НАЙ-НОВИ:

Дявола Ал Пачино на 80

Ал Пачино е, без никакво съмнение, един от най-великите актьори в историята на киното. Името му се утвърждава през 70-те години на миналия век – най-добрите години на седмото изкуство засега.

Актьорът се ражда в Бронкс, а родителите му се развеждат, когато той е едва на 2 години. Заедно с майка си се мести в дома на неговите баба и дядо. Докато расте, Пачино обича да гледа филми и често повтаря реплики и ситуации с любимите си персонажи. В училище се чувства отегчен и немотивиран, но скоро открива спасението – училищните пиеси. И не след дълго неговата страст се превръща в професионална кариера. Но началото не е лесно. Като театрален актьор Ал Пачино често изпада в депресия, а ограничените му средства го затрудняват. През 1966 г. е приет в престижното Actors Studio, където му преподава легендарният актьор Лий Страсбърг. Пачино започва с някои малки роли. Първият му успех е в “The Indian Wants the Bronx”, а пиесата печели наградата “Оби”. Следващата постановка с негово участие – “Does the Tiger Wear a Necktie?” също е наградена, но с отличието “Тони”.

Дебютът му в киното е с роля в “Me, Natalie”, а вторият ми филм представя младия актьор в малко по-различна светлина. За разлика от досегашните му роли, с които си е спечелил уважението и одобрението на публиката, в “The Panic in Needle Park” Пачино влиза в образа на наркоман. Но третият му филм променя живота му напълно. Това е “Кръстникът”, а ролята е на Майкъл Корлеоне. За същия персонаж са спрягани имената на Робърт Редфорд, Уорън Бийти, Джак Никълсън, Райън О’Нийл, Робърт де Ниро и други, но режисьорът Франсис Форд Копола залага на непознатия Пачино, въпреки че почти целият снимачен екип не го харесва. И макар Копола да държи на своя млад актьор, в интервюта Ал Пачино споделя, че през цялото време се е страхувал да не бъде уволнен. Това, разбира се, не се случва, а “Кръстникът” става чудовищен хит, който буквално прави чудеса с кариерите на всеки от екипа. Пачино получава и първата си номинация за “Оскар” за поддържаща роля.

И вместо да подбира по-лесни роли, които просто да пълнят банковата му сметка, Пачино се хвърля в дълбокото с трудни, но важни филми. Такъв е “Серпико” от 1973 г. и “Кучешки следобед” от 1975 г. (от този филм идва и прякорът му Сони, тъй като така се казва персонажът му). Усилията му не остават незабелязани и Сони получава още три последователни номинации на Американската Академия, но този път за главна роля. След лекото разочарование от ролята му в “Боби Диърфийлд”, Пачино отново блести в “…And Justice For All.” и за пореден път е номиниран. За съжаление, тук е началото и на лек спад, защото “Cruising” и “Автора! Автора” не са одобрени от критиката, както и от зрителите.

Ролята му в “Белязаният” отново връща славата на Ал Пачино.

Но е последвана от разочароваща грешка – “Revolution”. Впрочем снимките на този филм протичат по ужасяващ начин – снимачният екип е тотално разединен, климатичните условия по време на снимките са ужасни, а Пачино се разболява тежко от пневмония. На всичкото отгоре постоянните промени в сценария тотално съсипват филма, който сякаш изглежда обречен още от самото начало. “Revolution” е считан за един от най-неуспешните проекти, както и за най-лошия в кариерата на актьора въобще. Последствията – наистина ужасни оценки от критиката и четири години отсъствие на актьора от екраните.

Пачино търси спасение в театъра, който е първата му любов. Но през 1989 г. актьорът прави отново опит в киното. Филмът е “Море от любов”, а появата му бележи втория период в кариерата му. Междувременно се пробва и като режисьор с “The Local Stigmatic”, но неуспешно. През 1990 г. излиза “Кръстникът 2” отново с негово участие, а същата година Сони прави и първата си комедийна роля – в “Дик Трейси”. Участието му отново получава номинация за “Оскар”, а две години по-късно Пачино пак е сред номинираните, но този път за превъплъщението му в “Glengarry Glen Ross”. Талантът на Пачино е неоспорим и затова няма нищо чудно, че той се заема и с романтична роля във “Франки и Джони”. Най-накрая, чак през 1993 г. Ал Пачино печели заветния “Оскар” за изключителното си изпълнение в “Усещане за жена”. Там той се справя с трудното предизвикателство да изиграе сляп и същевременно адски харизматичен мъж. Ролята е създадена специално за него.

С течение на годините Пачино започва да се чувства все по-уверен пред камерата и това личи във филмите, които следват в изумителната му кариера – “Пътят на Карлито” и “Жега” на режисьора Майкъл Ман с участието на Робърт де Ниро. След тях Пачино отново се пробва зад камера с “Аз, Кралят”. В същия период се появяват “Кметството”, “Дони Браско” и “Адвокат на дявола” – силни и добре приети филми. Работата му отново с Майкъл Ман, а след това и с Оливър Стоун, води до незабравимите “Вътрешен човек” и “Всяка една неделя”.

През 2019 г. Ал Пачино прави роли, които също заслужават внимание – в “Имало едно време в Холивуд” на Куентин Тарантино и в “Ирландецът” на мартин Скорсезе.

С наситените и запомнящи се превъплъщения, Пачино беше и продължава да е уникат в актьорската професия. Неговият метод за игра служи на много млади актьори да навлязат в професията, а внушителният брой класически роли, които е изиграл, вече са го превърнали в една от легендите на киното.

Що се отнася до личния му живот: Пачино е един от заклетите ергени в Холивуд и никога не се е женил. Има дъщеря Джули Мари от преподавателката по актьорско майсторство Ян Тарант. От дългогодишната си приятелка Бевърли Д’Анджело има близнаци. Достатъчно известна е и дългата връзка с екранната му партньорка от “Кръстникът” Даян Кийтън.

Ал Пачино с дъщеря си Джули Getty Images/Guliver Photos

Значими награди:

Една награда “Оскар” (1993 г. главна мъжка роля – “Усещане за жена”), макар че е бил номиниран за отличието 9 пъти.

БАФТА (1974 г. най-добър актьор – “Кръстникът 2”; 1975 г. “Кучешки следобед”)

“Еми” (2003 г. най-добър актьор в минисериал или филм – “Angels in America”)

“Златен глобус” (2004 г. най-добър актьор в минисериал или телевизионен филм – “Angels in America”; 2001 г. Награда за цялостно творчество “Сесил ДеМил”; 1993 г. най-добър драматичен актьор – “Усещане за жена”; 1973 г. най-добър драматичен актьор – “Серпико”)

Карлови Вари (1979 г. – “Кристален глобус” за най-добър актьор – “…And Justice For All.”)

“Златен лъв” (1994 г. за цялостно творчество)

life.dir.bg Подкрепи ЗАРАТА с поне 1 евро, отнема по-малко от 1 минута. Натисни ТУК

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Виж още:
В неделя ще имате желание за повече социален живот и…