността на хората да преминат през целия града (скандирайки “Москва, излизай!”), физическите сблъсъци с полицията, успешният натиск върху редиците на “силоваците”, неспособността на полицията да локализира и блокира протестните центрове – тази картина точно описва неефективността от реакцията на силите на реда срещу гражданската активност. Съгласен съм с онези, които наричат марша по улиците на Москва

победата на опозицията

Дори не говоря за радикализация на „системните“ политици и техния съюз с „непримиримите“: този съюз може да стане дългосрочен.

Всъщност, от 2011-12 г. не сме виждали протестираща маса от хора така да притиска полицейския кордон. Това не е само показател за недоволство и омраза. Но и за отсъствието на страх, който, разбира се, е в основата на „стабилността“ на режима.

След събитията на 6 декември 2011 на пл. Балотний (когато митингът завършва със брутални сблъсъци на полицията с протестиращите и арести на участниците в него – бел.прев.) властите сякаш правят всичко възможно, за да „прокълнат” част от обществото, готово за силен отпор срещу произвола. Но бруталните наказателни акции да разбият потока от протестиращи не помогнаха на служителите на реда да им внушат чувството за недосегаемост.

Нощните арести и претърсвания (при баби, родители и далечни роднини) още повече засилиха недоволството, а не страха. И всичко това (помним) се случи по време на “забранените” митинги…

Сега ние се намира в точката на крехко равновесие – между негодуващото общество и възможността на режима да го прекърши. Но тази точка на равновесие може да се наруши. Етапът на страха от жестоки репресии (подобни тези на пл. Балотний – бел. прев.) явно вече е преодолян и останал в миналото. Има ли реално сили властта отново да “смаже” и заплашва протестиращите маси (особено когато сме на прага на социална криза и прословутия “транзит” на изхабени лидери ) е големият въпрос.

Версията за пълно “насърчаване” на репресиите в състояние на война за “стабилност” (концепцията за “новия райх” в условия на “нов застой”) на мен ми изглежда съмнителна и неправдоподобна. За тези 37 години режимът не разполага с пълноценен ресурс (по тази причина се провали Държавният комитет за извънредни ситуации (GKChP). Както някои се шегуват: “фашизмът и комунизмът в Русия не са заплаха, нашето разделение е основното препятствие”.

Насочените репресии (както виждаме) вече не работят, макар прословутата „стабилност“ от последните години да се дължи именно на тях. Разбира се, властите могат да се опитат да повторят сценария на отмъщението от 2011 година – с реални “дела” и шантаж.

Но сега не сме 2012 година. Системната социална криза (плюс прословутия „транзит“ на изхабени лидер) – създава нова реалност в Русия.

Мисля, че има причини за социален оптимизъм.

„Руското въстание“ – абсолютно справедливо и смислено – отдавна е на дневен ред

Възможно е, разбира се, някой пак да го иронизира (както Бабченко), че отново се готвят да излязат на площадите в Киев и Москва (с заредени телефони и бутилки с вода или коктейли “Молотов”), но азбучният закон за „незакономерното развитие“ в историята все още не е анулиран. Не става въпрос нито за „коктейли“ или спокойни селфита в купето на автомобилите, а за това, че страхът вече се е оттеглил в обществения живот.

А загубата на страх – това е зараза за масите и смъртоносна за режима на Путин.

Източник и превод: Faktor.bg Подкрепи ЗАРАТА с поне 1 евро, отнема по-малко от 1 минута.

loading...

Вашият коментар

Виж още:
На 20 август 2019 г. от 18.00 ч. в западната…