НАЙ-НОВИ:

Дядо Николай Пловдивски: Десетте години под управлението на Бойко Борисов са най-светлите в историята на БПЦ

  • редактор
  • 15.08.2020
  • България
  • Коментарите са изключени за Дядо Николай Пловдивски: Десетте години под управлението на Бойко Борисов са най-светлите в историята на БПЦ

Пловдивският митрополит Николай  дръпна 15- минутно слово в защита на Бойко Борисов и десетте години на неговото управление днес навръх Успение на Пресвета Богородица днес. Това се случи под купола на едноименната катедрала, пълна с миряни и голяма част от пловдивския актив на ГЕРБ. Владиката застана на „барикадата” в защита на партията и лидера й, като категорично заяви, че последните 10 години, в които Борисов с малки паузи бе зад кормилото на страната, са най-светлите в историята на Българската православна църква. Словото на Николай Пловдивски идва в безпрецедентна политическа криза, масови протести и искания за оставка на правителството и на главния прокурор. Митрополитът определи премиера като миротворец, а за политическите му опоненти каза „ Не могат да бъдат миротворци онези, които не признават Божиите закони и се стремят към земна власт във свое име, за да я използват за поругаване на Бога”.

Ето пълното слово на Николай Пловдивски:

” Днес ние се радваме, защото знаем, че Света Богородица е сред нас. Радваме се, защото знаем, че през всички дни тя не спира да се грижи за благочестивия православен наш народ. Радваме се, защото знаем, че застанала на небесния престол, редом до своя син и наш Господ- Исус Христос, тя простира своя благодатен покров, за да предпазва народа ни от всяко зло. Радваме се заедно с всички майки, които най-добре знаят как в тежки моменти са се обръщали към небесната царица Пресвета Богородица, молили са я за децата си и как именно от нея са получавали утеха и помощ. Същевременно днес радостта ни е помрачена от безпокойството, което е обзело части от нашия народ. Вероятно ще бъда упрекнат, че на този светъл празник, вместо да се огранича до богословска беседа, ще взема отношение по актуален въпрос. Но от друга страна пък много често ни се казва, че църквата не бива да се дистанцира от обществените процеси. Поради тази причина като православен митрополит бих искал да кажа какво аз мисля за събитията в страната ни и как аз виждам нещата, без да ангажирам никого с мнението си.

Тази година чествахме 150-годишнината от възстановяването на самостойната българска православна църква. От тези 150 години църквата ни беше в схизма в продължение на 73 години. Преживя атеистична диктатура, поставила си за цел да унищожи религията из корен в  продължение на допълнителни 45 години воинстващ атеизъм и накрая претърпя разкол в продължение на нови 11 години. Това са 73 години на външна изолация, 45 години на репресии и 11 години на политически провокирано разделение. Едва ли някоя земна институция може да издържи на такъв погром. Слава Богу, църквата не е земна институция. Истината е, че едва към 2007- 2008г. нашата църква можеше да започне да се съвзема и да събира себе си, да урежда нормалния си вътрешен живот и да намира сили, освен с богослужението, да се занимава и с онези значими в духовно-просветната и социалната сфера въпроси, с които обществото ни очаква църквата да се занимава. Тази наша изстрадала църква имаше нужда от спокойствие и време, и Бог й ги даде. Фактът е този. Единствените спокойни години в 150-годишното ново съществуване на БПЦ са последните 10-11 години. Нека си припомним какво се случи през това време. Може би в периода малко преди и малко след Освобождението по българските земи са се строили повече църкви и манастири, отколкото се построиха, реставрираха и ремонтираха през последните десет години. Това стана възможно благодарение на огромната подкрепа на държавата. За пръв път държавата пое част от издръжката на клира и то без изобщо църквата да е молила за това. Ще кажете, че това са материални неща. Не, не са материални, това е подкрепа за българската духовност, подкрепа за българската идентичност. През последните десет години за пръв път от много време имахме държавно ръководство, което не просто не тормозеше църквата а напротив, изяви желание да й помогне, и то по своя воля. Без да иска нищо в замяна. Имаме правителство, което одобри учебник на Светия синод по предмета „Религия, православие”. Вярно, предметът все още не е задължителен, но дори това е огромна стъпка напред, ако се сравни с отрицателното отношение по тази тема на всички предишни правителства, без изключение. От акцията по спасяването на българските евреи насам за пръв път едва през последните десет години българската държава започна да чува гласа на църквата по общохуманни и етични въпроси. Не че църквата и преди това не е заявявала своята позиция по значимите теми на обществения морал.

Последните десет години държавните институции започнаха да проявяват чуваемост към нашите становища. Правителството, под председателството на г-н Бойко Борисов, и мнозинството в Народното събрание през последните десет години се вслушаха в гласа на църквата и не допуснаха узаконяването на сурогатното майчинство, което щеше да превърне неродени деца в стока, в обект на покупко-продажба. Вие можете ли да си представите как бихме обяснили на Света Богородица, че в православна християнска България законът позволява майки да дават утробите си за ползване и да продават родените от тях деца. Спряно беше узаконяването на семейното съжителство, което целеше в перспектива да се легитимира съжителството на еднополови двойки. Сериозно беше ограничено използването на ГМО организми. Спряна беше ратификацията на Истанбулската конвенция, която постановяваше, че Бог не е създал мъж и жена, а някакво безполово същество. Тоест, че няма Бог. Макар и временно бе спряно действието на Закона на социалните услуги, който много бих искал да бъде преименуван на Закон за социалните грижи, за да се подчертае, че в България вниманието към страдащите е въпрос на човещина, а не просто бизнес. Всичко това стана въпреки неистовите опити на определени обществени групи чрез държавните закони да ни наложат презрението и незачитането си към моралните ценности на българския народ, което са християнските ценности. За пръв път от много десетилетия насам българското светско законодателство започна да се съобразява с някои ключови постановления на Божия закон. Може би не винаги, не във всичко, но по тези фундаментални въпроси, които споменах току що, това е факт. Като венец на всичко, по време на разгара на истерията около пандемията, навръх Великден, българският министър-председател Бойко Борисов отказа да затвори православните християнски храмове, въпреки нечовешкия натиск, на който беше подложен да стори именно това. Само това да беше, той пак щеше да заслужи благодарността и признателността на църквата, която аз от свое име изразих тогава и му изказвам и сега. През последните десет години, в лицето на трите правителства на Бойко Борисов, ние получихме светско ръководство, което видимо разбира, че православната църква е носеща колона на държавата и се отнася към църквата в съответствие с това разбиране. Ние няма да забравим и заслугата на негово величество българския цар Симеон Втори, който със Закона за изповеданията направи възможно преодоляването на разкола в църквата. Но последните десет години бяха наистина благодатно време за БПЦ. И няма да сме честни пред свестта си, ако премълчим това. Искрено се надявам, моля се, това да не са само моментни лъчи светлина в историята на нашата изстрадала църква, преди отново да бъдем затиснати от атеистичен бесовски мрак и от духа на отрицанието, който е донесъл толкова беди на нашия народ. Не е вярно, че църквата не вижда или е безмълвна за определени неуредици. Църквата, към която толкова пъти е постъпвано несправедливо, е особено чувствително и по въпросите на справедливостта. Всички тези неща, с Божия помощ, имат поправяне. Надявам се, че ще бъдат поправени. Вярвам, че г-н Борисов, който доказа, че по основните въпроси съобразява светското законодателство с Божиите закони, ще продължи в същия дух. Защото разбира, че само спазването на Божиите закони е лекарството, от което се нуждае болното ни българско общество. Нашият Господ казва „Блажени миротворците, те ще са нарекат синове Божии”. Миротворци могат да бъдат само тези, които като искат да установят мир, го установяват в името на Бога и на основата на Божиите закони. Не могат да бъдат миротворци онези, които не признават Божиите закони и се стремят към земна власт във свое име, за да я използват за поругаване на Бога. Апостол Павел казва обаче Бог поругаван не бива. А Светата Библия казва „Който сее вятър, жъне бури” и още „Който сее неправда, ще пожъне беда”. Нека на днешния светъл празник освен да се помолим на Света Богородица за здравето на нашите деца и нашите семейства, да я помолим за нещо за общото ни благо. Да я молим да укрепи истинските миротворци. Сигурен съм, че ако я помолим искрено, тя ще я подкрепи в делата им и чрез тях ще ни изпрати спокойствието, сигурността и надеждата, от които нашето отечество имат толкова голяма нужда сега. А ние, миротворците, в Христа ще бъдем сигурни, че Света Богородица ще бъде с всички тях и нас. Моля се на Света Богородица да ни закриля, вас и вашите близки, и да укрепи миротворците на България. Бог да пази България”.

След яркото си политическо слово Николай Пловдивски поздрави вицепремиера Марияна Николова, която днес празнува имен ден. „Властта е нищо друго освен много голяма отговорност. Всяка власт е от Бога дадена. Ние се борим за вас”, каза той.

Източник: Под тепето

  Мобилната версия на ЗАРАТА - ТУК

Виж още:
Вече 4 години естрадната звезда Богдана Карадочева и съпругът й…